Решение № 6548 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10809/2011 г.

Решение № 6548 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10809/2011 г., IV о., докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Райчов Янев от гр. Кюстендил срещу решение № 108 от 24.06.2011 г., постановено по адм. д. № 256 по описа за 2010 г. на Административен съд-Кюстендил. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Иван Янев срещу заповедта на областния управител, издадена с правно основание в § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ в обжалваните й части. В касационната жалба се съдържа становище за неправилност на решението. Релевират се и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът неправилно е възприел, че правото на ползване на касатора не било трансформирано в право на собственост, тъй като той бил подал молба за това през 1992 г. На следващо място се твърди, че той фактически е ползвал 731 кв. м, вместо предоставените му 500 кв. м, поради което имот с № 100.65 по плана на новообразуваните имоти (ПНИ) с площ от 231 кв. м неправилно е записан на наследниците на Стоян Митов Ангелов. По изложените съображения се моли, решението на съда да се отмени, като се дадат указания имот № 100-65 от ПНИ да бъде записан в регистъра на имотите на името на Иван Янев. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Ответната страна - областният управител на област Кюстендил, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Намира я за неоснователна. Счита решението на съда за правилно, тъй като от фактите по делото безспорно е било установено, че правото на ползване не е трансформирано в право на собственост, и ползвателят не е заплатил предоставеният му за ползване имот. Моли, решението на съда да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни не са взели становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административен прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че според събраните по делото писмени доказателства направените изводи от съда са правилни и законосъобразни. Прокурорът счита, че са правилни изводите на съда за липсата на придобиването на правото на собственост от ползвателя, тъй като по делото не е представена заповед на кмета на общината по § 62, ал. 3 ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Според него не са били налице предвидените в закона предпоставки за включване на ползвания имот в ПНИ и за записването на ползвателя като негов собственик в регистъра на имотите. Според прокурора съдът е постановил правилно решение, в което не са допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че Иван Райчов Янев е обжалвал заповед № 99 от 10.03.2009 г. на областния управител на област Кюстендил, с която на основание § 4к, ал. ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен ПНИ за местността "Влахов дол", намираща се в землището на с. Горна Брестница и с. Жиленци, община Кюстендил. Заповедта е обжалвана само за имоти с идентификатори № 16141.100.65 и 16141.100.82. От приложените скици на имотите и регистъра на имотите, неразделна част от ПНИ съдът е установил, че имот с № 82, с площ от 231 кв. м е бил записан като собствен на наследниците на Стоян Митов Ангелов, а имот с № 65 с площ от 500 кв. м е бил записан като собствен на Иван Янев, на основание решение на общинския съвет № 73 от 10.10.1983 г. Заинтересованите страни - наследниците на Стоян Ангелов са се легитимирали за собственици на имота с решение № 09-13 от 24.11.1994 г. на Поземлена комисия-Кюстендил, с което е признато и възстановено правото на собственост върху описаните имоти в решението, като под т. 10 в него е записана и нива от 4 дка. За изясняване на фактите по спора съдът е допуснал заключение на вещо лице, което е било прието от страните без оспорване. От него съдът е приел за установено, че оспорените имоти от ПНИ са част от бившия имот по решението на поземлената комисия и се идентифицират с него, като имот № 82 по ПНИ е записан на наследниците на Стоян Ангелов, както и съседният му имот с № 90. Имот № 65 е записан на жалбоподателя Иван Янев само въз основа на решението на общинския съвет, по издаденото удостоверение за предоставено право на ползване. Съдът е изискал от кмета на община Кюстендил да представи издадената заповед по § 62, ал. 3 ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г. Кметът е отговорил, че за тази местност не е издавана заповед по § 62, ал. 3. При така установените факти съдът е направил правен извод, че предоставеното право на ползване на Иван Янев не е трансформирано в право на собственост, тъй като не е издадена заповед на кмета на общината по § 62, ал. 3. На следващо място съдът е приел, че с удостоверението на Иван Янев са предоставени 500 кв. м за ползване, за колкото същият е поискал от кмета да бъде признат за собственик и дори и да е ползвал в повече, на него не би могла да му се предостави повече площ от заявената. Поради това, че Иван Янев е обжалвал заповедта на областния управител по § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ в посочените й части и в съответствие със забраната да не се влошава положението на жалбоподателя, съдът е приел, че обжалваната част от заповедта е законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. От данните по делото се установява, че с молба от 29.05.1992 г. Иван Янев е поискал от кмета на общината да се направи оценка на предоставения му за ползване имот, за да придобие собствеността върху него - лист 120 от делото. По делото няма данни, а и не се е твърдяло при първоинстанционното разглеждане на спора, че е направена оценка и тя е платена по специалната извънбюджетна сметка на общината. Процедурата, започнала при действието на отменения § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в редакцията му обн. в ДВ, бр. 34 от 24.04.1992 г. не е завършила. Най-вероятно общината не е процедирала молбата и не е изготвила оценка, но няма данни, че Иван Янев не е обжалвал формирания мълчалив отказ. От това следва, че при подадена молба в срок и ненаправена и незаплатена оценка на имота, не е завършена трансформацията на правото на ползване в право на собственост и без всякакво правно основание Иван Янев е бил вписан в регистъра на имотите за собственик на имот № 82, само въз основа на удостоверението за ползване, без да е платена цената на имота. При действието на отменения § 5 ПЗР на ППЗСПЗЗ не се е изисквало издаването на заповед на кмета за признаване на правото да се придобие собствеността върху предоставения за ползване имот, а само извършването на оценка и заплащането й. Правилни и законосъобразни са изводите на съда, че при наличието на забраната по чл. 271, ал. 1, изречение второ от ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК не може да се влошава положението на жалбоподателя, поради което за съда не е имало друга правна възможност освен да отхвърли жалбата, тъй като собствениците по реституцията на земеделската земя не са обжалвали заповедта на областния управител. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че при изработването на ПНИ на Иван Янев е следвало да се измери имота по границите, така както го ползва и да му се отреди след това имот. Както вече се посочи на Иван Янев е бил отреден имот с площ според площта, която му е предоставена за ползване и която фигурира в удостоверението за това. Частта от 231 кв. м, която той фактически е ползвал е обособена в самостоятелен имот, без да има отразена граница между имот № 82 и № 65. Имот № 82 граничи с имот № 90, върху който е възстановено правото на собственост в стари реални граници, на наследниците на Стоян Ангелов с посоченото решение на поземлената комисия. За имот № 90 кметът е издал и заповед на основание § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ - лист 155 от делото, включително и оценка на подобренията в имота - лист 169. От тези доказателства следва, че няма пречка имот № 82 с площ от 231 кв. м да се приобщи към имот № 90 и те бъдат записани на едни и същи собственици. При постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушения представляващи касационни основания за отмяна поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от касатора за присъждане на сторените по делото разноски с оглед на изхода на спора ще следва да се остави без уважение. Искането на процесуалния представител на областния управител на област Кюстендил ще следва да се уважи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Иван Янев ще следва да бъде осъден да заплати на областната управа разноски от 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение