Решение № 7543 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3314/2017 г.

Решение № 7543 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3314/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на сектор "Противодействие на криминалната престъпност" при 9-то районно управление - Столична дирекция на вътрешните работи, подадена чрез пълномощник срещу решение № 764 от 10.02.2017 г. по адм. дело № 8800/2016 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ), с което по жалба на Б. Х. С. е отменена издадена от касатора заповед № 3384з-209/16.08.2016 г. за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. О. С., чрез процесуалния си представител моли да се потвърди решението. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение решението на АССГ да се остави в сила. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Съдебното решение е постановено при изяснена обстановка и неоснователно е оплакването на касатора за необоснованост на акта. Мотивите на съда са последователни и логични, като липсват различия между установените факти и формираните правни изводи. Неоснователно е и оплакването за нарушение на материалния закон. Крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е правилен и се споделя от касационния състав. Видно е, че нарушението, за което е наказано дисциплинарно привлеченото лице, е заради забавяне само на една разпределена му в качеството на разузнавач преписка с по-малко от два месеца. При наличието на установените обстоятелства, свързани с професионалната дейност на С., който е награждаван два пъти през 2013 г. и през 2014 г., и при липса на налагани дисциплинарни наказания, както и липса на установени слабости при осъществяване на служебните задължения, се е налагало дисциплинарнонаказващият орган да извърши подробен анализ за релевантните по отношение на дисциплинарната отговорност факти и обстоятелства, което не е сторил. Затова основният извод на първоинстанционния съд е, че наложеното наказание "писмено предупреждение" не съответства на тежестта на извършеното нарушение, който извод е изведен на базата на всички данни по случая. Това заключение е правилно и следва да бъде споделено изцяло, защото при съществуващата конкретика и при ненастъпили каквито и да е вредни последици, не може да се поддържа приетата от дисциплинарно наказващия орган теза за проявена "небрежност в служебната дейност", особено при необсъждане на общата натовареност на държавния служител в МВР. Предвид изложеното, като е формирал извод, че анализът на относимите правни норми и установените факти не сочи на основания за ангажиране дисциплинарната отговорност на С. на посочените в акта основания и липсва състав на дисциплинарното нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗМВР, съдът правилно е отменил заповедта за наложеното дисциплинарно наказание като незаконосъобразна. Съобразно горните съображения не са налице релевираните касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК и решението следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на направените в настоящето производство разноски, поради което СДВР следва да се осъди да му заплати сумата 500 лева за адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,