Решение № 2962 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6274/2010 г.

Решение № 2962 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6274/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Цветелин Василев Маринов от гр. Русе срещу решение № 7 от 17.03.2010 г. по адм. д. № 61/2010 г. на Административен съд Русе, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед рег. № з-59/21.01.2010 г. на началника на Първо РУ при ОД на МВР Русе за отказ да му се издаде разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие за самоохрана като физическо лице, поради недоказана необходимост. Административният орган не е взел становище в съдебното производство. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Установено е, че с влязла в сила заповед № З 44314 от 02.06.2008 г. на началника на Първо РПУ при ОДП Русе на жалбоподателя е отказано издаването на разрешение за закупуване, носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие. Жалбата срещу заповедта е отхвърлена с решение по адм. д. № 350/2008 г. на Административен съд Русе, оставено в сила с решение № 1108 от 27.01.2009 г. по адм. д. № 13624/2008 г. на Върховния административен съд. На 12.12.2009 г. жалбоподателят е подал ново искане, като обосновал необходимостта от издаване на разрешение за оръжие с факта, че работи като охранител "Асет банк" АД клон Русе, като работата му била съпроводена с получаване на обиди, закани за саморазправа и упражняване на насилие, в много случаи търсил съдействие от служителите на МВР на местоработата си. По него било стреляно с газово оръжие, за което с присъда по нохд № 680/2004 г. на РРС извършителят е осъден. Законосъобразни са изводите на съда, че работата на жалбоподателя като охранител в банковия клон не може да обоснове необходимостта от придобиване, съхраняване и носене на огнестрелно оръжие и това обстоятелство е било предмет на преценка при съдебния контрол за законосъобразност на предходния административен акт, както и че работата на жалбоподателя като охранител в банката е от значение за придобиването на оръжие за служебни цели, а не за жалбоподателя като физическо лице. Установено е, че на жалбоподателя е издадено разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие за охрана, в качеството му на служител на "Асет банк" АД Русе. Основателни са изводите на съда, че извън служебните му задължения липсват данни за непосредствена или потенциална опасност за него или неговото семейство. По отношение на твърденията на жалбоподателя, че по него е стреляно с газово оръжие, за което с присъда по нохд № 680/2004 г. на РРС извършителят е осъден, съдът е направил правилни изводи, че присъдата касае случай от 14.04.2003 г., седем години преди подаване на искането за издаване на разрешение за носене на оръжие, когато жалбоподателят е работил като охранител в бар-дискотека, каквато не е понастоящем изпълняваната от него работа, няма доказателства изстрелът да е бил насочен срещу него и не може да обоснове необходимост от носене на оръжие. Законосъобразно е прието, че оспорената пред съда заповед е издадена при наличие на материалноправните предпоставки на чл. 16, ал. 1, т. 4, предл. 1 от ЗКВВОБ и жалбата срещу нея е отхвърлена. Твърдяните от жалбоподателя обстоятелства, във връзка със стрелбата с газово оръжие са преклудирани при отказа за издаване на разрешения за носене на оръжие от 02.06.2008 г. и жалбоподателят може да се позовава на нови обстоятелства, настъпили след предишния отказ. Неоснователни са доводите в касационната жалба за необоснованост на съдебното решение поради доказана необходимост от издаване на исканото разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие за самоохрана. Не са налице касационни основания за отмяна на оспореното решение. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение