Решение № 434 от 2.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6046/2007 г.

Решение № 434 от 2.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6046/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на чл. 231, ал. 1, б."а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 12 ПЗР на ГПК. Образувано е по молбата на М. С. Б. от с. Т., В. обл. за отмяна на влязлото в сила решение от 7.07.2005 г. по гр. д. № 229/2005 г. на В. окръжен съд, с което е осъден на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на И. Д. Д. сумата 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди. Твърдението на молителят е, че при постановяване на решението, чиято отмяна се иска както за него така и за съда нямало съмнение, че ответника по молбата и ищец по иска с правно основание чл. 45 ЗЗД е дееспособен. Това обстоятелство му станало известно по гр. д. № 122/2006 г. на Б. районен съд, образувано по подадения от молителя срещу ответника по иск с правно основание чл. 255 ГПК. С решение от 22.02.2007 г. постановено по това дело районният съд в мотивите си приел, че ответника страда по рождение от заболяване "Епилепсия-начална ограничена промяна на личността". Според молителят това обстоятелство налагало извод, че ответника е ограничено дееспособен и като новооткрито обстоятелство от съществено значение за правилното решаване на делото, било основание по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 225/2005 г. на В. окръжен съд. Ответникът по молбата И. Д. Д. в писмения отговор изразява становище, че същата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Като взе предвид доводите на страните, извърши проверка относно основателността на твърденията, Върховният касационен съд, III г. о. приема за установено следното: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.) и е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Настоящият съдебен състав счита, че в случая предвидените в чл. 231, ал. 1, б."а" ГПК (отм.) основания за отмяна - позоваване на ново обстоятелство от значение за спора и откриване на ново писмено доказателство по отношение на него не са налице поради следното: Твърденията на молителя, че с решение постановено по гр. д. № 122/2006 г. на Б. районен съд било установено, че ответника е ограничено дееспособен са неоснователни, а и не обосновават наличие на соченото в молбата отменително основание по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Това е така, защото ако съдът основе решението на непотвърдени действия, извършени от страна без процесуална дееспособност, основанието за отмяна е по чл. 231, б. "е" ГПК (отм.) и касае недееспособната страна. Молителят не може да се позовава на нарушаване на чужди права, извън изрично посочените в закона случаи, какъвто не е настоящият. За пълнота на изложението следва да се добави, че ответника не е поставен под запрещение, а за пълнолетните лица няма недееспособност по право. Недееспособността настъпва от деня на влизане на решението по чл. 275 и сл. ГПК (отм.). Представеното решение на което се основава молбата за отмяна не е постановено по реда на чл. 275 и сл. ГПК (отм.). Предвид на горното и като счете молбата за отмяна за неоснователна, Върховният касационен съд, III г. о.