Решение № 2888 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15031/2018 г.

Решение № 2888 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15031/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане за отмяна, на основание чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, на влязло в сила решение № 115 от 20.07.2016 г. по адм. дело № 88/2016 г. по описа на Административен съд - Сливен, оставено в сила с решение № 15516 от 18.12.2017 г. по адм. д. № 11757/2016 г. на Върховния административен съд, Шесто отделение, с което е отхвърлена жалбата на "Групова практика за първична медицинска помощ – Сливен" ООД срещу писмена покана изх. № 29-05-14 от 9.03.2016 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Сливен по чл. 76а, ал. 3 ЗЗО за възстановяване на суми, получени без правно основание в размер на 29 181, 59 лв., представляващи превишение на броя на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности за трето тримесечие на 2015 г. Позовава се на ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което при разглеждането на делото и при събирането на доказателствата не е било могло да бъде известно на лечебното заведение. Сочи, че обжалваната пред първоинстанционния съд писмена покана е издадена и подписана за директор от заместник - директор, съгласно заповед № РД-09-142 от 23.02.2016 г. на директора на РЗОК Сливен, с която възлага на Д. Сотирова на длъжност заместник директор в РЗОК Сливен правомощията по издаване на наказателни постановления и функциите на административнонаказващ орган за периоди, в които отсъства поради ползване на отпуск. По делото на Административен съд Сливен от страна на административния орган са били представени Правилник за устройството и дейността на НЗОК, длъжностна характеристика на зам. директора на НЗОК -Д. Сотирова и удостоверение за издадени болнични на директора на РЗОК -Сливен от 18.01.2016 г., 23.02.2016 г. и 9.03.2016 г., но не и заповед за заместване № РД -09-823 от 12.12.2014 г. на директора на РЗОК - Сливен, която урежда ограничени правомощия, изключващи издаването на писмената покана - предмет на спора. Новооткритото писмено доказателство заповед за заместване № РД -09-823 от 12.12.2014 г. на директора на РЗОК - Сливен е от съществено значение за делото, тъй като при проверка на законосъобразността на издадената писмена покана въпросът за компетентността на органа, издал акта, е от първостепенно значение по спора. Поради непредставяне от страна на административния орган на известна само на него заповед № РД -09-823 от 12.12.2014 г., в която се урежда въпроса относно компетентността на заместник-директора на РЗОК -Сливен към момента на издаване на писмената покана, съдът не е могъл да обсъди това писмено доказателство, поради което е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК. Претендира разноски по представен списък. Представя писмена защита. Допълнително излага доводи, че писмената покана, копие от която е представена в първоинстанционното производство, е нечетлива, в частта си под положения подпис. При представяне на неясен препис/ копие от писмената покана, заповед за заместване № РД -09-823 от 12.12.2014 г. не е могла да бъде известна на лечебното заведение оспорващо акта, при разглеждане и решаване на делото. Ответната страна е представила писмено становище. Излага доводи, че заповед № РД -09-823 от 12.12.2014 г. на директора на РЗОК - Сливен, която дружеството сочи за новооткрито писмено доказателство, е цитирана изрично в оспорения пред първоинстанционния съд административен акт покана изх. № 29-05-14 от 9.03.2016 г. на Директора на РЗОК гр. Сливен, следователно заповедта е станала известна на дружеството при връчване на оспорената покана от 10.03.2016 г., в която изрично е вписана. При проявена добра грижа при водене на съдебното производство страната е могла да поиска представяне на заповедта по делото, т. е. с непредприемане на това действие сама се е лишила от възможността да се извести за съдържанието на заповедта. Счита, че за дружеството е изтекъл срока по чл. 240, ал. 2 от датата на узнаване на основанието за отмяна. За посочената в искането като новооткрито доказателство заповед страната е узнала още при връчването на оспорената по съдебен ред писмена покана, установените с нея факти са настъпили преди постановяване на решението на административния съд. Страната не е била възпрепятствана да се снабди със соченото от нея новооткрито доказателство. Излага доводи, че зам. директорът на РЗОК Сливен Д. Сотирова е осъществила правомощия по чл. 38 от Правилника за устройството и дейността на НЗОК, съгласно който директорът на РЗОК при осъществяване на дейността си се подпомага от зам. директор, който го замества при отсъствие и е представен болничен лист, от който е видно, че към датата на издаване на административния акт 9.03.2016 г. директорът на РЗОК е бил в отпуск по болест, поради което в случая не е налице делегиране на правомощия и не е била необходима нарочна заповед за заместване. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Искането за отмяна е подадено на 12.11.2018 г., преди изтичане на едногодишния срок по чл. 240, ал. 1 АПК от влизане в сила на решението. Страната не сочи кога е узнала за новооткритото доказателство, но не се установява просрочие на срока по чл. 240, ал. 2 АПК, тъй като административният орган не установява да е съобщил по- рано заповедта за заместване. Разгледано по същество искането е основателно. Безспорно е, че компетеността на органа издал административния акт е от съществено значение за спора по делото. В този смисъл, доводите на ответната страна, че не е било необходимо да се посочва заповедта от 12.12.2014 г., тъй като в случая за издаване на поканата не са делегирани права, а поканата е издадена на основание чл. 38 от Правилника за устройството и дейността на НЗОК и е представен болничен лист на титуляра, са неотносими в настоящото производство и биха имали значение при решаване на въпроса по същество относно компетентността на органа, издал административния акт, който въпрос не се решава в настоящото производство по отмяна на влязъл в сила административен акт. В настоящото производство е от значение, че от страната е открито ново писмено доказателство от съществено значение по делото, което при решаването му не е могло да бъде известно на страната, с оглед крайно неясния печат под подписа в писмената покана, в който е посочено, че заповедта е подписана за директор от зам. директор по заповед № РД -09-823 от 12.12.2014 г. Административният съд също не е разчел този печат, като е приел, че липсва изрична писмена заповед за заместване, а актът е подписан от подчинено на титуляра на правомощията лице, което е овластено с подзаконов нормативен акт да замества директора при неговото отсъствие. С оглед на това следва да се приеме, че това писмено доказателство не е могло да бъде известно за страната при решаване на делото и е основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Сливен от етапа на разглеждане на жалбата на "Групова практика за първична медицинска помощ – Сливен" ООД срещу писмена покана изх. № 29-05-14 от 9.03.2016 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Сливен. На искателя следва да се присъдят разноски по делото. По делото е представен е на два пъти копие от договор за правна защита, в който е договорено заплащане на сума 1000 лв. брой, поради което неоснователно се посочва в списъка за разноските сумата 2000 лв., не се установява да са сключени два различни договора за правна защита и съдействие. Освен сумата 1000 лв. за адвокатско възнаграждение, следва да се присъди като разноски по делото и сумата за внесена държавна такса 25 лв., която е включена в списъка за разноските. Не е направено възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение от насрещната страна. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 239, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав - Втора колегия