Решение № 3126 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12589/2013 г.

Решение № 3126 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12589/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП срещу Решение № 1385 от 24.06.2013 г., постановено по адм. д. № 1857/2012 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 1200301/27.04.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, частично потвърден с Решение № 256/20.07.2012 г. и Решение за поправка № 279/27.07.2012 г. на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ относно допълнително определените данъчни задължения по ЗКПО за 2008 г. в размер на главница 5 263.78 лева и лихви за забава в размер на 1 738.79 лева. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че събраните доказателства не установяват реалното извършване на посочените доставки, поради което е прието, че разходите за тях са документално необосновани и с тях законосъобразно е увеличен финансовият резултат на "Димекс 2007" ЕООД, гр. Ямбол. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакувания съдебен акт и вместо него, постанови друг, по съществото на спора, с който да отхвърли жалбата срещу оспорения РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Димекс 2007" ЕООД, гр. Ямбол, чрез процесуален представител, с писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Представя писмени доказателства и претендира присъждане на осъществените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14- дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Бургас е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 1200301/27.04.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, частично потвърден с Решение № 256/20.07.2012 г. и Решение за поправка № 279/27.07.2012 г. на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ относно допълнително определените данъчни задължения по ЗКПО за данъчен период от 1.01.2008 г. до 31.12.2008 г. в размер на главница 5 263.78 лева и лихви за забава в размер на 1 738.79 лева. За да обоснове извода си за основателност на оспорването, решаващият състав е приел, че обжалваният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила, но е необоснован и противоречащ на материалния закон. От фактическа страна това заключение е формирано при следните релевантни констатации: Органът по приходите е приел, че доставките, осъществени през д. периоди на 2008 г. по фактури, издадени от "Полимит - ДК" ООД и "Агромакс трейд" ЕООД не са обективно осъществени, с оглед на което на ревизираното лице следва да се откаже признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. Преценил е, че разходите за доставките, които не са реално извършени, не следва да се признават за данъчни цели като документално необосновани и с тях следва да се увеличи финансовият резултат на дружеството за 2008 г. и да се определи допълнително размера на дължимия корпоративен данък. При проведения административен контрол директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас е отменил РА в частта по ЗДДС, върнал е преписката в тази й част на органа по приходите със задължителни указания и е потвърдил РА в частта относно установените задължения за корпоративен данък. При тези относими факти и обстоятелства, съдът е приел, че представените счетоводни документи досежно спорните доставки отразяват вярно стопанските операции и разходите за тях не са документално необосновани. Счел е, че събраните доказателства установяват извършването на последващи продажби с получените стоки, както и, че дори и с непризнатите на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО разходи да се увеличи финансовият резултат на дружеството, то след намаляването му на основание чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, в приложимата редакция, отново следва извод за недължимост на корпоративен данък и лихва за забава върху него. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че са налице предпоставките за приложението на чл. 26, т. 2 от ЗКПО относно счетоводните разходите по фактурите, издадени от "Полимит - ДК" ООД и "Агромакс трейд" ЕООД. Тези аргументи са в противоречие с изложените от самия него мотиви в представеното като писмено доказателство пред настоящата инстанция Решение № 136/8.05.2013 г., с което е отменен издаденият в повторно проведеното ревизионно производство относно задълженията по ЗДДС за 2008 г. РА № 1202159/18.02.2013 г. С неговата отмяна е опроверган изводът на органа по приходите относно нереалността на спорните доставки, а от там и основният му довод, въз основа на който разходите за тях са квалифицирани като документално необосновани. След като тези разходи са осчетоводени на базата на първични счетоводни документи, които отразяват вярно стопанската операция, то правилен е изводът на съда, че не е налице предпоставката по чл. 26, т. 2 от вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО те да не се признаят за данъчни цели. Достигайки до него и отменяйки РА като незаконосъобразен, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от порока материална незаконосъобразност и като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, в полза на ответника по касация не следва да се присъждат осъществените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като липсват доказателства, че договорената сума от 600 лв. е действително платена. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,