Решение № 5831 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1149/2011 г.

Решение № 5831 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1149/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Цветелинка Колева Василева от с. Лесидрен против решение № 146 от 6.12.2010 г., постановено по административно дело № 233 от 2010 г. на Административния съд - Ловеч, с което е отхвърлено оспорването й срещу решение № 45 от 21.09.2010 г. на директора на РУСО - Ловеч, с което е потвърдено разпореждане № 621 от 6.08.2010 г. на началник-отдел "КПК", с което е задължена да внесе 669,47 лв. - главница, и 133,68 лв. - лихва, общо сума в размер на 803,15 лв., представляващи неправомерно изплащано и недобросъвестно получавано от нея парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 от КСО за периода от 11.05 до 31.07.2009 г. поради настаняване на детето в детско заведение. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Ловеч, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба с мнение съдебният акт да бъде оставен в сила като съобразен със закона. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Ловеч, по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО е оспореното от Цветелинка Колева Василева от с. Лесидрен решение № 45 от 21.09.2010 г. на директора на РУСО - Ловеч, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане № 621 от 6.08.2010 г. на началник-отдел "КПК" при РУСО - Ловеч. С последното е разпоредено жалбоподателката да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО за периода от 11.05 до 31.07.2009 г. в размер на 803,15 лв., от които 669,47 лв. главница и 133,68 лв. лихва. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспорваният административен акт е законосъобразен като поставен в съответствие с чл. 53, ал. 4 от КСО, според който ако детето е настанено в детско заведение, майката няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, независимо колко редовно е било посещавано детското заведение, и е отхвърлил жалбата на Цветелинка Василева срещу оспорваното решение на директора на РУСО - Ловеч. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни правни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. От данните по делото съдът е установил безспорно, че Цветелинка Колева Василева е работила по трудов договор в Кооперация "Доверие" - с. Лесидрен, от 15.11.2006 г. до 5.02.2010 г. и е получавала парично обезщетение за отглеждане на дете по чл. 53, ал. 1 от КСО в платен отпуск, разрешен от работодателя й на основание чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). В заявлението-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО, представено на 20.08.2008 г. в ТП на НОИ - Ловеч, касаторката е декларирала, че детето й не е настанено в детско заведение и при промяна на обстоятелствата в тридневен срок писмено ще уведоми работодателя си. При направена от контролните органи на РУСО - Ловеч, проверка по чл. 107 от КСО било установено, че детето Кристиян Венциславов Василев е прието в детска ясла № 3 "Мечо Пух" към община Ловеч на 11.05.2009 г. и в 3-дневния срок по чл. 14, ал. 1 от НИИПОПДОО и до отписването му на 17.08.2009 г. жалбоподателката Цветелинка Колева Василева не е подала декларация за промяна на обстоятелствата и осигурителя да представи същата в РУСО-Ловеч. Това е дало основание за започване на административното производство по издаване на оспорените административни актове - разпореждане и решение. Административният съд правилно е определил съществото на съдебния спор, който се свежда до тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО, според която парично обезщетение по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Обосновано, въз основа на събраните по делото доказателства, е приел за установено, че синът на жалбоподателката, роден на 15.11.2007 г., за времето от 11.05 до 31.07.2009 г. е бил настанен в детско заведение, поради което не е било изпълнено едно от условията, предвидени в чл. 53, ал. 4 от КСО, Цветелинка Василева да получава парично обезщетение за отглеждане на малко дете и съответно законосъобразно е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за този период ведно със законната лихва. Съгласно чл. 53, ал. 1 от КСО след изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване. А съгласно чл. 52а КСО осигуреното лице има право на обезщетение за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж 12 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. Съгласно чл. 53, ал. 4 от КСО паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Идеята на законодателя е паричното обезщетение да се получава само от майка на дете, което не е настанено в детско заведение. С чл. 118, ал. 1 от Закона за здравето е предвидено детските ясли да се създават за подпомагане на семейството при отглеждане на деца до тригодишна възраст и за осигуряване на тяхното нормално физическо и психическо развитие. Към 29.09.2008 г. за "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора на заведението и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по раздел III от Наредба № 6 от 27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли (отм. - ДВ, бр. 103 от 2.12.2008 г.). Със служебна бележка изх. № 27 от 6.10.2010 г. (л. 8 от първоинстанционното дело) директорката на Постоянна детска ясла № 3 "Мечо Пух" към община Ловеч е удостоверила, че детето на касаторката е посещавало детското заведение за периода от м. 05 до м. 08.2009 г. - общо 37 присъствени дни, и е отписано на 17.08.2009 г. по желание на родителите. Обстоятелството, че детето е посещавало детското заведение за по-малко от 1/3 от този период, и то не на пълна издръжка, както твърди касаторката, не може да промени факта на "настаняването" му в детското заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО. По изложените съображения Върховният административен съд не споделя наведените от касаторката съображения, че паричното обезщетение за отглеждане на детето й били отишли по предназначение и с нищо не бил нарушен или заобиколен законът, поради което не следвало да ги възстановява. Доколко и за какъв период от време детето е посещавало ОДЗ "Мечо Пух" - гр. Ловеч, и как са изразходвани парите от обезщетението, са все въпроси, ирелевантни досежно преценката дали то е било настанено (по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО) в детското заведение. За наличието на качеството "настанено в детско заведение" от основно значение е дали детето е било прието през процесния период и не е отписано от съответното детско заведение. След като в хода на производството пред първоинстанционния съд е било безспорно установено от приобщената по надлежния ред към доказателствения материал по делото административна преписка, че синът на касационната жалбоподателка е бил записан през периода 11.05.-31.07.2009 г. в ОДЗ "Мечо Пух" - гр. Ловеч, то в съответствие с приложимия материален закон решаващият състав на Административния съд - Ловеч е приел, че в случая е налице настаняване в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО. Безспорният факт, че за времето, през което касационната жалбоподателка е получавала обезщетение за отглеждане на малко дете, същото е било записано в детско заведение, се явява пречка за изплащане на посоченото обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от КСО, което води до извода, че Цветелинка Василева е получавала обезщетението недобросъвестно, следователно административният орган законосъобразно е наредил възстановяване на полученото обезщетение за този период ведно с начислената лихва. По изложените съображения, като е отхвърлил оспорването на актовете на органите на НОИ, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно съдебно решение. Правните му доводи са обосновани и съобразени с материалноправните норми, поради което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд- шесто отделение,