Решение № 465 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9728/2017 г.

Решение № 465 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9728/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Миладинов от [населено място], против Решение № 104 от 27.06.2017 г. постановено по адм. дело № 371/2016 г. от Административен съд Кюстендил с доводи за неправилност. Иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответната страна – Областна администрация на област с административен център Кюстендил и Агенция "Пътна инфраструктура" депозират писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред АС Кюстендил е образувано по искова молба, подадена от И. Миладинов, с която е предявен иск срещу Областна администрация – Кюстендил и Агенция "Пътна инфраструктура" – гр. София за солидарно заплащане на обезщетение за имуществени вреди - лихва - в размер на 267 лева, претърпени от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на посочените административни органи да изправят своевременно допусната, в Решение на МС № 362 от 12.06.2013 г. фактическа грешка относно действителния собственик на отчуждения с решението недвижим имот № 104. 038, находящ се в землището на [населено място], ЕКАТТЕ 04532, като поправката е допусната едва на 11.05.2015 г. с Решение № 321 на МС, което е довело до късно изплащане на определеното обезщетение от 1 560 лева. Съдът, въз основа на фактическите обстоятелства, установени с годни доказателства и доказателствени средства е приел иска за неоснователен и го е отхвърлил, тъй като е направил извод, че в случая не са налице комулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на безвиновната отговорност на Държавата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил правилно фактите, имащи отношение към правилното решаване на спора, събрал е относимите доказателства, анализирал ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи, които настоящата инстанция споделя напълно, без да е необходимо да ги повтаря. Касаторът е недоволен от мотивите на съда и счита, че след като "администрацията" не се е произнесла в срок, т. е. АПИ не е инициирала изменение на решението на МС на РБ, то нему се дължат лихви върху признатото с акта обезщетение. Възражението е неоснователно. В своето Тълкувателно решение № 5 от 20.07.2010 г., постановено по Тълкувателно дело № 2/2010 г. Върховният административен съд се е занимал конкретно с въпроса: "Нищожни или незаконосъобразни са решенията на МС на РБ, издадени при несъобразяване с изискванията на чл. 34б от Закона за държавната собственост да бъде посочено името на действителния собственик на отчуждения имот, или този порок следва да бъде отстранен по реда на чл. 62 АПК", което председателят на настоящия съдебен състав е подписал с особено мнение. Общото събрание на съдиите от ВАС обаче в това тълкувателно решение прие, че такъв род решения са незаконосъобразни, а не нищожни. В мотивите на съдиите от Общото събрание е посочено, че: "... С придаването на публичност на взетото решение (на МС – б. м.) и с адресирането му до всички заинтересовани страни законодателят е гарантирал правата на субектите на административното правоотношение, давайки им възможност да оспорят акта по реда на чл. 38, ал. 1 ЗДС и да защитят своите права и законни интереси. Действителният собственик на отчуждавания имот, който не е посочен в административното решение по чл. 34б, е активно легитимиран да обжалва решението, защото обжалването е насочено към премахване на неблагоприятни правни последици при наличие на пряк и личен интерес за тези жалбоподатели.... " И пак там: "... Когато в административното решение е посочен собственик, който не е действителният собственик на отчуждавания имот, е налице нарушение на приложимия закон и незаконосъобразно решение на Министерския съвет. При съдебен контрол за законосъобразност това решение подлежи на отмяна и връщане на преписката на административния орган за ново провеждане на процедурата по отчуждаването на имота от действителния собственик на имота. " С оглед на така приетото следва извода, че за да защити своевременно интересите си, собственикът на отчуждавания за държавна нужда недвижим имот е следвало да оспори решението за отчуждаване, в което обезщетение е признато на несобственика, в 14-дневен срок от публикуването му в Държавен вестник, което И. Миладинов не е сторил. Налице е хипотезата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ – увреждането е настъпило по изключителна вина (бездействие) на пострадалия, поради което не се дължи обезщетение от Държавата. При така изложените мотиви решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната му част е правилно и законосъобразно, поради което ще следва да бъде оставено в сила. Неправилно е решението в осъдителната му част и в тази част ще следва да се отмени. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. При този изход на правния спор претенциите на страните за присъждане на разноски по делото са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение