Решение № 13241 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 396/2015 г.

Решение № 13241 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 396/2015 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП - гр. Бургас чрез процесуалния представител юриск. Живка Динева срещу решение № 1979/24.11.2014 г., постановено по адм. дело № 853/2014 г. по описа на Бургаския административен съд, с което е отменен Акт за установяване на задължение № 1318309/27.12.2013 г., издаден от старши инспектор по приходите, потвърден с решение № 25/10.03.2014 г. на директора на същата дирекция за извършена на "Ист трейдинг" ООД - гр. Сливен корекция на декларацията, като е отказал да възстанови сумата за ДДС от 111 568,40 лв., а само 1 443,97 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се оплакване и за недопустимост на решението по чл. 209, т. 2 АПК в частта, в която е разпоредено от съда връщане на преписката на директора на ТД на НАП - гр. Варна. Неправилно според касатора съдът е приел, че се касае за 4 бр. погрешно издадени фактури, за които следва да се приложи реда по чл. 116, ал. 4 ЗДДС за анулиране. В тази връзка се сочи в касационната жалба, че не е следвало съдът да приема, че след като липсва данъчно събитие и няма изискуемост на данъка, с цел запазване принципа на данъчния неутралитет, погрешно начисления ДДС следва да се коригира. Касаторът е изложил доводи, че е недопустимо предприемането на последващи действия по анулирането на погрешно издадени фактури, с които е начислен ДДС, който не е следвало да бъде начислен, отнасящи се за периоди, за които има издадени ревизионни актове. В тази връзка касаторът сочи, че както ЗДДС, така и общностното право изхождат от разбирането, че всеки, посочил ДДС във фактура дължи същия, стига да има гаранции, че ако това е погрешно начислен ДДС, той да може да се коригира. Такива механизми за корекции според касационният жалбоподател са предвидени в чл. 116 ЗДДС и чл. 133 ДОПК. Според касатора съдът е постановил недопустимо решение в частта, в която е върнал преписката на директора на ТД на НАП за произнасяне. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Ист трейдинг" ООД срещу цитирания по-горе АУЗД и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Обжалва се решението и в частта за разноските. Ответникът по касационната жалба "Ист трейдинг" ООД - гр. Сливен чрез процесуалния си представител адв. Маргарита Чечова я оспорва по съображения, подробно развити в депозирания по делото писмен отговор и в представените допълнителни писмени бележки. Позовава се на съдебна практика на ВАС. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е очертал правния спор между страните по делото до въпроса: Допустимо ли е анулирането на данъчни документи и отразяването на същите със знак минус в дневника за продажби по отношение, на които с влязъл в сила ревизионен акт е установен окончателен размер на задължения за ДДС? Съдът се е позовал на чл. 116, ал. 1 ЗДДС, според който погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови, а съгласно ал. 3а погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които е начислен ДДС, въпреки че не е следвало да бъде начислен. За целта според съда се съставя протокол със задължителни реквизити по чл. 116, ал. 4 ЗДДС. За конкретния казус съдът е изложил следната фактическа обстановка: С решение № 375/10.01.2012 г. по адм. дело № 5684/2011 г. ВАС е потвърдил липсата на доставка по 4 бр. фактури, издадени от "Сартен България" ООД на "Ист трейдинг" ООД в общ размер на ДДС 11 568,40 лв. Съдът е приел, че жалбоподателят е анулирал фактурите, издавайки протоколи с реквизитите по чл. 116, ал. 4 ЗДДС, но на мястото на анулираните фактури не са издадени нови, предвид липсата на данъчно събитие, установено с влязло в сила решение. Съдът е изложил мотиви, че в ЗДДС не е предвидена изрично хипотеза, при която ДДС е погрешно посочен, поради обстоятелството, че липсва данъчно събитие и съответно няма изискуемост на данъка и с цел запазване принципа на данъчен неутралитет, погрешно начисления ДДС съдът е счел, че следва да бъде коригиран. При положение, че съдът е приел, че и в общностното право не е предвидена такава хипотеза, се е позовал на решения на СЕС, които според него трябва да съобрази - решения по съединени дела С-78/02 и С-80/02, както и С-566/07 по приложение на чл. 21, § 1, б. "В" от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета, възпроизведена по-късно в чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 85 ЗДДС. Съдът е посочил, че според тези разпоредби ДДС е изискуем от всяко лице, което посочи данъка във фактура и/или известие по чл. 112 ЗДДС. С оглед цитираните решения на СЕС, от тях съдът е направил извод, че правото на приспадане на данъчен кредит е свързано винаги с наличие на реално осъществена облагаема доставка и с цел да се предотвратят данъчни загуби от данъчни приходи, е въведено правилото на чл. 203 от Директивата, респ. чл. 85 ЗДДС. Според съда установено е по делото, вкл. и от съдебно-счетоводната експертиза, че ДДС по издадените 4 бр. фактури от "Сартен България" ООД е платен изцяло (това се потвърждава и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза), поради което е направен извод, че този данък е постъпил в бюджета два пъти - от издателя на фактурите и от получателя. Обжалваното решение е правилно постановено. Принципът на данъчен неутралитет, като основен принцип в общностното данъчно право не допуска да се ограничава правото на приспадане на ДДС, ако по същество са изпълнени всички предпоставки, дори и това да не е направено относно някои формални изисквания. Този принцип се свързва с една от най-важните характеристики на този данък - неговата некумулативност, която се постига именно чрез приспадане на данъка. В същото време следва да се държи сметка и за това, че не трябва да се допуска двойно внасяне на ДДС с оглед принципа на съразмерност, като един от основните принципи в административното право - чл. 6, ал. 2 АПК. В процесния казус няма спор между страните, че 4 бр. фактури с получател "Сартен България" ООД са издадени при липса на данъчно събитие, както и че с влязъл в сила ревизионен акт е отказано право на приспадане на ДДС по процесните фактури на този получател като данъчен кредит и ДДС е внесен по ревизионния акт. Издателят на фактурите "Ист трейдинг" ЕООД е анулирал фактурите, като е издал протоколи на основание чл. 116, ал. 4 и ги е включил в СД със знак минус на данъчната основа и на данъка, като това е направено след влизане в сила на ревизионния акт на "Сартен България" ООД с решение № 375/10.01.2012 г. по адм. дело № 6584/2011 г. на ВАС, I отделение. Протоколите по чл. 116, ал. 4 ЗДДС "Ист трейдинг" ЕООД ги е включил в СД за месец ноември 2013 г. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на съдебна практика на СЕС, като изрично и в решения по дела С-566/07 ( Stadeco BV), С-138/12 ("Руседеспред" ООД) и С-111/14 ("ГСТ-Сървиз АГ Германия") е прието, че принципът на данъчен неутралитет допуска по принцип възможността държава-членка да постави коригирането на данъка върху добавената стойност, дължим в тази държава-членка само поради факта, че е погрешно посочен в издадената фактура, в зависимост от условието данъчнозадълженото лице да издаде на получателя на извършените услуги поправена фактура, в която не е посочен споменатият данък, ако това данъчнозадължено лице своевременно не е отстранило напълно риска от загуба на данъчни приходи. Според СЕС посоченият по-горе принцип не допуска национална разпоредба, която позволява на данъчната администрация да откаже да възстанови на доставчика внесения от него данък, въпреки че на получателя, който също е внесъл този данък върху добавената стойност, е отказано правото да приспадне данъка, а националният закон не позволява корекция на данъчните документи при наличие на влязъл в сила ревизионен акт. Следователно, когато е отстранен риска от загуби на данъчни приходи, то в такъв случай принципът на неутралитет на ДДС, така както е конкретизиран от съдебната практика по чл. 203 от Директивата, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска на основание на национална разпоредба за транспониране на посочения чл. данъчната администрация да откаже да възстанови на доставчика по освободена доставка неправилно фактурирания на неговия клиент ДДС, по съображение че този доставчик не е коригирал сгрешената фактура, след като данъчната администрация с влязъл в сила акт е отказала правото на получателя по доставката да приспадне посочения ДДС, а поради влезлия в сила отказ режимът на корекция, предвиден в националния закон вече не е приложим. В противен случай се допуска внасяне на ДДС от "Сартен България" ООД, предвид задължението му по влезлия в сила ревизионен акт, вследствие на непризнат данъчен кредит и същия данък да се внесе и от "Ист трейдинг" ООД, като издател на фактурите и вносител на данъка в бюджета и поради непризнаване не анулирането на фактурите, а това би довело до неоснователно обогатяване на фиска. Данъчният неутралитет не допуска два пъти събиране на един и същи данък и след като е установено, че няма риск от загуба на данъчни приходи, правилно първоинстанционният съд е отменил АУЗД. Следователно при установена липса на риск от загуба на данъчни приходи с внасянето на данъка от получателя по процесните фактури, законосъобразно първоинстанционният съд е постановил отмяна на АУЗД. Правилно решаващият съд е върнал преписката на административния орган за издаване на нов акт, което не е в правомощията на съда и затова в тази му част решението на съда не е недопустимо, каквито са оплакванията на касационния жалбоподател. Съдът няма правомощие да възстановява процесния данък, поради което правилно е върнал преписката с указания съобразно мотивите на съдебното решение за възстановяване на ДДС по искането на "Ист Трейдинг" ООД. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото на"Ист трейдинг" ООД не се присъждат разноски, тъй като няма писмени данни такива да са направени за касационното производство. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,