Решение № 8006 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8882/2018 г.

Решение № 8006 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8882/2018 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби от Г. Г., К. Б., Н. Д. и Д. Д., чрез адвокат Я. Я., против решение № 1004/11.05.2018 г. по адм. д. № 2323/2017 г. на Административен съд – В. в отхвърлителната му част. Твърдят, че в тази част решението е неправилно поради необоснованост и искат да бъде отменено. Излагат подробни съображения относно причинените им неимуществени вреди, като сочат, че съдът не е определил за тях справедливо обезщетение. Молят да се отмени решението в обжалваната част и претендират заплащането на разноски. Ответникът – Община В., редовно призована, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Решението на Административен съд – В. е правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. По делото липсват доказателства да е била налице хипотезата на чл. 55, ал. 41, т. 2 от Закона за защита от бедствия за премахване на строежи, за които е издадена заповед от кмета на общината съгласно чл. 195, ал. 6 от ЗУТ. Правилни са доводите, че в конкретния случай не е установено, процесната сграда да е отговаряла на тези условия, нито съществува изричен акт, с който е наредено събарянето на сградата на ищците. Правилно съдът е приел, че действията по събаряне на сградата не се основават на административен акт или на закона. В резултат на събраните по делото доказателства правилно съдът е определил размера на реално претърпените от всеки от ищците вреди, които се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с извършеното от страна на административен орган незаконосъобразно действие. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Административният съд е бил сезиран със субективно съединени искове от Г. Г. за сумата от 25 000 лв., К. Б. за сумата от 5 000 лв., Н. Д. за сумата от 8 000 лв. и Д. Д. за сумата от 15 000 лв., чрез адв. Якимов, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, за периода от 03.07.2014 г. до момента на пълното възстановяване, изразяващи се в болки и страдания, постоянен стрес, депресия, отчаяние, душевен и емоционален дискомфорт и унищожаване на движимото им имущество, които са претърпели в резултат на незаконосъобразни действия на служители в администрацията на Община В., изразяващи се във фактическото събаряне на семейното ми жилище – къща, находяща се в [населено място], [адрес]. Съдът е осъдил Община В. на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, да заплати на Г. Г. сумата от 10 000 лева, на К. Б. сумата от 2000 лева, на Н. Д. сумата от 3 000 лева и на Д. Д. сумата от 3 000 лева, за всички ищци – ведно със законната лихва, считано от 11.08.2017 г. (датата на завеждане на исковата молба) до окончателното изплащане. В останалата част е отхвърлил исковете. Съдът е приел, че в периода на обявеното от кмета на Община В. бедствено положение – в периода след евакуацията –22.06.2014 г. до датата на отмяна на бедственото положение от кмета на Община В., която е 21.07.2014 г., къщата, в която са живели ищците е била съборена. Съдът е приел, че действията по събарянето на къщата са били извършени за сметка на Община В., като се е позовал на протокола от проведено заседание на Щаба за изпълнение на Общинския план за защита при бедствия от 30.06.2014 г., в който е посочено, че сградата на [адрес] е определена за събаряне. Анализирал е и свидетелските показания, които са потвърдили, че събарянето е било по нареждане на длъжностни лица на Община В., които са пристигнали с кола обозначена с логото на общината. Установено е от съда, че за този имот е издаван акт за евакуация на живущите в сградата – Заповед от 22.06.2014 г., както и е проведено заседание на Общинския щаб на 30.06.2014 г. е обсъдено евентуалното й премахване. Съдът е посочил, че действията по събаряне на сградата на [адрес] не се основават на административен акт или на закона. Според съда не са били налице основанията на чл. 52, ал. 2 от Закона за защита от бедствия, които допускат събаряне на сградата за намаляване или предотвратяване на заплаха, произтичаща от бедствието, поради това че по делото не е представена заповед, която да установява тези предпоставки. Липсва и заповед на кмета на общината съгласно чл. 195, ал. 6 ЗУТ, от която да е видно, че поради природното явление, са били налице предпоставките за премахване на сградата. След назначаване на съдебно-психологична експертиза и анализ на свидетелските показания, съдът е установил причинените неимуществени вреди на всеки ищец и според това е уважил исковите претенции. Решението е правилно. Съдът подробно е изяснил фактите по делото и правилно е приложил материалния закон. Доказателствата по делото установяват, че съгласно НА № 93, том VІІІ, дело № 3807/1971 г. на нотариус при Варненски народен съд Х. Д. е признат за собственик въз основа на давност на дворно място от 320 кв. м. ведно с построената в него жилищна сграда. находяща се в [населено място], [адрес]. Димитров е починал на 11.04.2003 г., и е оставил наследници – И. Г. – съпруга на първия ищец, снаха на втората ищца и майка на останалите ищци. И тримата ищци – Г. Г., К. Б. и Н. Д. имат адресна регистрация на територията на [населено място], [адрес]. К. Б. е с удостоверена 94% неработоспособност, с общо заболяване [заболяване] и водеща диагноза [диагноза]. На 19.06.2014 г. в района на гр. В. са паднали изключително изобилни валежи. Кметът на Община В. обявява бедствено положение с начало 00, 00 часа на 20.06.2014 г. на територията на район "А." със Заповед № 2068/20.06.2014 г. поради падналите обилни валежи, формирали вълна и причинили разрушения на домове, обществени сгради и инфраструктура. Със Заповед № 79/22.06.2014 г. кметът на Община В. е наредил да се освободят незабавно жилищни сгради поради възникнала опасност от самосрутване, като в т. 9 е посочена и сградата с административен адрес – [адрес]. Със Заповед № 2159/28.06.2014 г. Кметът на Община В. нарежда незабавно да се извърши временно извеждане на хора от четири зони, като със Заповед № 2162/29.06.2014 г. е допълнен в зона ІІІ и сградата на [адрес]. На 20.06.2014 г. кметът на Община В. е издал заповед № 2088 за възлагане на 43 изпълнители извършването на неотложни аварийно-възстановителни работи и съставяне на констативни протоколи. Със Заповед № 2144/26.06.2014 г. кмета на Община В. нарежда до 20, 00 часа на 26.06.2014 г. да се извърши евакуация на гражданите от опасните постройки и сгради на територията на кв. А., попадащи в района на бедственото положение. Ежедневно са провеждани заседания на Щаба за изпълнение на Общинския план за защита при бедствия, водено от Кмета на Община В.. Относно сградите подлежащи на събаряне е прието, че сградите, които попадат на източния и западния канал трябва да се трасират общо 51 сгради. На ул. "Чонгора" №№ 52 А, др. и № 60 не може да достигне техника до тях. Й. И. от фирма "Полийод" е заявил, че поема ангажимента за ул. "Ч.". Н. .....07.2014 г. е докладвано събарянето на общо 86 обекта – 36 жилищни сгради, 17 второстепенни, 32 търговски обекта и един общински център. На 07.07.2014 г. кметът на район "А." е докладвал относно събарянето – разчистване на 40 жилищни сгради, 19 второстепенни сгради и един общински център. На 08.07.2014 г. са съборени 43 жилищни сгради, 20 сгради допълващо застрояване, 32 търговски обекта и 1 общински център. На 21.07.2014 г. кметът на Община В. е издал Заповед № 2456/21.07.2014 г., с която е отменил своя заповед за обявяване на бедствено положение. Обосновано съдът е приел, че действията на служители на администрацията на Община В., предприели и допуснали събаряне на къщата на ул. "Ч." ..№... са незаконосъобразни. При обявеното бедствено положение в Община В. е било допустимо събарянето на сгради, при наличие на основанията на чл. 52, ал. 2, т. 3 от Закона за защита при бедствия или на чл. 195 ЗУТ. В случая съдът е изследвал задълбочено представените по делото доказателства, но заповеди на кмета на Община В. за събаряне на къщата, в която са живеели ищците, не е била издадена. За да бъдат предприети действия по събаряне на законно построена сграда, е необходимо да бъде издаден административен акт, в който мотивирано да се обосноват предпоставките на посочените законови разпоредби, от които да е ясно на какво основание се предприемат действията по премахване на постройките. Заповедите имат за цел да уведомят собственици и обитателите за предстоящите действия и да им дадат възможност да се защитят. Видно от данните по делото, ищците дори не са били уведомени за предстоящото събаряне. Изложените от административния съд изводи се основават на доказателствата по делото и са в съответствие с приложимия материален закон. Що се отнася до определените размери на обезщетенията за неимуществени вреди, касационната инстанция намира решението за правилно, с изключение на обезщетението, определено на К. Б.. Настоящата инстанция счита, че претенцията й за обезщетение следва да бъде уважена в пълен размер, предвид тежкото й здравословно състояние и фактът, че принудителното й преместване в апартамент – общинско жилище, е по-затрудняващо от обитаването на разрушената къща. По отношение на останалите ищци съдът правилно е определил дължимия размер на обезщетение, като е изложил подробни мотиви, които напълно се споделят от касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение