Решение № 4669 от 30.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11769/2011 г.

Решение № 4669 от 30.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11769/2011 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). С решение № 406 от 22.07.2011 г., постановено по адм. д. № 374/2011 г. по описа на Административен съд - Плевен е отхвърлена жалбата на Емил Илиев Трифонов от гр. Плевен, срещу заповед № 20040 от 25.01.2011 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Плевен, за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "Изземване на свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство" (СУМПС), на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП. Недоволен от решението, Трифонов го обжалва в срок, релевирайки довод за допуснато нарушение на материалния закон при постановяването му. Ответникът - началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Плевен, не ангажира становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срок, но по същество е неоснователна. Касационният съд се произнася по приложението на материалния закон спрямо фактите така, както те са установени от инстанцията по същество. С атакуваното решение е било установено, че предоставените на касатора контролни точки по чл. 157, ал. 1 ЗДвП, са отнети в резултат на влезли в сила 8 броя наказателни постановления (НП) за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, издадени в периода 18.07.2006 г. - 30.09.2010 г. С изчерпване лимита на контролните точки, Трифонов е загубил придобитата правоспособност за водач на МПС и е бил длъжен да върне свидетелството си за правоуправление в съответната служба на МВР (Арг.: чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (Наредба № Iз-1959/27.12.2007 г., ДВ, бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г.). Няма спор, че касаторът не е изпълнил това свое задължение, продължил е да осъществява правнорегламентираната дейност в пряко нарушение на закона, поради което на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП, компетентният административен орган е издал заповед за прилагане на ПАМ "Изземване на СУМПС". Решението е правилно. Въз основа на данните по делото първоинстанционният съд е достигнал до верния правен извод, че са обективирани предвидените по закон материалноправни предпоставки за издаване на оспорения административен акт. Отнемането на контролните точки е релевантен факт, наличен и установен пред решаващия съд с приложените към административната преписка писмени доказателства, с чието проявление възниква публичното право на административния орган да приложи ПАМ, като изземе свидетелството за правоуправление на цитираното в заповедта основание с цел да преустанови извършваното правонарушение. Неоснователно е възражението, че лимитът на контролните точки не е изчерпан, поради което не е налице възприетото от органа фактическо основание за прилагане на ПАМ. Посочените в заповедта наказателни постановления са общо 8 на брой и са влезли в сила, поради което сборът на отнетите точки надхвърля лимита от 39 контролни точки за отчет на извършените нарушения на ЗДвП, ето защо преценката на Административният съд, че е осъществен съставът на чл. 157, ал. 1 с. з., вр. с чл. 2 от Наредба № Iз-1959/27.12.2007 г., е правилна. При условие, че не са ангажирани доказателства за отмяната на описаните в заповедта за прилагане на ограничителната мярка НП по реда на чл. 63 ЗАНН, в качеството си на властнически актове, издадени от компетентен изпълнително-разпоредителен орган, НП са породили за адресата си определените наказателноправни последици. В тази насока съдът законосъобразно е счел, че административният орган е извършил нормативно предписаните му действия във връзка с връчване на НП на нарушителя. Надлежно оформените разписки за връчването им са официални свидетелстващи документи, които се ползват с обвързваща материална доказателствена сила. Съдържанието им не е опровергано, поради което, приемайки, че посочените в заповедта НП са влезли в законна сила и съставляват годно основание за отнемане на отразените в съдържанието им контролни точки на касатора, първоинстанционният съд не е допуснал твърдяното нарушение на материалния закон. По отношение на НП № 4802/2.08.2007 г., № 2293/9.06.2009 г. и № 1495/30.09.2010 г., съдът е изтъкнал още, че се прилага и разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП в тогавашната й редакция, видно от която НП, по които е наложена глоба от 50 лв. не подлежат на обжалване, което означава, че само на това основание същите постановления са влезли в сила. Сборът от точките, отнети в резултат на описаните в заповедта за прилагане на ПАМ постановления възлиза на 47 и надхвърля лимита по чл. 2 от Наредба № Iз-1959/27.12.2007 г.; възстановяването на 13 контролни точки (протокол № 12500/17.07.2006 г., л. 35) е станало преди издаване на 8-те НП, послужили като основание за постановяване на процесната заповед; ето защо и противно на доводите на касатора, тези 13 точки са взети предвид при отчитане на наличния ресурс от контролни точки на водача към датата на издаване на акта. В този аспект защитната теза за липса на материалноправните предпоставки по смисъла на чл. 171, т. 4 ЗДвП за налагане на ограничителната мярка е неоснователна. По изложените съображения не е налице твърдяното в жалбата основание за касиране на съдебния акт, който е постановен в съответствие с нормите на материалния закон и в унисон със съдебната практика по тълкуването и прилагането на ЗДвП. С оглед липсата на нарушения при осъществяване на правораздавателната дейност на АССГ, обжалваното решение следва да остане в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,