Решение № 5307 от 26.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2500/2021 г.

Решение № 5307 от 26.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2500/2021 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "Дайната България" ЕООД (с предходно наименование "Сървей Семплинг България" ЕООД), представлявано от Д. С., чрез пълномощник адв. Ю. М. от САК, срещу решение № 7505/23.12.2020 г., постановено по адм. дело № 14335/2019 г. по описа на Административен съд – С. - град, с което е отхвърлена жалбата им срещу решение № 1040–21–264 от 27.06.2019 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – С. град и потвърденото с него разпореждане № РЖ–5–21–00560218 от 03.05.2019 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО за внасяне на суми по ревизионен акт за начет № РА-5-21-00521998/06.02.2019 г. относно неправомерно изплатени от дружеството обезщетения за временна неработоспособност. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал, довело до неправилно приложение на нормите чл. 10, чл. 40, чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, във вр. с § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадения административен акт. Претендира се присъждане на направените съдебно – деловодни разноски, включително и възнаграждение за един адвокат за всяка инстанция. Ответникът - директор на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – С. – град, чрез процесуален представител юрисконсулт В., в писмена защита оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Във връзка с претендираните от жалбоподателя разноски, при евентуално присъждане на такива, прави възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл. 172 а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 1040–21–264 от 27.06.2019 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – С. град и потвърденото с него разпореждане № РЖ–5–21–00560218 от 03.05.2019 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО за внасяне на суми по ревизионен акт за начет № РА-5-21-00521998/06.02.2019 г. относно неправомерно изплатени от дружеството - осигурител обезщетения за временна неработоспособност в общ размер на 2 561, 44 лева (две хиляди петстотин шестдесет и един лева и 44 ст.), от които 2 405, 89 лева – главница и 155, 55 лева – лихва. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за установено, че А. А. е назначен от осигурителя "Дайната България" ЕООД (с предходно наименование "Сървей Семплинг България" ЕООД) с трудов договор на основание чл. 70, във връзка с чл. 67, ал. 1, т. 1 КСО на длъжност "мениджър проекти" при законоустановено работно време – 8 часа, считано от 01.04.2018 г. В дневника за представени документи по чл. 3 – чл. 5, чл. 8 и чл. 14 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) за А. А. са вписани следните болнични листове: с вх. № 87 на дата 30.04.2018 г. е вписан болничен лист Е20180816860 за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2018 г., вкл.; с вх. № 90 на дата 31.05.2018 г. е вписан болничен лист Е20180662180 за периода от 01.05.2018 г. до 30.05.2018 г., вкл.; с вх. № 91 на дата 01.06.2018 г. е вписан болничен лист Е20180662347 за периода от 31.05.2018 г. до 29.06.2018 г., вкл.; с вх. № 97 на дата 31.07.2018 г. е вписан болничен лист Е20181607621 за периода от 30.06.2018 г. до13.07.2018 г., вкл. Видно от представени от осигурителя ведомости за работни заплати е установено, че на А. А. е начислено и/или изплатено трудово възнаграждение и дни във временна неработоспособност, както следва: за месец април лицето има 3 работни дни с възнаграждение по реда на чл. 40, ал. 5 КСО с осигурителен доход в размер на 350, 95 лв. и 16 дни с право на парично обезщетение по реда на чл. 40, ал. 1 КСО, няма отработени дни; за месец май лицето е с 20 дни с право на парично обезщетение по реда на чл. 40, ал. 1 КСО; за месец юни лицето е с 21 дни с право на парично обезщетение по реда на чл. 40, ал. 1 КСО; за месец юли лицето има 12 отработени дни с осигурителен доход в размер на 1 229. 09 лв. и 10 дни с право на парично обезщетение по реда на чл. 40, ал. 1 КСО. Паричното обезщетение за временната неработоспособност (злополука - нетрудова) за периода от 01.04.2018 г. до 14.07.2018 г. (вкл.) е изплатено от НОИ на А. А. по декларирана от него банкова сметка. С оглед на обстоятелството, че А. А. е в трудово правоотношение с осигурителя от 01.04.2018 г. и временната неработоспособност е от същата дата, първоинстанционният съд приема, че за периода от 01.04.2018 г. до 13.07.2018 г. А. А. не попада в кръга на осигурените лица по смисъла на чл. 10 КСО. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че в резултат на неправилно декларираното от жалбоподателя право на изплащане на парично обезщетение за общо заболяване в т. 9 от приложение № 9 към болничен лист, както следва: б. л. № Е20180816860, б. л. № Е20180662180, б. л. № Е20180662347 и б. л. № Е2018607621 – за периода от 01.04.2018 г. до 13.07.2018 г. на А. А. неоснователно е изплатено парично обезщетение поради общо заболяване от 01.04.2018 г. до13.07.2018 г. вкл., с което е нанесена щета на фонд "ОЗМ" на ДОО. Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Спорен от правна страна е въпроса относно наличието на кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 40, ал. 1 КСО досежно възникване правото на обезщетение за временна неработоспособност на А. А., обусловен от преценката бил ли е последният осигурено лице към датата на настъпване на осигурения риск временна неработоспособност и съответно правилно ли са подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО от осигурителя в РОЛ и приложение № 9 от НПОПДОО. От събраните в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства: подадени данни в регистъра на осигурените лица, справка от Персоналния регистър на НОИ и справка от НАП за всички подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ, е безспорно установено, че А. А. е бил в трудови правоотношения с дружество "Бългериън Онлайн Рисърч" за периода от 18.08.2015 г. до 28.03.2018 г. и осигуряван от същото за периода 19.08.2015 г. до 27.03.2018 г., вкл. От датата 28.03.2018 г., когато е прекратено трудовото му правоотношение, А. не е подлежал на осигуряване по разпоредбите на КСО. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4 а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В тази връзка легалната дефиниция, разписана в § 1, ал. 1, т. 1 КСО установява, че "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4 а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. В Кодекса за социално осигуряване са разграничени съществените елементи на трудовото и осигурителното правоотношение. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО изрично определя момента, от който възниква осигуряването — денят, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й, респ. лицето следва добросъвестно да участва в осигурителното правоотношение и обуславящото го трудово такова, за да придобие право на парично обезщетение. Наличието на валидно възникнало трудово правоотношение само по себе си не е основание за началото на осигуряването. То е предпоставка за това, но само в случаите когато лицето е започнало да упражнява трудова дейност. В случая е безспорно установено, че от 28.03.2018 г. лицето е било с прекратено осигуряване. Към деня на настъпване на временната неработоспособност - 01.04.2018 г., А. А. няма отработен ден при осигурителя "Сървей Семплинг България" ЕООД, поради което не попада в кръга на осигурените лица по чл. 10, ал. 1 КСО. В конкретната хипотеза не може да се приеме, че за лицето е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 1, 3 и 5 КСО, тъй като тя касае случаите, при които осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност, съгласно чл. 10 КСО продължава и през тези периоди. В контекста на изложеното се налага изводът, че въпреки наличието на изискуемите 6 (шест) месеца осигурителен стаж, А. А. не е отговарял на втората кумулативно изискуема предпоставка - лицето да е осигурено към датата на настъпване на съответния риск, обуславяща възникването на право на парично обезщетение за временна неработоспособност по смисъла на чл. 40, ал. 1 КСО. Предвид изложеното, подадените от осигурителя "Сървей Семплинг България" ЕООД данни в удостоверение – приложение № 9 към болничните листове относно осигурителния статус на лицето, попълнени в т. 1. 1. са неправилни. Некоректна е информацията, подадена по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО в РОЛ, като е декларирано изплатено възнаграждение по чл. 40, ал. 5 КСО за първите три работни дни от периода на болничния лист. При правилно приложение на нормата на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО имуществената отговорност на осигурителя правилно и законосъобразно е ангажирана. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспореното решение № 1040-21-264 от 27.06.2019 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – С. град, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване, с оглед разпореденото внасяне на суми по ревизионен акт за начет № РА-5-21-00521998/06.02.2019 г. относно неправомерно изплатени от дружеството - осигурител обезщетения за временна неработоспособност в общ размер на 2 561, 44 лева (две хиляди петстотин шестдесет и един лева и 44 ст.), от които 2 405, 89 лева – главница и 155, 55 лева – лихва. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение,