Решение № 10341 от 3.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11686/2017 г.
ВАСV отделение03.08.2018 г.докладчик Юлия Ковачева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5155/7.08.2017 г. по адм. дело № 5132/2017 г. на Административен съд - С.-град. ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на Р. Д. Д. направените разноски пред касационната инстанция в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10341 от 3.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11686/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" против решение № 5155/7.08.2017 г. по адм. дело № 5132/2017 г. на Административен съд - С.-град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Р. Д. Д., чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което иска да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - С.-град е отменил заповед № 3331/6.04.2017 г. на директора на Агенция "Митници", с която на основание чл. 92, ал. 1 и чл. 90, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител, на Р. Д. Д. - старши експерт в Агенция "Митници", отдел "Изследване на селскостопански стоки, храни и напитки", дирекция "Централна митническа лаборатория" в ЦМУ, е наложено дисциплинарно наказание "забележка". Съдът е установил коректно фактическите обстоятелства по делото. Констатирал е, че повод за образуване на дисциплинарното производство е докладна записка рег. № 32-64193/8.03.2017 г., в която са отразени резултатите от вътрешна проверка в Агенция "Митници". При тази проверка е било установено, че на служителката Р. Д. е преиздадена персонална идентификационна безконтактна карта за достъп до административния комплекс на Централно митническо управление през 2016 г. Според дадените обяснения на служителката, причина за преиздаването е неволното загубване на личния й пропуск при описана от нея ситуация. Не е било спорно, че служителката е запозната с вътрешните правила и заповеди на директора на Агенция "Митници", с които се регламентира организацията на пропускателния режим в административния комплекс на Централно митническо управление. Съгласно вътрешноведомствените актове, цитирани в дисциплинарната заповед, митническите служители са длъжни да опазват предоставените им карти за достъп по начин, недопускащ кражба, загубване и ползване от други лица - чл. 8, ал. 5, като за нарушение на това изискване са предупредени, че носят дисциплинарна отговорност по силата на общото правило на чл. 3 от Вътрешните правила за организация на пропускателния режим в административния комплекс на Централно митническо управление на Агенция "Митници". С оспорената заповед, дисциплинарно наказващият орган е приел, че с деянието си Р. Д. е извършила дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл - неизпълнение на служебни задължения, за което й е наложил дисциплинарно наказание "забележка". При решаване на спора за законосъобразността на административния акт, съдът е намерил, че дисциплинарната процедура е спазена, обжалваната заповед е издадена от компетентния орган, в предписаните от закона форма и необходимо съдържание и спазване на материалноправните разпоредби, но в несъответствие с целта на закона. При обсъждане на съответствието на акта с целта на закона, съдът е извел правно обоснован извод за неправомерно ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката. В тази насока е застъпил становището, че дисциплинарното наказание следва да бъде подчинено на легитимна цел - да санкционира неправомерно служебно поведение и за постигане на специална и обща превенция спрямо нарушителя и останалите служители, длъжни да спазват вътрешно служебните правила и актове. С оглед изложените фактически установявания, съдът точно е приел, че правилата относно съхранение на персоналните безконтактни карти имат за цел да гарантират сигурността на достъпа до помещенията, в които се намира Централно митническо управление и съответно - сигурността на извършваната дейност. Служителката, при изгубване на картата за достъп, е предприела всички необходими действия за уведомяване на оторизираните органи и предотвратяване на евентуални негативни последици от събитието. Директорът на дирекция "ЦМУ" е инициирал преиздаване на карта за достъп на служителката, а служител на отдел "Звено по сигурността" е деактивирал изгубената карта. Поради липса на нарочно изискване директорът на Агенция "Митници" не е бил уведомен за тези обстоятелства. Дисциплинарната мярка е приложена спрямо служителката при формално прилагане на критериите по чл. 91, ал. 1 ЗДСл, без да е преценена действителната тежест на неизпълнението на задължението по чл. 8, ал. 5 от цитираните по-горе вътрешни правила и дали същото реално показва признаците на дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл. Неизпълнението на служебни задължения може да има различни фактически проявления в зависимост от служебните отговорности, с които е натоварен държавният служител, и не всяка простъпка непременно се санкционира дисциплинарно. Дисциплинарно наказващият орган решава дали и как да упражни дисциплинарната си власт в зависимост от това какво по вид, размер, обем е неизпълнението на служебните задължения, какви са вредните последици за държавната служба, в каква конкретно ситуация е извършено деянието, какво е отношението на служителя към същото. Съобразно тези факти следва да прецени необходимо ли е налагането на дисциплинарно наказание или обективните обстоятелства и субективното отношение на служителя показват, че самото установяване на нарушението и неговото авторство вече е предизвикало своето поправящо въздействие. Тази преценка е релевантна към съответствието с целта на наложеното дисциплинарно наказание. В този контекст, съдът правилно е посочил, че дисциплинарното наказание е несъответно на провинението на служителя при изпълнение на задълженията му, произтичащи от визираните вътрешни правила за пропускателния режим и в светлината на предмета им - защита на сигурността на работата в Централно митническо управление. Ето защо, следва да се сподели като правилен и обоснован крайният извод на съда, че простъпката, оценена по своята тежест и последици, продължителния период от извършването до санкционирането й, както и предвид субективното отношение на извършителя, показват, че ангажирането на дисциплинарната отговорност на служителя не съответства на целите на дисциплинарното наказание, което сочи на порок смисъла на чл. 146, т. 5 АПК на оспорената заповед. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените от касационния жалбоподател основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, юридическото лице, в чиято структура е касационният жалбоподател, следва да заплати на Р. Д. Д. направените разноски пред касационната инстанция в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 208 АПК
- чл. 89, ал. 2, т. 1