Решение № 9156 от 30.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11866/2014 г.

Решение № 9156 от 30.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11866/2014 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова "Беладона 2004" ООД със седалище и адрес на управление град Камено, община Бургас, е подало касационна жалба срещу решението от 8.07.2014 г. по адм. дело № 1608/2012 г. по описа на Административния съд - София град, с което е бил отхвърлен предявения от дружеството иск срещу Националната здравноосигурителна каса за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, общо в размер на 19 888, 42 лева, от които 11 884,90 лева главница и 8 003, 52 лева лихва, причинени на дружеството в периода 1.02.2005 г. - 31.01.2008 г. в резултат на нищожен акт - решение № РД-УС-04-12/17.01.2005 г. на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат предявените искове и се присъдят направените разноски. Националната здравноосигурителна каса е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на "Беладона 2004" ООД със седалище и адрес на управление град Камено, община Бургас, с която са били предявени искове срещу Националната здравноосигурителна каса за заплащане на обезщетение, общо в размер на 19 888,42 лева, от които 11 884, 90 лева главница и 8 003, 52 лева лихва, за имуществени вреди, причинени на дружеството в периода 1.02.2005 г. - 31.01.2008 г. в резултат на нищожен акт- решение № РД-УС-04-12/17.01.2005 г. на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Административният съд установил, че на 1.02.2005 г. между "Беладона 2004" ООД, притежател на аптека на адрес: град Камено, ул. "Георги Димитров" № 1, и Националната здравноосигурителна каса, бил сключен договор № 02/РД-29-78/1.02.2005 г. за отпускане на лекарства, заплащани напълно или частично от касата. Според чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от договора възложителят следвало да заплаща на изпълнителя стойността на отпуснатите и отчетени лекарствени средства в съответствие с лекарствения списък на Националната здравноосигурителна каса - аптечна версия, приложение № 1 към договора. Изпълнителят се задължавал да предостави на касата отстъпка в размер на 8% от цената на лекарственото средство, разпределена пропорционално между здравноосигуреното лице и касата С решение № РД-УС-04-12/17.01.2005 г. на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, в сила от 1.02.2005 г., било одобрено предложение на директора на касата за договаряне на отстъпка от 8% от цената на отпусканите от аптеките на задължително здравноосигурените лица лекарствени средства, заплащани напълно или частично от касата, която да се разпредели пропорционално между пациентите и касата. Това решение било обявено за нищожно с решение № 1784/6.02.2012 г. по адм. д. № 10417/2011 г. по описа на Върховния административен съд, влязло в сила на 6.06.2012 г Въз основа на данните от издадените от ищеца през процесния период фактури, с които два пъти месечно са отчитани отпуснатите лекарствени продукти по сключения с Националната здравноосигурителна каса договор, както и отчетените за периода от ищеца и изплатени от районната здравноосигурителна каса спецификации към фактури на изпълнените рецепти за лекарствените продукти, съдът изслушал заключение на счетоводна експертиза. Според заключението на вещото лице, аптеката би получила 10 701,79 лева повече за периода 1.02.2005 г. - 31.01.2008 г. ако би продавала лекарствени средства без наложената от касата отстъпка от 8 %, като размерът на лихвата върху тази сума възлиза на 7 044,63 лева. След поставена нова задача вещото лице преизчислило лихвата в два варианта: за период от 30 дни, считано от датата на представяне на фактурата, при което лихвата възлизала на 7209,49 лева, и за същия период, считано от датата, следваща тази на датата на издаване на фактурата до датата на завеждане на исковото производство, при което лихвата възлизала на 7 478,16 лева. Административният съд приел, че ищецът не е установил сигурно увеличение на имуществото си, необходимо, за да се присъди обезщетение за вреди от пропуснати ползи. Не били представени доказателства, според които аптеката би продала същото количество лекарства и без прилагане на предвидената отстъпка, както и че касата би заплащала лекарствените средства без отстъпка. Същевременно, тъй като страните прилагали отстъпката по силата на сключения между тях договор, не съществувала пряка причинна връзка между настъпването на твърдяните в исковата молба вреди и нищожното решение на управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Съдът отбелязъл, че искът в частта относно претендираното обезщетение за периода 1.02.2005 г. - 23.07.2007 г. подлежи на отхвърляне и поради това, че е погасен по давност, тъй като обезщетението можело да се претендира от момента, в който е започнало прилагането на нищожния нормативен акт. Според мотивите на решението, неоснователността на предявения иск за обезщетяване на вреди се извеждала и от факта, че налагането на отстъпката от 8% не е извършено при или по повод изпълнение на административна дейност. Решението за сключване на договор за отпускане на лекарствени средства, заплащани от касата било взето доброволно, като ищецът се съгласил с всички клаузи на договора. С аргумент, че фактическият състав на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди не е осъществен, съдът отхвърлил предявените искове. Касационната инстанция намира, че решението е правилно по резултат, макар да не споделя всички, изложени от първоинстанционния съд съображения. Отхвърлянето на исковете срещу Националната здравноосигурителна каса следва да бъде изведено от липсата на основание за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани и организации от прилагането на подзаконови нормативни актове. Законът за отговорността на държавата и общините за вреди не урежда имуществена отговорност на държавата за вреди, причинени от отменен или обявен за нищожен подзаконов нормативен административен акт. Отговорността за вреди по специалния закон се реализира само в параметрите на предвидените със закона фактически състави, които що се отнася до административната дейност, включват издаването на индивидуални или общи административни актове или извършването/неизвършването на действия от органи или длъжностни лица, в резултат на които пряко и непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на граждани и организации. Наличието на съществени различия между нормативните административни актове и общите и индивидуалните административни актове в производството по тяхното издаване, целите и правните им последици, изключва възможността за извеждане на отговорността на държавата и общините за вреди, причинени от отменени или обявени за нищожни нормативни административни актове, посредством разширително тълкуване на разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или чрез правна аналогия. При отсъствието на изрична правна норма, която допуска отговорност за вреди, причинени от отменени или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове на администрацията, и определя ясно параметрите на отговорността, не би могло да се приеме, че в специалния закон е изразена воля за безусловно и пълно обезщетяване на засегнатите от действието на нормативните актове лица. Дори при обратното разбиране, резултатът по съществото на спора не би могъл да бъде различен. Както правилно е преценил административният съд, ищецът не би могъл да докаже сигурно увеличение на имуществото си, за да претендира репариране на пропуснати ползи. Лекарствените средства, за които се отнася исковата претенция, се търгуват при условия, различни от тези на свободния пазар. Те се отпускат на задължително здравноосигурени лица въз основа на индивидуални договори, сключени между аптеките и Националната здравноосигурителна каса, като стойността им се заплаща от касата пълно или частично. Поради този характер на правоотношенията, не може да се направи еднозначно заключение, че ако не беше отмененото като нормативен акт (макар нормативната му природа да е спорна) решение на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, предвиждащо 8% отстъпка от цената на лекарствените средства, касата би ги заплатила на аптеките, които са длъжни да ги поддържат в наличност, на по-висока цена. Поради надмощното си положение на публична институция, която единствена осъществява дейността, свързани със задължителното здравно осигуряване, Националната здравноосигурителна каса може едностранно да определя условията на договорите, сключвани с аптеките, извън случаите, когато въпросите са уредени от повелителни норми на закона или от националните рамкови договори. Като е отхвърлил исковете, административният съд е приложил точно материалния закон, поради което решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на Националната здравноосигурителна каса следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд