Решение № 7826 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13668/2008 г.

Решение № 7826 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13668/2008 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 851 от 31.07.2008 г. по адм. дело № 781/2008 г. Административен съд - София-град, отхвърля оспорването по жалба на Галина Русева, гражданка към него момент на Русия, срещу Заповед № ЗДМ-1417/11.12.2007 г. на Директора на дирекция "Миграция", с която на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ , чл. 90, т. 3 ЗМВР е отнето правото на Русева на постоянно пребиваване в Р България. Решението е обжалвано от Галина Русева, понастоящем български гражданин, дадено й с указ № 96/08.10.2008 година от Вицепрезидентът на Р България, с искане да бъде отменено и спорът решен по същество. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Миграция" - не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, констатира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирана страна и следва да бъде разгледана по същество. Като се съобрази с нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с касационните доводи в жалбата, съдът стигна до следните изводи: За да отхвърли оспорването първоинстанционният съд е изходил от факта, че Русева, преди издаване на оспорената заповед, е имала статут на постоянно пребиваващ чужденец в РБ, както и, че през 2006 година същата е пребивавала на територията на страната по-малко от 6 месеца и един ден, поради което с оглед задължителният императив на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ - административният орган е имал единствената възможност - да отнеме правото на постоянно пребиваване, поради което заповедта се явява законосъобразна и съдът отхвърлил оспорването. Незаконосъобразно решение, несъобразено със събраните в процеса доказателства. Съдът неправилно е разчел информацията съдържаща се в писмо, с изх. № 6 от 22.02.2008 година от Министерство на правосъдието, като ирелевантна за правния спор. Съгласно същото - молба на Русева от 2004 година, значително преди образуване на административното производство) за придобиване на българско гражданство е разгледана от Съвета по гражданството, със становище за нейното уважаване. Със соченият по-горе Указ - Вицепрезидентът на РБ е дал на Русева българско гражданство. И макар фактът на кандидатстване за българско гражданство от страна на Русева, към момента на развитие на административното производство по отнемане на статута й на постоянно пребиващ чужденец, да е бил известен и на административния орган и на първоинстанционния съд същите са го игнорирали като неотносим към разглеждания спор. Нито съдът, нито административният орган са съобразили, че издаването на акта - заповед за отнемане правото на постоянно пребиваване на чужденец - не може да стане преди приключване на производството по даване на българско гражданство, поради което и на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК - производството е следвало да бъде спряно. В противен случай, както е и в разглежданият казус би могло да се стигне до постановяване на акт, отнемащ правото на пребиваване на територията на страната ни на български гражданин, което е недопустимо. Незаконосъобразно, производството вместо да бъде спряно е продължило, постановен е административен акт по него, оспорването на който е отхвърлено. Затова, решението на съда следва да бъде отменено и постановено решение по същество, с което атакуваната заповед бъде отменена. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение