Решение № 7656 от 10.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 704/2025 г.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по две касационни жалби срещу решение 10088 от 08.10.2024 г., постановено по адм. д. 2711/2023г. по описа на Административен съд Варна, с което Национален осигурителен институт е осъден да заплати на Н. А. Н. от гр. Варна сумата от 21.47 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от бездействието и непроизнасянето в срок по заявление за отпускане на пенсия и искът е отхвърлен за разликата до претендирания размер от 38,98 лв. Касационният жалбоподател Н. А. Н. обжалва решението в частта, в която искът му е отхвърлен. Твърди, че неправилно съдът е изчислил размера на обезщетението и иска присъждането му в пълен размер. Касационният жалбоподател Национален осигурителен институт обжалва решението в осъдителната му част. Твърди, чрез процесуален представител че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. След подробно изложение на фактите по спора и описание на представените доказателства, се поддържа, че не е изпълнен фактическият състав, позволяващ ангажиране отговорността на държавата съгласно чл. 1 ЗОДОВ. Изтъква се, че не е налице противоправно бездействие на длъжностно лице при НОИ. Претендира се отмяната на обжалваното решение, като вместо него се иска отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Всяка от страните оспорва съответно касационната жалба на противната страна. Постъпила е и частна жалба от Национален осигурителен институт, насочена срещу Определение 11925/14.11.2024 г. по адм. дело 2711/2023 г. на Административен съд Варна, с което Национален осигурителен институт е осъден да заплати на Административен съд Варна сумата от 10 лева, представляваща държавна такса и е оставено без разглеждане искането за присъждане на разноски в полза на НОИ. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Производството пред Административен съд Варна е образувано по искова молба на Н. Н. срещу НОИ за претърпени вреди от неоснователно бездействие, изразяващо се в късното произнасяне с разпореждане [номер] на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Варна, с което е отпусната пенсия на ищеца в размер на 1613.08 лв, определени в размер на законната лихва върху размера на пенсията от датата, на която е следвало да се произнесе органа с разпореждане за отпускането й-06.11.2021г. до 31.01.2022г. датата на която е получена пенсията от ищеца 38.98 лв. Съдът е установил от фактическа страна, че със заявление вх. 2112-02-804/06.07.2021г. Н. Н. е поискал отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С разпореждане [номер]/21.01.2022г. му е отпусната пенсия от 06.07.2021г. със срок до 01.03.2024г. в размер на 148.71 лева, а от 25.12.2021г. със срок до 01.03.2024г. в размер на 170.00 лева. Ищецът е получил на 02.02.2022г. сума в размер 1613.08 лв., като съобщението за превода на същите е от 31.01.2022г. и същият изрично посочва, че претенцията за забавата, респ. лихвата върху сумата е до 31.01.2022г. От правна страна съдът се е позовал на чл. 98, ал.1 и ал.7 КСО и е приел, че произнасянето по заявлението е след определения в закона 4-месечен срок, поради което държавата дължи обезщетение в размер на законната лихва върху неизплатеното задължение. Касационната жалба на НОИ е основателна. Касационната жалба на Н. Н. е неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон. По реда на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. За да бъде основателен искът с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, приложим на основание чл. 203, ал. 2 от АПК, е необходимо да се установи кумулативното наличие на три предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.В разглеждания случай посочените предпоставки не са доказани в тяхната съвкупност. Не е налице настъпила вреда в причинна връзка с незаконосъобразно бездействие. Съгласно чл.94 КСО в относимата редакция, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. В алинея 3 е уточнено, че по отношение не пенсиите за инвалидност, те се отпускат от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), но не по-рано от датата на инвалидизиране, съответно - от датата на определяне на потребността от чужда помощ, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по отношение на правоимащото лице. Не е спорно в процеса, че тези срокове са спазени. Освен това разпоредбата на чл. 98, ал.1 т.1 КСО в относимата редакция предвижда, че пенсиите се отпускат с разпореждане, издадено в срок до 4 месеца от подаването на заявлението или от получаването на необходимите документи и/или данни съгласно предвиденото в наредбата по чл. 106. Задължението за изплащане на конкретната парична сума за пенсия възниква след постановяване на разпореждането по чл. 98, ал. 1 от КСО, защото с неговото издаване пенсията се определя по основание и размер, т. е. тя става ликвидна и изискуема. Следователно НОИ би могъл да изпадне в забава по задължението за изплащане на пенсии едва след издаване на съответното разпореждане за определяне на нейния размер. Посоченото означава, че за Н. Н. не възниква правото да претендира лихви поради забавяне на произнасянето след посочения четиримесечен срок. Не е спорно, че пенсията се отпуска от възникване на правото на пенсия, тоест и за минал период. Като е стигнал до извод в обратния смисъл, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в осъдителната му част и вместо това искът следва да бъде изцяло отхвърлен. Предвид крайния резултат от спора, частната жалба е основателна. НОИ не дължи заплащане на разноски по делото, но на него се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв за двете инстанции. Предвид изложеното Върховният административен съд, Трето отделение