Решение № 15799 от 18.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4268/2018 г.

Решение № 15799 от 18.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4268/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. С. и С. С., чрез адв. Г. Печев против решение № 362/19.02.2018 г. на Административен съд - П., постановено по адм. дело № 3495/2017 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата им против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1030-002296/11.11.2017 г. издадена от началник на група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - П., с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2 а от ЗДвП – "прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца". В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради постановяването му при нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания са за нарушение на чл. 189, ал. 2 ЗДвП. Касаторите считат, че АУАН на процесното нарушение, не се ползва с доказателствена сила. На основание чл. 219, ал. 1 АПК представя влязло в сила решение № 1210/25.06.2018 г., постановено по адм. дело № 1273/2017 г. по описа на Районен съд – П.. Искането е за отмяна на решението и отмяна на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка. Ответникът - началник на група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - П. - не се представлява в касационното производство и не е изразил становище по касационните доводи. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца" на лек автомобил "Пежо 207", с [рег. номер на МПС], собственост на С. С., приложена на основание чл. 171, т. 2 а ЗДвП от началник на група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – П.. От фактическа страна съдът е установил, че на 11.11.2017 г., около 16. 20 ч в град П., на кръстовището на ул. "Б. Ш." и ул. "Петрова нива", посока запад - изток, посоченият автомобил е управляван от непълнолетния М. С., който не притежава свидетелство за управление на МПС. З. да отхвърли жалбата на А. С. и С. С., в качеството им на собственици на автомобила, при условията на съпружеска имуществена общност, съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на материалноправните предпоставки по чл. 171, т. 2 а ЗДвП и в съответствие с целта на закона. В мотивите на решението са изложени аргументи, че е установено нарушение на чл. 102, т. 1 ЗДвП и законосъобразно е приложена мярката, без оглед вида на собствеността върху пътното превозно средство. Според съда мярката е приложена като превенция срещу извършването на правонарушения от същия вид и е съобразена с целта на закона. Решението е правилно постановено. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК. В конкретния случай предмет на съдебен контрол за законосъобразност е принудителна административна мярка приложена на основание чл. 171, т. 2 а ЗДвП (в приложимата по време редакция от ДВ бр. 77/2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. В цитираната норма е предвидено, че принудителната мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка В съответствие с доказателствата по делото, съдът е направил законосъобразен извод, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 171, т. 2 а, предл. последно от ЗДвП. Мярката е приложена спрямо собственик на МПС, което е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за нарушение на чл. 189, ал. 2 ЗДвП. Цитираната норма предвижда, че редовно съставеният АУАН по Закона за движение по пътищата се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. В случая съставеният акт отговаря на изискванията по чл. 42 и сл. от ЗАНН за форма и съдържание. Предвидените в чл. 15 от Закона за закрила на детето правила за участие на дете в административни и съдебни процедури, са неотносими към редовността на съставения АУАН от формална страна и неговата доказателствена сила. В случая принудителната административна мярка е приложена спрямо собственика на МПС, който е нарушил забраната по чл. 102, т. 1 от ЗДвП да предоставя превозното средство на неправоспособен водач. По делото не са налице доказателства, че водачът на МПС – М. С. – син на жалбоподателите е правоспособен водач към 11.11.2017 г. Твърденията, че автомобилът е управляван от бащата С. С. са останали недоказани. Само по себе си обстоятелството, че автомобилът е бил оборудван за сдвоено управление (като учебен автомобил), не означава, че е управляван от друг водач, различен от посочения в АУАН. По делото не налице данни, че се касае за управление на МПС във връзка с обучение за придобиване на правоспособност. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е съобразен с целта на закона по чл. 171, т. 2 от ЗДвП и чл. 22 ЗАНН – да се осигури безопасността на движението по пътищата, която е насочена към опазване живота и здравето на всички участници в движението по пътищата (арг. чл. 1, ал. 2 ЗДвП), в това число и на водача, както и за преустановяване на административните нарушения при и по повод управлението на МПС от лице, което не притежава предвидената от закона правоспособност. Представеното в касационното производство съдебно решение № 1210/25.06.2018 г., постановено по адм. дело № 1273/2017 г. по описа на Районен съд – П., влязло в сила на 09.08.2018 г., не променя изводите по материалната законосъобразност на наложената принудителна административна мярка, тъй като наложеното на М. С. административно наказание е отменено, поради допуснати процесуални нарушения на административнопроизводствените правила, засягащи правото му на защита, не и поради липса на административно нарушение. От друга страна оспорената заповед е издадена за нарушение на забраната по чл. 102, т. 1 ЗДВП, чийто адресат е собственикът на МПС, а не водачът. При извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,