Решение № 5617 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11137/2009 г.

Решение № 5617 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11137/2009 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кирил Иванов Андреев от с. Узунджово, Хасковска област, против решение № 208 от 7.07.2009 г., постановено по адм. д. № 267/2009 г. по описа на Административен съд гр. Хасково. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът - директорът на Областна дирекция на МВР гр. Хасково не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе съдът взе предвид следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалба против заповед № 807/26.03.2009 г. на директора на Областна дирекция на МВР гр. Хасково, с която на Кирил Иванов Андреев е наложена принудителна административна мярка, изразяваща се в забрана за напускане на Република България. За да постанови този резултат първоинстанционния съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, който след като установил, че Кирил Иванов Андреев е осъждан за умишлени престъпления от общ характер и не е реабилитиран е наложил принудителната административна мярка. Съдът е направил изводи, че в случая е била налице хипотезата на чл. 76, т. 2 (отм.) от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), като директорът на ОД на МВР Хасково в условията на оперативна самостоятелност е наложил принудителната административна мярка. Заповедта е издадена в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Направените от съда изводи са в съответствие със събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 76, т. 2 (отм.) от ЗБЛД, може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават на лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, но нереабилитирани. С приложеното към административната преписка свидетелство за съдимост се установило, че касаторът е осъждан за умишлени престъпления от общ характер и не е реабилитиран. Ето защо Административен съд Хасково правилно е приел, че по отношение на Андреев са изпълнени елементите на фактическия състав на цитираната разпоредба, поради което законосъобразно административният орган е упражнил правомощието си да му наложи оспорената ограничителна мярка. Правилен е изводът на съда, че при осъществяване на фактическия състав на приложимата норма преценката дали да наложи принудителната административна мярка принадлежи на органа и тя не подлежи на съдебен контрол. След като са налице материалноправните предпоставки за налагане на ограничителната мярка, административният орган има право на самостоятелна преценка дали да наложи ограничение за напускане на страната, тъй като действа в условията на оперативна самостоятелност. Преценката му е по целесъобразност, предвид на това, че разпоредбата на чл. 76 от ЗБЛД е с диспозитивен характер и не подлежи на съдебен контрол. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е направен извода, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправната разпоредба на чл. 76, т. 2 (отм.) от ЗБЛД. На тази база е и заключението, че по отношение на касатора е осъществен фактическия състав на цитираната правна норма, поради което правото на органа да наложи ограничителната мярка е упражнено законосъобразно. Ето защо доводите на касатора за необоснованост на решението и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същото е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,