Решение № 8693 от 27.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1609/2018 г.

Решение № 8693 от 27.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1609/2018 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник -директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП Б. срещу Решение № 2186 от 18.12.2017 г. по адм. дело № 2996/2017 г. по описа на Административен съд Б., 3 състав. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора описаното в протокола за проверка и възпроизведено в заповедта за налагане на ПАМ нарушение по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС и във връзка с чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ е доказано, като материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ са налице. Поддържа се, че необосновано съдът е приел разминаване между обекта, в който е констатирано нарушението и този спрямо, който е приложена мярката. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "Б." ЕООД срещу оспорения административен акт. Ответникът - "Б." ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред АС Б. е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП - 383-0267262 от 27.10.2017 г., издадена от заместник директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП Б., с която на "Б." ЕООД е наложена ПАМ- запечатване на търговски обект - складова база, находяща се в гр. Б., ул. "О." №..., стопанисвана от дружеството и забрана за достъп до тях за срок от 25 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС. Съгласно извършена на 26.10.2017 г. в 10.00 часа оперативна проверка от служители при ТД на НАП Б. на търговски обект - складова база, находяща се в гр. Б., ул. "О." №..., стопанисвана от дружеството, че в масивна постройка в обекта са монтирани 2 съда - надземни неподвижни с вместимост 2000 литра и 6000 литра, като същите са свързани с помпа, механичен брояч и средство за зареждане. В заповедта е отразено, че намереното в съдовете гориво се използва за зареждане на собствените МПС, като дружеството не е спазило реда и начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в НАП на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. Прието е, че е нарушен състава на чл. 118, ал. 8 вр. чл. 118, ал. 6 във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 12 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ. Наложената ПАМ е на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по приходите по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, в изискуемата писмена форма, като принципно са спазени материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ. За да отмени заповедта, АС Б. е обосновал извода, че процесната ПАМ е наложена спрямо целия търговски обект, като е налице несъответствие на обекта, в който се осъществява твърдяното нарушение и този, спрямо който е наложена мярката. Посочил е, че със запечатването на цялата складова база на "Б." ЕООД, находяща се на процесния адрес, органът е излязъл извън целите, които законодателят му е възложил с производството по налагане на ПАМ. В допълнение е направено заключението, че е нарушен и принципа на съразмерност - чл. 6, ал. 2 от АПК, тъй като запечатването на целия склад на дружеството води до ограничаване на правата на търговеца до степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС, принудителна административна мярка "запечатване на обект за срок до един месец", независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага спрямо лице, което не спази реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в НАП на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. Логическото и систематично тълкуване на визираната норма сочи, че налагането на тази мярка е обусловено от установяването на посоченото деяние, което съставлява административно нарушение, определено като такова съобразно чл. 185 от ЗДДС. О. друга страна, нормата на чл. 118, ал. 8 от ЗДДС предвижда, че задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането им по реда на Наредбата по ал. 4. Според чл. 3, ал. 12 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята резервоари с вместимост над 1000 литра, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на ал. 2 и ал. 3, с изключение на зареждане на течни горива на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление. Правилно съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна поради неправилно определяне на търговския обект, стопанисван от дружеството, спрямо който е приложена процесната ПАМ и поради нарушаване на принципа на съразмерност, прогласен в чл. 6, ал. 2 от АПК. Съгласно легалната дефиниция на понятието "търговски обект" по § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, това е всяко място, помещение или съоръжение /например: маси, сергии и други подобни/ на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели /например: офис, жилище или други подобни/, да е част от притежаван недвижим имот /например: гараж, мазе, стая или други подобни/ или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. Видно от съдържанието на протокола за извършена проверка, двата броя надземни, неподвижни съдове с течно гориво са открити в самостоятелна постройка в складовата база, стопанисвана от "Б." ЕООД на адрес - гр. Б., ул. "О." №..., както и се установява, че на основание чл. 40, ал. 2 от ДОПК до установяване на произхода на горивото и отчитане на неговото количество е била запечатана входната врата за срок от 24 часа. Едновременно с това в протокола, а и в заповедта за ПАМ, е отразено, че приблизителната площ на складовата база на дружеството е 6 декара. Въз основа на тези констатации необосновано органът по приходите е приложил ПАМ спрямо целия обект - складовата база на дружеството, находяща се на посочения по-горе адрес в гр. Б., като правилно съдът е приел, че е налице несъответствие между обекта, в който е констатирано нарушението и обекта, спрямо който е наложена мярката. От данните по административната преписка не се и установява наличието на твърдения или предположения за извършвана от дружеството търговия с посоченото гориво, респ. за нарушаване на реда на отчитане на продажбите в цялата складова база, за да се налага запечатването на всички помещения на търговеца. От друга страна, правилно съдът е обосновал извод за издаване на процесната ПАМ в нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК. Запечатвайки цялата складова база на "Б." ЕООД на посочения адрес, органът по приходите е наложил ПАМ в такъв обем, с който ограничава правата на дружеството да има достъп до складовите помещения, в които се съхранява стоката, предмет на осъществяваната от него търговска дейност, което надхвърля преследваната с мярката цел. Съобразно изложеното, като е достигнал до извода за незаконосъобразност на оспорената заповед за ПАМ и я отменил, АС Б. е постановил правилно решение. Неоснователно касаторът твърди, че при издаване на обжалвания административен акт са били спазени всички законови разпоредби, включително и че не се установява разминаване в обекта, в който е констатирано нарушението и този, спрямо който е наложена мярката. Напротив, от събраните по делото доказателства по категоричен начин е видно, че нарушението е констатирано в масивна постройка, находяща се в складовата база на дружеството на адрес - гр. Б., ул. "О." №..., а ПАМ е приложена спрямо цялата складова база /за която изрично е упоменато в заповедта, че е с площ от 6 дка/. Следователно, с прилагането на ПАМ спрямо складовата база на дружеството се засяга съществено правната сфера на търговеца и практически се ограничава цялата му търговска дейност, като мярката губи превантивния си, възпиращ и дисциплиниращ ефект. Въз основа на гореизложеното, касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,