Решение № 10073 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3229/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Басейнова Дирекция Западнобеломорски район , гр. Благоевград, [улица], срещу Решение 190 от 05.02.2025 г., постановено по адм. дело 484 по описа на Административния съд Кюстендил за 2024 година. С обжалваното решение е било отменено Решение ПО-01-139/19.08.2024г. за отказ за изменение и продължаване срока на действие на Разрешително за водовземане от подземни води 41590138/27.03.2014г., издадено от Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район. Касационнят жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение, навеждайки основания за нарушение на материалния закон и необоснованост - по чл. 209, т. 3 АПК . Счита, че изводите на Административния съд Кюстендил за незаконосъобразност на Решение ПО-01-139/19.08.2024г. на Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район са в противоречие с материалния закон. Изразява становище, че първоинстанционният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗВ, тъй като липсвали предпоставките за приложението й. Счита, че в конкретната хипотеза не органът е следвало да спре административното производство, а страната да поиска това да бъде сторено по реда на чл.54, ал.1, т.5 АПК. На второ място оспорен бива и изводът на първоинстанционния съд, че по делото е останала недоказана липсата и на другото основание за постановения с оспореното Решение отказ, тъй като представените протоколи за проведен собствен мониторинг на водовземно съоръжение не са равносилни на изискуемата по чл.172 на Наредба 1/10.10.2017г. анализирана документация за проведения мониторинг. На последно място Решението се сочи и като постановено без да са изчерпани въпросите за произнасяне. Твърди се пропуск да бъде отговорено на искането на касатора за присъждане на сторените пред първоинстанционния съд съдебноделоводни разноски. Иска отмяната на обжалваното съдебно решение и оставяне в сила на постановения отказ. В о.с.з. не се явява, депозира писмено становище, с което поддържа касационната жалба на основанията изложени в същата. Не се претендира присъждане на разноски за касационното производство. Ответникът по касационната жалба Община Бобошево с ЕИК 000261370 не изразява становище по касационната жалба и не изпраща процесуален представител при проведеното о.с.з. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и изразява становище за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и оставяне на оспореното решение в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и прецени доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно. Същата е депозирана в срок. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл.72, ал.1, т.2, вр. чл.78 от Закона за водите (ЗВ), по жалба на срещу решение ПО-01-139/19.08.2024 г., издадено от директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район гр. Благоевград за отказ да бъде изменено разрешителното и продължен срока на действие на същото разрешително за водовземане от подземни води, чрез ново водовземно съоръжение 41590138/27.03.2014 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район с титуляр община Бобошево. Административният съд е събрал представените от двете страни писмени доказателства, вкл. административната преписка в цялост и след анализ на същите е приел за установено, че Община Бобошево е титуляр на Разрешително за водовземане от подземни води чрез ново водовземно съоръжение 41590138 от 27.03.2014г., с краен срок на действие до 27.03.2024г. С писмо, изх. РР-17-40/26.02.2024г. подадено до директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район на основание чл. 72, ал. 1, т. 2, чл. 78, чл. 79, ал. 2 и ал. 3 от ЗВ и чл. 172-174 от Наредба 1 за проучване, ползване и опазване на подземните води, е направено искане за изменение и продължаване на разрешително за водовземане от подмени води, чрез ново водовземно съоръжение 41590138/27.03.2014 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район. Уточнено е било от заявителят, че желае увеличаване количеството на разрешения годишен воден обем. Към заявлението са представени доказателства за внесена такса за производството, както и мотиви и обосновка на исканото изменение. След като се запознал със заявлението, органът със свое писмо изх. РР-17-40(2)/21.05.2024 г. поискал от жалбоподателя да допълни заявлението си като представи становище от компетентния орган за приложимата процедура по реда на гл. 6 от ЗООС и чл. 31 от ЗБР, както и анализирана документация от проведения собствен мониторинг на подземните води на хартиен и ел. носител. За отстраняване на нередовностите Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район предоставил на Община Бобошево двумесечен срок от датата на уведомяването, същото удостоверено с известие за доставяне. След изтичане на определения срок на 27.07.2024г., като констатирал, че документите не са представени от Община Бобошево, Органът постановил оспорения административен акт, с който отказал изменение и продължаване срока на действие на разрешителното за водовземане от подземни води, чрез ново водовземно съоръжение 41590138/27.03.2014 г. с титуляр община Бобошево. Това решение е било оспорено от страна на Община Бобошево пред АС-Кюстендил, който отменил оспореното Решение на Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район и върнал преписката за ново произнасяне от страна на органа, съобразно дадените в самото решение указания по тълкуването и приложението на закона. За да достигне до крайния си съдебен акт административният съд е приел от правна страна, че подадената от Община Бобошево жалба против издаденото от директора на БДЗБР Решение ПО-01-139/19.08.2024г. за отказ за изменение и продължаване срока на действие на Разрешително за водовземане от подземни води 41590138/27.03.2014г., издадено от Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Мотивирал се с това, че , че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 52, ал. 1, т. 4 ЗВ орган, при спазване на установените в чл. 59, ал. 2 АПК изисквания за административен акт в писмена форма. Преценил, че същият съдържа фактически и правни основания за издаването му. Съобразил разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 ЗВ относно условията, които следва да са изпълнени, с оглед продължаване на срока на действие на Разрешително за водовземане и ползване на воден обект. Приел, че заявлението за продължаване на срока на действие на Разрешително за водовземане от подземни води, чрез ново водовземно съоръжение 41590138/27.03.2014 г. с титуляр община Бобошево е подадено преди изтичане на срока на действие на последното. Зачел е правното значение на констатираната липса на част от изискуемата документация предвид изискуемата от закона пълна проверка наличието на предпоставките по чл.78, ал.2, вр. ал.3 ЗВ, формирал извод за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с правната преценка относно изтичането на предоставения от органа в полза на заявителя срок за попълване на заявлението с допълнително изисканите доказателства. Заключил е , че неправилно е била приложена разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗВ по силата на която предоставеният срок е спрял до решаването на процесуалният въпрос от значение за правилното и законосъобразно провеждане на производството за изменение и продължаване на срока на издаденото разрешително. Счел е , че същият не е бил изтекъл към момента на постановяване на оспореното Решение и е липсвало фактическо и правно основание за постановяване на спорния отказ. Отделно от горното, отбелязано следва да бъде обстоятелството, че административният орган по никакъв начин не е обосновал в оспорения административен акт необходимостта от провеждане на производствата по чл.31 ЗБР или гл.6 ЗООС, които поставят специфични предпоставки за приложението си. Така например при реализирано вече съоръжение за водовземане, органът е следвало да обоснове защо счита, че продължаването на срока на действие на разрешителното или увеличението на дебита попада в обхвата на Планове, програми, проекти и инвестиционни предложения могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони. В хипотезата на евентуална липса липса на капацитет за подобна преценка от страна на Басейнова дирекция Западнобеломорски район, спирането на производството до произнасяне на компетентните органи е било още по-необходимо. Относно липсата на анализирана документация от проведения собствен мониторинг на подземните води, поискана от органа на осн. чл.172 от НАРЕДБА 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, съдебният състав приел, че представените протоколи от собствения мониторинг на подземните води отговаря на критериите на чл.172 от цитираната наредба, поради което също не се явява основание за постановяване на процесния отказ. Решението е валидно, допустимо и правилно, макар съдебният състав да не изразява съгласие с част от изложените в оспореното първоинстанционно решение мотиви. Неоснователно е оплакването на касатора, че при постановяването му, съдът е допуснал нарушения на материалния закон чл.76, ал.2 от Закона за водите. Решаващият извод на първоинстнционния съд за основателност на оспорването е правилен и същият правилно е приложил разглежданата норма. Съгласно същата, когато трябва да се поиска съгласуване или мнение на друг орган или е необходимо да се реши въпрос от неговата компетентност, срокът по ал. 1 спира да тече до неговото решаване. При семантичното й тълкуване настоящата съдебна инстанция намира, че нормата не прави разграничение между адресатите задължени да влязат в правоотношение, т.е. между заявителят или органът. Прав е касаторът във възражението си, че мнението и съгласуването, с друг орган обичано касаят подетапи на провежданото производство. Не такъв е случаят обаче с третата хипотеза, предвидена в нормата на чк,76, ал.2 ЗВ решаването на въпрос от компетентността на друг орган. Тук могат да бъдат включени всички независими от провежданото административни производства, инициирани ирелевантно от кого заявителя, органът адресат на заявлението или служебно от третия орган административни производства, които влияят на провеждането на производството и въздействат върху крайния му резултат. В този случай, срокът за приключване на производството спира до произнасяне на другият орган по въпросът от неговата компетентност с влязъл в сила адм акт. Спирането на изтичането на срока фактически представлява спиране на провежданото производство с оглед обезпечаване на възможността то действително да бъде проведено. Действието е по силата на самата норма, която не изисква санкция от страна на заявителя или адресата, като със спиране изтичането на срока, практически се спира провеждането на производството. Така тълкувана, цитираната разпоредба е изцяло в синхрон с нормата на чл.54, ал.1, т.5 АПК, според която основание за спиране на провежданото производство е наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване, като нормата на чл.76, ал.2 ЗВ се явява специална по отношение на чл.54, ал.1, т.5 АПК, доколкото сама го разпорежда, без да изисква изричен акт от страна на адм. орган. Предвид изложеното, изводите на първоинстанционният съд за допуснато от страна на органа съществено нарушение на съдопроизводствените правила е правилно и обосновано. Настоящата съдебна инстанция обаче изразява несъгласие с аргументите на АС Кюстендил за реализирано изпълнение от страна на заявителя и на указанията за представяне на анализирана документация от проведения собствен мониторинг на подземните води. Възраженията на органа, че самите протоколи за мониторинг не отговарят на съдържанието на този термин е правилно. Те представляват свидетелстващи документи, на база на отчетените в които резултати следва да бъде изготвен поисканият анализ. Такъв изрично именован документ в преписката липсва, но от друга страна самият орган не е изложил мотиви за това, дали обосновката на самото искане, съдържаща се в иницииралото производството заявление не отговаря на предпоставките да бъде приета за подобен анализ. Отделно от това, предвид коментираното по-горе наличие на хипотезата на спряно производство, дори хипотетуично да се приеме наличието на подобна липса, срокът за отстраняване на посочената нередовност не е бил изтекъл, поради което е липсвало и това основание за постановяване на оспорения административен акт. По тези съображения, касационната инстанция в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно. Административният съд е приложил правилно материалиня закон, отменяйки оспорения административен акт. С оглед изхода на спора в касационната инстанция и липсата на заявени претенции по сметки от двете страни, такива не следва да бъдат присъждани, по претенциите по сметки, направени в първоинстанционното производство от страна на административния орган, съдът намира същата за неоснователни, предвид резултата от съдебното оспорване. Воден от горното и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд