Решение № 10850 от 17.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9552/2012 г.

Решение № 10850 от 17.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9552/2012 г., VIII о., докладчик председателят Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Касаторът - "Жика-2002" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. "Хр. Ботев" № 2а, оспорва решение № 373 от 5.07.2012 г. по адм. д. № 299/2012 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № 041102066/10.10.2011 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден в обжалваната му пред съда част с решение № 66/6.02.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, решението на съда не кореспондира с фактите и обстоятелствата, както и със събраните по делото доказателства. Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Велико Търново (ДД "ОДОП") при Централно управление на Национала агенция по приходите (ЦУ на НАП), гр. Пазарджик e депозирал писмен отговор, в който излага доводи за неоснователност на касационната жалба и за правилността на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба в подробно становище. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба срещу решение № 373 от 5.07.2012 г. по адм. д. № 299/2012 г. по описа на АС- Велико Търново, като подадена в срок от надлежна страна за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С РА, предмет на контрол пред административния съд, органът по приходите е отказал на ревизираното дружество право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 186 534.80 лв. и е начислил лихви в размер на 33 688.99 лв. За данъчен период м. 06.2009 г. е отказал данъчен кредит по фактура № 225/5.06.2009 г. и фактура № 228/19.06.2009 г., издадени от "Селект 06" ЕООД, гр. Велико Търново с предмет "сребро отпадък 97% общо 240 кг., по които е ползвано право на данъчен кредит общо в размер на 27 840 лв. За данъчните периоди м. 10 и м. 12.2009 г. е отказан данъчен кредит по 3 бр. фактури: № 75/5.10.2009 г. с предмет "електронна скрап, съдържаща отпадък злато" - 435 кг.; № 86/18.12.2009 г. с предмет "платина-родий отпадък" - 184 кг. и "паладий-сребро отпадък" - 125 кг. и № 103/18.12.2009 г., с предмет "платина-иридий" - 74 кг., издадени от "Плам 007" ЕООД, гр. Велико Търново, по които е ползвано право на данъчен кредит общо в размер на 158 694.80 лв. Административният съд след като е обсъдил събраните доказателства е сигнал до заключението, че не е установено осъществяването на спорните доставки, поради което правилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. Предмет на доставките по посочените фактури са стоки - отпадък със благородни метали - родово определени вещи. Относно доставчика "Селект 06" ЕООД като доказателства за реалност на доставките са представени фактури от предходен доставчик, "Силвър 05" ЕООД, гр. Велико Търново, с предмет "сребро отпадък" и от "Кооппром 2006" ЕООД, гр. Велико Търново, с предмет "отпадъци от ел. оборудване и автоматика - сортирани" и сертификат и стокова разписка, в която за предал и приел е посочено едно и също лице. Представени са и фактури и проемо-предавателни протоколи за изработка на ишлеме, удостоверяващи придобиването на стоката от предходните доставчици. В хода на предишна ревизия като предходни доставчици са посочени "Плам 007" ЕООД и "Вива 80" ЕООД. Относно доставчика "Плам 007" ЕООД, предходни доставчици са "Селект 06" ЕООД и касаторът "Жика 2002" ЕООД. Относно предаването на стоката от предходните доставчици са представени складови разписки и протоколи за преработка. За прехвърляне на стоките, предмет на процесните доставки са представени стокови разписки за получаване на стоково-материални ценности, копие от хронологична ведомост на доставчиците, сертификат, съгласно чл. 12 от Наредбата за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие (Наредбата), както и протокол за анализ, съгл. чл. 62 от Наредбата. Тези частни свидетелстващи документи, заедно с останалите представени общо 13 броя приемо-предавателни протокола, 13 бр. стокови разписки, 8 бр. протоколи за изпълнение и 7 бр. сертификати за качество са оспорени в първото съдебно заседание от органа по приходите. Съгласно чл. 193, ал. 2, съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че желае да се ползва от него. "Жика 2002" ЕООД не е заявило, че желае да се ползва от оспорените доказателства. Тежестта за доказване истинността на оспорените частни документи, които не носят подписа на страната, която го оспорва, пада върху страната, която го е представила (чл. 193, ал. 3 ГПК). В първоинстанционното производство "Жика 2002" ЕООД не е заявил, че желае да се ползва от оспорените документи, както отбелязва в мотивите си административният съд и не е направил "дори елементарно усилие за опровергаване на това оспорване". При това положение оспорените документи правилно са изключени от доказателствата по делото. Като се е позовал на тълкуванията на СЕС на разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета и съответните текстове на ЗДДС, административният съд е стигнал до извод, че жалбоподателят не е установил, че разполага с процесните стоки, предмет на доставките, по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, тълкуван от СЕС в решенията му по обединени дела С-354/03, С - 355/03, С - 484/03, както и в т. 40 и т. 41 в Решение на СЕО по обединени дела С-439/04 и С-440/04, поради това е отхвърлил жалбата на дружеството. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка относно доставките на стоки, от приетите по делото доказателства не е установен фактът на реалното извършване на процесните доставки на посочените стоки. След като оспорените приемо-предавателни протоколи са изключени от доказателствата, липсват каквито и да било доказателства за реалност на процесните доставки. не са представени договори, нито доказателства, свързани с последваща реализация на стоките. Липсват каквито и да било доказателства относно транспорта на стоките, като товарителници, които да удостоверят превоз на стоки. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, отчитането в дневниците за покупки на факта на получаването на стоките не е достатъчно, защото в тях се отразява само фактурата. Не е достатъчно за установяването на това обстоятелство и самото осчетоводяване на тази фактура по съответната счетоводна сметка, тъй като за описаните в нея стоки остава неясно част ли са от текущите активи на предприятието на ДЗЛ и по какъв начин са свързани с независимата му икономическа дейност. По повод на такива активи (скрап) няма данни за отчитането им като вложени материали, нито данни за изписването им при продажба и реализация на приход от нея, нито данни да са участвали при формиране на себестойност на незавършено производство или продукция. Съдът не може въз основа само на приемо-предавателни протоколи към фактурите на процесния доставчик да се убеди с пълна степен на сигурност, че стоките са били разполагаеми за получателя им при положение, че тези документи са оспорени. Предмет на въпросните фактури са родово определени вещи-отпадъци и скрап. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Тъй като няма представен писмени договори между страните, от които да следва друго, собствеността следва да се прехвърля с предаването им. След като не са ангажирани доказателства за предаването на вещите - не може да се заключи и че доставките са реално осъществени. Предвид количествата и вида на процесните стоки, то начинът на съхраняването, предаването и транспортирането им е част от реалното прехвърляне на правото на собственост, което е изискване за настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, респективно изискуемост на данъка. Индивидуализирането на стоките се затруднява още повече и от факта, че касаторът, преките му доставчици и техните предходни доставчици са наели едно общо помещение, в което съхраняват идентични стоки. Поради това се изисква още по-голяма прецизност при документирането и движението на стоките с оглед тяхното индивидуализиране. Законът не свързва задължението за начисляване на ДДС и правото на данъчен кредит единствено с издаването на данъчна фактура, а поставя изискването да е налице реално осъществена облагаема доставка. Легалната дефиниция на понятието данъчен кредит се съдържа в чл. 68, ал. 1 ЗДДС и това е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по ЗДДС за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. В този текст законодателят е предпоставил облагаемата доставка като основно изискване, за да е налице правото на данъчен кредит. Аналогично е законодателното решение при регламентиране на спорното право в нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. В тази разпоредба се съдържа правото на задълженото лице да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по ЗДДС закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Вижда се, че и тук законът на първо място изисква да е осъществена реална доставка на стока или услуга. С изключение на ревизиите при особени случаи по чл. 122 ДОПК, в кодекса няма изрични норми за определяне на доказателствената тежест в процеса, поради което намират приложение общите правила на доказване, според едно от които всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. В настоящия казус това означава, че ревизираният данъчен субект е този, който е трябвало да докаже по пътя на пълното доказване, че доставките по фактурите са реално извършени. Такова доказване по делото не е проведено. За да докаже претендираното право, жалбоподателят е следвало да докаже по пътя на пълно и главно доказване, че процесните фактури удостоверяват реални доставки на стоки, тъй като именно той носи доказателствената тежест относно факта, релевантен за спорното право на данъчен кредит - наличието на действително извършена доставка. В съдебното производство пред първата инстанция не са ангажирани доказателства, за истинността на конкретното фактическо твърдение относно реалността на процесните доставки, каквато е целта на пълното доказване. Напротив, представените в ревизионното производство доказателства са оспорени. При липсата на убедителни доказателства в този смисъл съдът правилно не е приел за доказано извършването им. С оглед изложеното решението на първоинстанционния съд е постановено при правилно прилагане на материалния закон и въз основа на правилно установена фактическа обстановка са изградени и правните изводи на съда, поради което решението е и обосновано. Предвид, че не се установиха отменителните основания, визирани от касатора, решението на съда като правилно следва да бъде оставено в сила Претенцията на ответника за присъждане на разноски следва да бъде оставена без уважение, тъй като такива съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, са присъдени в размер до минималното възнаграждение за един адвокат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение