Решение № 9280 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3360/2017 г.

Решение № 9280 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3360/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по подадената от адв. З. Д. касационната жалба, в качеството й на процесуален представител по Закона за правната помощ на Е. Д. М., против решение № 664/03.02.2017 г. по адм. дело № 7797/2016 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлен искът на М. срещу Министерство на правосъдието за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лева за претърпени от ищеца неимуществени вреди. С касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. Оспорва се обосноваността и съответствието на съдебния акт с чл. 30 от Устройствения правилник на Министерството на правосъдието (МП) по отношение извода, че МП не е пасивно легитимиран да отговаря за задължения, свързани с актове, действия и бездействия на служители при Главна дирекция "Охрана". Посочва се, че липсва гражданска правосубектност на дирекцията и съдът е следвало да приеме, че именно МП е надлежен ответник към предявения иск. Ответната страна - Министерството на правосъдието не взема отношение по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по подробно изложени съображения в хода на делото по същество. Върховният административен съд - състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и 220 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, а разгледана по същество, е неоснователна. Административният съд е сезиран с исковата молба по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, подадена от Е. Д. М. против Министерството на правосъдието, с която е отправена претенция за заплащане на парично обезщетение в размер на 50 000 лева за причините му неимуществен вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени му от условията, при които на 24.06.2016 г. е бил превозван от Централния софийски затвор до Специализирания наказателен съд и там е бил настанен на място (стая) с неподходящи битово-хигиенни условия. С обжалваното решение съдът е приел, че така предявения иск е неоснователен като предявен против ненадлежен ответник. Съдът е достигнал до този правен извод като съобразил, че по силата на чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Прието е, че в разглеждания казус надлежен ответник по иска е следвало да бъде Г. Д. "Охрана" (ГДО) при МП, защото съгласно чл. 391, ал. 2 от Закона за съдебната власт, ГДО е юридическо лице със седалище С. към министъра на правосъдието. По силата на чл. 391, ал. 3, т. 6 от с. з. ГДО конвоира обвиняеми и подсъдими, за които се иска или е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, или лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, до органите на съдебната власт. Според т. 3 на същата правна норма, ГДО организира и осъществява охраната на съдебните сгради, а според ал. 5 нормите за безопасност и охрана при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на обектите на съдебната власт се определят с наредба на министъра на правосъдието, съгласувана с министъра на регионалното развитие и благоустройството и с пленума на Висшия съдебен съвет. В тази връзка е разгледан и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4 от 10.01.2008 г. за правилата и нормите за безопасност и охрана при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на обектите на съдебната власт /обн., ДВ, бр. 8 от 25.01.2008 г./, според който за осигуряване на безопасността и охраната в обектите на съдебната власт се обособяват и обозначават с табели зона за сигурност с ограничен достъп - за задържани и принудително доведени лица, в тази зона се проектират и изграждат помещения за временен престой и изолация на задържани. При така издирената правна уредба, съдът е приел, че длъжностните лица, от чиито действия и бездействия се твърди, че са настъпили вредите са били именно служители на ГДО, поради което и на основание чл. 205 от АПК, посоченият от ищеца ответник - Министерство на правосъдието не е пасивно легитимиран по иска, поради което и искът срещу него следва да се приеме за неоснователен. Решението е правилно. Настоящата инстанция напълно споделя изложените от първоинстанционния съд съображения относно основателността на иска. Същите са изведени в съответствие с въведеното пред съда искане за съдебна защита, при съобразяване с обстоятелствената и петитумна част на иска и при правилна квалификация на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По отношение приложението на правилото на чл. 205 от АПК, уреждащо надлежния ответник по искът за обезщетение, съдът правилно се е насочил и издирил приложимия материален закон. Правилно е заключението на съда, че ГДО, в качеството си на юридическо лице по силата на чл. 391, ал. 2 от ЗСВ, е надлежен ответник по иск, обоснован с вреди причинени от дейността на служители при тази дирекция. Съдът правилно е установил, че по силата на чл. 391, ал. 3, т. 6 от ЗСВ, дейността на ГДО включва конвоиране на лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, до органите на съдебната власт. При условие, че в случая вредите са поставени в причинна връзка именно с условията на конвоиране на ищеца от Централния софийски затвор до Специализирания наказателен съд, респ. престоя му там, то съдът в съответствие с приложимия закон (чл. 205 от АПК във с чл. 391, ал. 3, т. 6 от ЗСВ) е приел, че МП няма пряка отговорност спрямо претенции, обосновани с незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи, служители и длъжностни лица, чиято дейност се обезпечава от ГДО. Неоснователно е възражението на касатора, че МП е пасивно легитимирана по иска поради факта, че ГДО е специализирана администрация към МП. Този факт е верен, но липсва материалноправна норма, която да дерогира приложението на чл. 205 от АПК и да ангажира потенциално имуществено МП във връзка с неизпълнение на закона от страна на органи и служители на ГДО. Неоснователно е твърдението на касатора, че ГДО няма гражданска правосубектност. Дирекцията има качеството на юридическо лице по силата на изричната разпоредба на чл. 391, ал. 2 от ЗСВ, според която ГДО е юридическо лице със седалище С. към министъра на правосъдието. Именно като юридическо лице, ГДО може да се ангажира или да бъде ангажирано имуществено, вкл. като ответник по иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При така изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение