Решение № 5583 от 30.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Фъчеджиев, [ЕГН], чрез адв. Иванов, против Решение 4676 от 07.07.2022 г., постановено по адм. дело 7799/2021 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ Р-22220620004522-091-001/26.03.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ гр.София, потвърден с Решение 925/21.06.2021г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ София при ЦУ на НАП, с който са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016год. в размер на 6 690 лв. и са начислени лихви в размер на 2 650,20 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния закон и необоснованост касационни основания по смисъла на чл.209 т.3 от АПК. Касаторът подробно описва фактическата обстановка, възпроизведена в първоинстанционното решение. Счита, че необосновано съдът е приел, че облагаемият доход е определен правилно. Развива доводи, че разликата между придобивната и продажната цена е в размер на 27 000лв., като тази стойност, намалена с 10% разходи, определя данъчна основа в размер на 24 300лв. и дължим данък в размер на 2 430лв., а не както е определено задължението в РА в размер на 6 600лв. Според касационния жалбоподател последващи огледи на апартамента от страна на купувача са наложили изменение на първоначалния предварителен договор. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касация директор на дирекция ОДОП гр. София, чрез юрк.Кирилов, оспорва касационната жалба в проведеното съдебно заседание и моли съда да остави в сила оспореното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 234 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на оспорване в производството пред АССГ е РА Р-22220620004522-091-001/26.03.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.София, потвърден с Решение 925/21.06.2021г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на С. Фъчеджиев са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016год. в размер на 6 690 лв. и са начислени лихви в размер на 2 650,20 лв. От фактическа страна съдът е установил, че С. Фъчеджиев е местно физическо лице и на основание чл. 1, във връзка с чл. 8, ал. 1 от ЗДДФЛ е данъчно задължен за доходи от източници в България и чужбина. Лицето е подало за ревизирания период ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в която е декларирал в Приложение 5 доходи от продажба на недвижимо имущество в размер на 0,00 лв. (продажна цена в размер на 53 000,00 лв. и цена на придобиване в същия размер). На С. Фъчеджиев е било връчено Уведомление по чл. 124 от ДОПК във връзка с установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ДОПК и Уведомление по реда на чл. 17 от ДОПК. Въз основа на събраните доказателства в хода на ревизията е установено, че С. Фъчеджиев няма получени доходи от трудово правоотношение и не са установени данни за регистрирани трудови договори. От проверка в базата данни на НАП е констатирано, че за лицето има подадена справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатен доход по извънтрудови правоотношения от Идалго продакшънс България ЕООД в размер на 169,00 лв. Ревизираното лице е получило по банкова сметка 400,00 лв., наредени от К. Байчева, с основание наем. Органите по приходите са приели, че полученият доход общо в размер на 569,00лв., е облагаем по реда на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ и не е деклариран. С. Нотариален акт (НА) 132 от 19.10.2016 г., С. Фъчеджиев е продал на С. Яновски апартамент [номер] в гр. София, [жк], [улица], за сумата от 53 000 лв. Същият имот е придобит от ревизираното лице през 2015 г. за 43 000 лв., съгласно фактура 1/09.09.2015 г., издадена от МСИ Пропърти Холд ЕООД. Във връзка с продажбата на имота С. Фъчеджиев е декларирал в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ основа за облагане в размер на 0,00 лв. В отговор на връчено ИПДПОЗЛ Юробанк България АД е предоставило документи от кредитното досие на С. Яновски, а именно: предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.08.2016 г., сключен между С. Фъчеджиев и С. Яновски, съгласно който продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността върху недвижим имот - апартамент [номер], находящ в гр. София, [жк], [адрес]. Договорената продажна цена е в размер на 117 000лв., дължима както следва: при подписване на предварителния договор на 25.08.2016 г. - 20% или 23 400лв., представляваща задатък, платима по банков път, а остатъкът от 93 600лв. на две части - 90 000лв. от отпуснат банков кредит, след нотариално изповядване на сделката и 3 600 лв. в деня на прехвърляне на имота. От представено извлечение от сметки в Юробанк България АД на С. Яновски за периода от 01.05.2016 г. до 31.12.2016 г., с проследими банкови преводи към С. Фъчеджиев, е констатиран нареден превод на 13.10.2016 г. в размер на 3 600 лв., с основание вноска за покупка на апартамент и превод на 02.11.2016 г. в размер на 53 000 лв., с основание покупка на апартамент [номер] в [жк], [адрес] . Представен е договор за банков кредит от 10.10.2016 г. между С. Яновски и Юробанк България АД за покупка на недвижим имот в размер на 91 777 лв., от които 1 766,50 лв. са предназначени за плащане по 5 годишен предплатен застрахователен пакет. Сумата е постъпила по банковата сметка на С. Яновски на 02.11.2016 г. и от нея са направени плащания за застраховка в размер на 1 766,50 лв., платена комисионна в размер на 200 лв., превод към С. Фъчеджиев в размер на 53 000 лв. и е изтеглена сума в брой в размер на 37 000 лв. Във връзка с изтеглената сума, ревизиращите са връчили на С. Яновски ИПДПОЗЛ, с което е изискано да декларира реално платената от него цена на С. Фъчеджиев за придобиване на апартамента. В представена декларация по електронен път на 04.02.2021 г. Яновски е декларирал, че имотът е закупен за 117 000 лв. и получените средства по договора за кредит изцяло са използвани за покупката на имота. Същевременно е установено, че по банкова сметка на ревизираното лице в Банка ДСК ЕАД са получени преводи от С. Яновски в размер общо на 80 000 лв. На 10.11.2016 г. С. Фъчеджиев е внесъл по сметката 34 700 лв. Органите по приходите са приели, че реалната продажна цена на имота е 117 000 лв., съответно облагаемият доход е в размер на 66 600 лв., определен по реда на чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ, като положителна разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото, намалена с 10 на сто нормативно признати разходи (117 000 - 43 000 - 7 400 = 66 600). Установена е годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 67 026,75 лв., формирана от: доходи от друга стопанска дейност - получена комисионна от К. Стоянова за намиране на обект под наем и изплатено възнаграждение от Идалго продакшънс България ЕООД, и доход от продажба на недвижимо имущество по чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ. Върху тази данъчна основа е определено задължение за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 6 702,68 лв. Предвид авансово удържан и внесен данък в размер на 12,68 лв., е установен данък за довнасяне в размер на 6 690 лв., за което е начислена лихва в размер на 2 650,20 лв. Съдът е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание. АССГ е приел за неоснователно оспорването и на двата компонента на формирания облагаем доход от продажба на недвижимия имот, а именно придобивната и продажната цена. Формирал е извод, че съгласно чл. 33, ал. 6, т. 1 от ЗДДФЛ, цената на придобиване по ал. 1, 2 и 4 е документално доказаната цена на придобиване на имуществото в размер на 43 000 лв. Относно продажната цена, съдът е възприел мотивите на органите по приходите, че е в размер на 117 000 лв., определен с предварителния договор, сключен от ревизираното лице с купувача Яновски. Същевременно, АССГ не е кредитирал представения в съдебното производство анекс от 05.09.2016 г., който съдържа клауза за изменение на продажната цена, уговорена с с посочения предварителен договор. Направен е извод, че безспорен източник за реалната цена на имота следва да е представеното обяснение от купувача, тъй като същото е подкрепено и от допълнително събраните доказателства за размера на получения от него кредит за закупуване на имота. Тази стойност представлява и сбор от цената /според твърденията в жалбата/ от 80 000 лв. и 37 000 лв., за които в жалбата се твърди, че са платени от купувача на продавача с цел организиране на допълнителни СМР в имота. На основание гореизложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата. Решението е правилно и не страда от релевираните в касационна жалба пороци по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Правилно съдът е установил, че РА е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Спорът в настоящото производство е относно размера на определения облагаем доход от продажбата на недвижимо имущество по чл. 33 от ЗДДФЛ, невключен от С. Фъчеджиев в годишната му данъчна основа за облагане с данък по чл.17 от ЗДДФЛ. През 2016г. Фъчеджиев е реализирал паричен доход по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ, облагаем съгласно правилото на чл. 12 от ЗДДФЛ, чиято данъчна основа следва да бъде определена по правилото на чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ, да участва при формиране на общата данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и да бъде обложен с данък по чл. 48, ал. 1 от същия закон. Доходът не попада в изключенията на чл. 13, ал.1, т. 1, б. а или б. б от ЗДДФЛ, а и такова възражение не се поддържа от касатора. Правилен в тази връзка е изводът на съда, че придобивната цена на имота е именно данъчната основа на фактура 10000001/09.09.2015 г., с предмет право на строеж ап. [номер] по НА 106, дело 98 и СМР на ап. 13 по договор , издадена от МСИ ПРОПЪРТИ ХОЛД ЕООД. Въз основа на приетите от първоинстанционния съд доказателства е установено по безспорен начин, че продажната цена, отразена в нотариалния акт не съответства на договорената в предварителния договор за покупко-продажба от 25.08.2016г. в размер на 117 000 лв. В чл. 3 от същия страните изрично са предвидили, че уговорената цена по чл. 2 е крайна и не подлежи на промяна. За първи път в производството пред АССГ е представен анекс от 05.09.2016г., който съдържа клауза за изменение на цената на апартамента. Същият е частен диспозитивен документ, няма обвързваща съда доказателствена сила и следва да се цени с оглед останалите относими доказателства, което именно е сторено от съда. В тази връзка административният съд е съобразил, че анексът не е представен в хода на ревизията, а твърдението за договорена с него промяна на цената не се подкрепя от останалите доказателства. Напротив, опровергано е от купувача Яновски, който е декларирал пред ревизиращите органи, че реално платената от него цена на имота е в размер на 117 000 лв. Правилно първоинстанционният съд е преценил и доказателствената стойност на представените едва в съдебното производство договори за СМР, сключени между С. Яновски и различни дружества, както и приложените приемо-предавателни протоколи, които са съставени на дати след продажбата на имота и в тях не е отразено участие на жалбоподателя. Ето защо не може да се приеме, че предоставената от купувача на Фъчеджиев сума от 37 000 лв., е изплатена от последния на трети лица за извършени СМР преди сключване на окончателния договор. Като не е кредитирал посочените доказателства, АССГ обосновано е приел, че договорената с предварителния договор цена на имота от 117 000лв. е и неговата действителна продажна цена. Това обстоятелство се потвърждава и от събраните в хода на ревизията доказателства, които сочат по категоричен начин, че ревизираното лице е получило от Яновски сума равна на посочената продажна цена. В тази връзка първоинстанционният съд е съобразил и изявлението на купувача пред ревизиращите органи, че е закупил от Фъчеджиев недвижимия имот, именно за сумата от 117 000 лв., както и обстоятелството, че жалбоподателят сам е опровергал цената, отразена в нотариалния акт. В жалбата срещу РА е заявил, че продажната цена е размер на 80 000 лв., а не 53 000 лв., както е уговорено с окончателния договор. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Основателна е своевременно заявената претенция на ответника за присъждане юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 234 лв. за касационната инстанция, определен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,