Решение № 4404 от 6.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 948/2021 г.

Решение № 4404 от 6.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 948/2021 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Северна морска към Агенция "Митници", чрез процесуален представител - гл. юрк. Т. К., против Решение № 248/19.11.2020 г. по адм. дело № 288/2020 г. на Административен съд (АС) – Сливен, с което е отменено Решение към MRN: 19 BG002002001186 R1/24.01.2019 г., съставено с рег. № 32-213904/23.07.2020 г., издадено от директора на ТД Северна морска при Агенция "Митници", и ТД "Северна морска" е осъдена да заплати на "Симо Ко" ЕООД, разноски в размер на 1030, 00 лева. В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в случая чл. 74, пар. 2, б. "а" от Регламент (ЕС) № 952/2013 е неприложим, тъй като описанието на стоките в кл. 6/8 на митническите декларации за допускане за свободно обръщение, регистрирани в приблизително същия период, е недостатъчно и не включва качество на изделията, описание на артикулите, състав на материала и пр., което не позволява прилагането на метода за идентичност на стоките. Посоченото наложило, митническата стойност на стоките да бъде определена на основание чл. 74, пар. 2, б. "б" от цитирания Регламент, при използвана договорната стойност на "сходни" стоки, поради което се счита, че е ирелевантно какво е осчетоводено от дружеството в неговото счетоводство. В тази връзка се сочи, че приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) не е пряко относима към определената на основание чл. 74, пар. 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. стойност на "сходни стоки". Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "Симо Ко" ЕООД срещу решението на директора на ТД Северна морска. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на директора на ТД Северна морска при Агенция "Митници" - юрк. П., която прави искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, без формулиране на конкретни въпроси. Ответникът – "Симо Ко" ЕООД, гр. Сливен, с ЕИК: [ЕИК], чрез процесуалния му представител - адв. Ж., оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени както в писмен договор, така и устно – в хода по същество. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представен списък. Относно искането на касационния жалбоподател за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, изразява становище, че същото не следва да бъде уважено, тъй като не е налице противоречие на съдебната практика с правото на Европейския съюз. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Сливен е било Решение към MRN: 19 BG002002001186 R1/24.01.2019 г., съставено с рег. № 32-213904/23.07.2020 г., издадено от директора на ТД Северна морска при Агенция "Митници", с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 19, ал. 1 и ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ), във връзка с чл. 74, пар. 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, във връзка с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 77, пар. 1, във връзка с чл. 85, пар. 1, вр. чл. 101, пар. 1 във връзка с чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, във връзка с чл. 59 от АПК е: отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока с № 1 по митническа декларация (МД) MRN: 19 BG002002001186 R1/24.01.2019 г. и е определена нова митническа стойност за внасяните от "Симо Ко" ЕООД стоки по същата декларация, като е увеличена митническата стойност на внасяната стока и дължимото ДДС и са определени за довнасяне държавни вземания мито в размер на 3 278, 88 лева и ДДС в размер на 4 513, 28 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, пар. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 59, ал. 2 от Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). По констатациите на митническия орган с митническа декларация № 19 BG002002001186 R1/24.01.2019 г. "Симо Ко" ЕООД е декларирало данни за доставка на стоки за режим допускане за свободно обращение, а именно – стока № 1 чехли с горна част и ходила от пластмаси, свързани към ходилото чрез цапфи - 13080 чифта, с код по ТАРИК: 6402200000 и 3875 кг нето тегло. Стоката е с държава на произход Китай, с условие на доставката - FOB Ксиямен. Декларираната от титуляра на режима митническа стойност от 0, 58 лева на чифт и 1, 94 лв/кг е съпоставена със справедливата цена на ЕС по § 1, т. 40 от ДР на ЗМ (, предоставена на държавите-членки със системата "Тезей") в размер на 10, 19 лв/кг и средностатистическата стойност по декларирани с МД № 18 BG002002 H0111425/10.08.2018 г. от трето лице данни за доставка на стоки за режим допускане за свободно обращение, а именно - стока № 14 джапанки, 1342 бр., тарифен код 64022000 - с цена на стоката 1538, 78 щатски долара, статистическа стойност 2756, 83, условия на доставка FOB, износител Китай, с получател гр. София. С това, както и с липсата на доказателства за договореностите по сделката, във връзка с която е осъществен вносът (дали платената по търговската фактура, съпътстваща вноса сума 3662, 40 лева е окончателно или авансово плащане) е обосновано съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност, съответно отказът на администрацията да приложи метода по чл. 70, § 1 МКС за определяне на МС. Изключена е възможността да се определи митническата стойност по метода на чл. 74, § 2, б. "а" от от Регламент (ЕС) № 952/2013 и е избран методът по чл. 74, § 2, б. "б" от същия регламент за "сходни" стоки. При прилагане на чл. 74, § 2, б. "б" от МКС административният орган се е позовал на МД № 18 BG002002 H0111425/10.08.2018 г. за извършен внос на сходни стоки, въз основа на които е увеличена митническата стойност на процесните стоки. Митническите органи са аргументирали съмненията си за значително разминаване на договорената със средностатистическата стойност и с Решение на ЕС от 2016 г. по дело С-291/15 на Съда на ЕС, допускащи практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на стоките се определя въз основа на приети договорни стойности на "сходни стоки", когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при внос на "сходни стоки", при положение че митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя под съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за извършен банков превод, представени като доказателство за действително платената цена за внесените стоки. В хода на съдебното производство е допусната ССчЕ, заключението по която е прието без оспорване от страните и е кредитирано от съда, като компетентно и безпристрастно изготвено. Вещото лице е установило, че реално платената цена от дружеството за процесните стоки по фактурата, приложена към процесната митническа декларация е в размер на 3 662, 40 щатски долара, като сумата по доставката е платена изцяло на 28.12.2018 г. с нареден валутен превод с референтен номер 356259072 в размер на 3 662, 40 щатски долара в полза на JINJIANG XINNUO FOREIGN TRADE CO. LTD по сметка № 35014653600229201181 BIC PCBCCNBJFJX c основание на плащането INVOICE INV- 25912. Вещото лице е констатирало, че е налице съответствие между платената цена за доставката на стоките и декларираната митническа стойност на същите в процесното ЕАД. При така установената фактическа обстановка, АС – Сливен е обосновал правни изводи за незаконосъобразност на издаденото решение на директора на ТД Северна морска при Агенция "Митници" като постановен в нарушение на материалният закон. Първоинстанционният съд е възпроизвел констатациите на администрацията. В мотивите на съдебния акт е повторен извършения от митническия орган анализ на предоставената при поискването по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение информация, но съдът е достигнал до различни изводи. Отмяната на утежняващия административен акт е обоснована с неправилното приложение на разпоредбата на чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013. Прието е, че липсват мотиви досежно неотносимостта на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 или на чл. 74, пар. 2, б. "а" от Регламент (ЕС) № 952/2013. Наред с изложеното съдът се е позовал на приетата без оспорване ССчЕ, от която е установено, че по фактура № INV-25912/18.12.2018 г., реално е заплатена цена за доставка на чехли в размер на 3 662, 40 щатски долара, като преводът на сумата е извършен от банковата сметка на "Симо Ко" ЕООД в полза на JINJIANG XINNUO FOREIGN TRADE CO. LTD в "Прокредит банк" ЕАД на 28.12.2018 г., която обща цена напълно съответства на декларираната такава пред митническия орган. Във връзка с изложеното съдът е приел, че достоверността на така установеното от експерта се потвърждава и от приложеното към доказателствата потвърждение за плащане, съставено от цитираната банкова институция. По тези съображения, съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Правилно е определен спорният по делото въпрос, а именно налице ли са основанията за определяне на митническа стойност по реда на чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на съюза (Регламент (ЕС) № 952/2013). Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от "а" до "г" от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 съдът е определил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 от Кодекса, както и условията за определяне на митническа стойност на идентични или сходни стоки, посочени в чл. 141 от Регламента за изпълнение. В съответствие с наличните по делото данни е изводът на първоинстанционния съд, че административният орган не е подкрепил с никакви доказателства доводите си за неприложимостта на пар. 2, б. "а", като е останала неясна причината, поради която е приложен методът по чл. 74, пар. 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 за "сходни" стоки. В тази връзка не са установени и двете групи възприети от митническите органи основания да се отхвърли декларираната митническа стойност на стоката. В този смисъл следва да се посочи, че видно от заключението на проведената и приета без оспорване от страните ССчЕ не може да се направи извод, че декларираната от титуляра на режима митническа стойност се различава от действително дължимото плащане. Нещо повече – платена е точно сумата по издадената от продавача фактура и не съществуват информационни източници за извършено допълнително плащане или за наличие на непогасено задължение във връзка с продажбата на внесената стока. На второ място, посоченото от митническия орган, че договорната стойност на процесните стоки е по-ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, послужило като фактическо основание за приложението на чл. 140, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, основано на решението на Съда на ЕС по дело С-291/15 г., не е базирано на анализ на представените от "Симо Ко" ЕООД документи. В тази връзка и посочената в оспорения акт МД № 18 BG002002 H0111425/10.08.2018 г., с която трето лице е декларирало данни за доставка на стоки за режим допускане за свободно обращение — стока № 14 джапанки, не е достатъчна за извършване на сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при внос на сравними/сходни стоки по смисъла на цитираното решение на Съда на ЕС по дело С-291/15. Изложеното налага извода, че митническите органи не са обосновали съмненията относно декларираната от "Симо Ко" ЕООД стойност на стоките по процесната митническа декларация съгласно чл. 140 от Регламента за изпълнение и не са установили предвидените от материалния закон основания за определяне на митническата стойност по метода на договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 141, пар. 1 и пар. 2 от Регламента за изпълнение и чл. 74, пар. 2, б. "б" във връзка с чл. 1, пар. 2, т. 14 от МК. По направеното искане за преюдициално запитване: Съгласно чл. 628 от ГПК, приложим в съответствие с чл. 144 от АПК, за тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз е необходимо това да е от значение за правилното решаване на делото от българския съд. В случая, в искането, което е бланкетно формулирано, не са отправени конкретни въпроси, отнасящи се до приложение на национални норми, които да противоречат на норма на правото на Европейския съюз, чието тълкуване следва да се извърши по реда на преюдициалното записване. Митническото законодателството на Република България е хармонизирано с разпоредбите на правото на Европейския съюз. В съответствие с чл. 629, ал. 3 от ГПК и с оглед предметът на спора, приложимите разпоредби са ясни и небудещи съмнение, поради което настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките по чл. 629, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. По тези съображения, настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 780, 00 лева, което не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на спора и осъществената адвокатска защита. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,