Решение № 160 от 24.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1863/2014 г.

ВКСI гражданско отделение24.06.2014 г.докладчик Владимир Йорданов

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. С. Г. с вх. № 630/04.02.2014 г. (на РС Поморие) за отмяна на влязло в сила решение № I-26 от 15.05.2013 г. по възз. гр. д. № 1350/2012 г. на Бургаския окръжен съд, г. о., на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 160 от 24.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1863/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на С. С. Г. с вх. № 630/04.02.2014 г. (на РС Поморие) за отмяна на влязло в сила решение № I-26 от 15.05.2013 г. по възз. гр. д. № 1350/2012 г. на Бургаския окръжен съд, г. о., с което е потвърдено решение № 55/02.05.2012 г. по гр. д. № 574/2010 г. на Поморийския районен съд. Посоченото основание е чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК В. решение е влязло в сила с постановяването на определение № 576/19.11.2013 г. по гр. д. № 5194/2013 г. на ВКС, I г. о., с което не е допуснато касационното му обжалване. Молителят твърди, че за да не допусне касационно обжалване на решението по иска по чл. 30 и сл. ЗН, съставът на ВКС е приел, че по делото няма данни наследодателката Б. Г. да се е разпоредила С. Г. с всичките си земеделски земи и да не е оставила такива в своето наследство. При данните по делото не можело да се твърди, че съдът служебно бил включил в масата по чл. 31 ЗН имоти, с които наследодателката приживе се е разпоредила на възмездно основание. Затова поставените въпроси по чл. 30, ал. 1 ЗН не били определящи за изхода на спора по делото и по тях не можело да се допусне касационно обжалване. Молителят представя нотариален акт № 192, т. IV, дело № 1100/1995 г. на ПРС, съставен на 03.07.1995 г., договор за доброволна делба на съсобствени земеделски имоти от 28.07.1995 г., вписан в Поморийски РС под № 20, том II, вх. рег. № 586/28.07.1995 г. и договор за доброволна делба на наследствени земеделски земи от 11.06.2007 г., акт № 173, т. I, рег. № 612, вписан под № 197, т. I, вх. Р.. № 166

1

/11.06.2007 г. Молителят твърди, че се снабдила с посочените документи след старателно издирване, мотивирана от изводите на ВКС. Ответникът по молбата за отмяна Б. А. Г. твърди в писмен отговор, че представените доказателства не са новооткрити по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и те не обосновават правен извод, различен от този на въззивния съд. Молителят С. Г. е била страна при съставянето на констативния нотариален акт по писмени документи от 1995 г. за установяване право на собственост на земеделски имоти по реда на ЗСПЗЗ и тя не може да не е знаела за съществуването на документа, което се потвърждава и от изявленията и в касационната и жалба. Нотариалният акт от 1995 г. е неотносим към разрешения гражданскоправен спор - той е съставен въз основа на решение № 174/02.11.1994 г. на ПК П. за възстановяването на правото на собственост на наследниците на К. Г. В съдебно заседание на 17.10.2012 г. е. прието като доказателство удостоверение за наследници на К. Г., от което е видно, че Б. Г. е неин наследник и каква е нейната квота в наследствената маса. Двата договора за доброволна делба са вписани в имотния регистър и С. Г. е могла да се снабди с тях при своевременно положена грижа. По допустимостта на молбата настоящият състав се е произнесъл с определение № 142/09.04.2014 г. По основателността на молбата настоящият състав намира следното:

–

Иска се отмяна на въззивно решение, с което е потвърдено решение, с което 1) е отхвърлен иск на С. Г. против Б. Г. с правно основание чл. 30 ЗН за намаляване на дарение - безвъзмездно учредено през 1987 г. от наследството на Б. Г. (починала на 18.04.2009 г.) право на надстрояване на втори жилищен и тавански етажи от жилищна сграда в [населено място] и за възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на майка и Б. Г. до размер на 6.5 % от собствеността върху изградения въз основа на отстъпеното право на надстрояване мезонет, представляващ втори жилищен и тавански етажи; 2) е отхвърлен иск за установяване на право на собственост на ищеца спрямо ответника върху 22.5 % от мезонет, построена от А. Г. - наследодател на ответника в повече от обема на учреденото му право; 3) е отхвърлен ревандикационен иск за предаване на ищеца от ответника на 29 % ид. ч. от описания мезонет.

–

По иска по чл. 30 ЗН въззивният съд е приел, че страните са наследници на починалата на 18.04.2009 г. Б. Г.. Ищецът е нейна дъщеря, а ответникът е дъщеря на неин син А. Г., починал 2003 г. През 1987 г. Б. Г. е учредила на А. право на надстрояване на втори и тавански етаж безвъзмездно. През 1989 г. Б. Г. е прехвърлила на ищеца срещу задължение за издръжка и гледане сервизен и първи етаж и е продала гараж. Правото на надстрояване е реализирано в учредения му обем.

–

В масата по чл. 31 ЗН на наследодателката Б. Г. се включват земеделски земи, както и дарението на правото на надстрояване. Между земеделските земи са и тези, които е наследила от своя съпруг С. Г. Г., като наследник на К. Г., починала през 1970 г., делът на Б. Г. е 1/18 от наследството на К. Г. - нива в м. Каптажа - имот 2014 и нива от 1.999 дка в м. Хонят - имот 13251 (решение № 174/02.11.1994 г. на ПК П. - лист 240 от делото на ПРС).

–

Въз основа на оценителни експертизи въззивният съд е приел, че стойността на имуществото по чл. 30, ал. 1 ЗН е 56 132 лева, запазената част на С. Г. е 1/3, на стойност 18 711 лева, която безспорно се покрива от имуществото, останало в наследство от Б. Г., поради което искът за възстановяване на запазена част е неоснователен.

–

По касационната жалба на С. Г. ВКС е приел, че въпросите, свързани с чл. 30 ЗН не са относими към спора, т. к. няма данни наследодателката да се е разпоредила с всичките си земеделски земи и да не е оставила такива в своето наследство.

–

Представените от молителката доказателства са от значение за спора по иска по чл. 30 ЗН, т. к. тя твърди, че в масата по чл. 31 ЗН не се включва наследство от К. Г.

–

Основателни са обаче доводите, че представените от С. Г. доказателства не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

–

За този извод настоящият състав споделя доводите, на насрещната страна.

–

И трите доказателства са документи, които са съставени преди завеждането на делото.

–

И трите доказателства са вписани в имотния регистър. С. Г. е могла да се снабди с тях, ако беше положила своевременно (най-късно при посочване от ответника по иска по чл. 30 ЗН на имотите, които се включват в масата по чл. 31 ЗН) дължимата грижа за добро водене на делото.

–

Нещо повече:

–

Нотариален акт № 192, т. IV, дело № 1100/1995 г. на ПРС е съставен на 03.07.1995 г. Той е констативен, съставен е по молба на наследниците на К. Г. Г., между които е посочена и молителят Св. Г.. Нотариалният акт е съставен въз основа на писмени доказателства, първото от които е решение № 174/02.11.1994 г. на ПК П. за възстановяването на правото на собственост на наследниците на К. Г.. То се намира на л. 237, на л. 240 и на л. 241 (в три преписа) от делото на Пом. РС. Второто доказателство е удостоверение за наследници на К. Г., каквото се намира на л. 268 и сл. и на л. 283 и сл. от делото на Пом. РС. Доказателствената сила на констативния нотариален акт е производна на доказателствената сила на двете доказателства, нотариалният акт не удостоверява нещо различно и нещо повече от двете доказателства.

–

По двата представени договора за доброволна делба (от 28.07.1995 г. и от 11.06.2007 г.) страна е Б. Г. - наследодателят на С. Г. Двата договора са с нотариална заверка и вписани. С. Г. е и ищец по иска по чл. 30 ЗН. С. Г. можеше и следваше да се снабди с двата документа още преди да предяви иска по чл. 30 ЗН, по който подлежи на установяване какво е включвало наследството на Б. Г. към момента на смъртта и, ако ищецът С. Г. беше положила грижа за добро водене на делото.

–

От изложеното следва да се приеме, че не е осъществено основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

–

С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски и не не представя списък за разноски и доказателства за разноски, поради което и на нея разноски не следва да се присъждат.

Цитирани разпоредби

2