Решение № 8744 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6295/2014 г.

Решение № 8744 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6295/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Б. Ч. К. от с. Церово, Софийска област, чрез адв. Й. като процесуален представител, за отмяна на влязло в сила решение № 4796 от 2.04.2012 г., постановено по адм. дело № 15499/2011 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение. В искането за отмяна и в съдебно заседание се сочи правното основание на чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК. Искателят счита, че е налице ново писмено доказателство, който е от съществено значение за делото, като представя постановление на Софийска районна прокуратура за частично прекратяване на досъдебно производство № 78/2011 г. по описа на СО - СГП. Прави искане за отмяна на влезлия в сила съдебен акт и претендира присъждане на разноски. Ответникът - директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - София, чрез юрк. Р. като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, намира искането за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество, е неоснователно. С решение № 4796 от 2.04.2012 г., постановено по адм. дело № 15499/2011 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение е отменено решение № 796 от 26.10.2011 г. по адм. дело № 693/2011 г. на Административен съд - София област, като вместо него е отхвърлено оспорването на Б. Ч. К. срещу заповед № 1818/18.07.2011 г. на внд директор на ОД на МВР - София, с която на същия като механик по СОТ в група "Техника" на сектор "СОД" при ОД на МВР е наложено наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е прекратено служебното правоотношение с МВР. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които са неправилни, като основанията за това са изброени изчерпателно в чл. 239 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткритите документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В конкретния случай искателят поддържа наличието на това основание, позовавайки се на постановление от 14.01.2014 г. на Софийска районна прокуратура, с което частично е прекратено досъдебното производство № 78/2011 г. по описа на СО - СГП, пр. пр. № М-93/2011 г. по описа на СРП по отношение на Б. Ч. К. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 и ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) поради недоказаност на обвинението. В случая представеното като ново доказателство постановление няма значение за законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и съответно за решаване на делото по оспорването й. Производството по налагане на дисциплинарно наказание поради нарушение на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерство на вътрешните работи (ППЗМВР) и образуването на досъдебно производство са различни, възникват при различни предпоставки и не са обусловени едно от друго, поради което прекратяването на досъдебното производство поради недоказаност на обвинението по отношение на Китов не засяга законосъобразността на производството по реализиране на дисциплинарна отговорност и то за деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавния служител в МВР, с които се уронва престижът на службата. В разглежданата хипотеза такава връзка между двете производства не може да се установи, тъй като фактическите основания за налагане на дисциплинарното наказание и съответно за постановяване на съдебното решение са различни от тези, послужили като основание за привличане на Китов като обвиняем за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК. Установените от дисциплинарно наказващия орган и от съда дисциплинарни нарушения са свързани с това, че К. като служител на МВР и водач на автомобила - негова собственост, в който са били натоварени 15 бр. туби с дизелово гориво с неизвестен произход, за което пътуващият в моторното превозно средство Мирослав Иванов е дал обяснение, че са закупени от непознато лице, служител на БДЖ, не е предприел мерки за противодействие на противоправните действия на Мирослав Иванов, а по същество пряко е участвал в тях. Така описаното деяние е квалифицирано като нарушение на т. 7, т. 8 и т. 17 от Етичния кодекс за поведение на държавния служител в МВР. Описаното в заповедта деяние не е свързано с елементите на престъплението кражба по чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК и следователно прекратяването на досъдебното производство по отношение на Китов за посоченото престъпление е без значение за разрешаване на делото по оспорване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", тъй като няма връзка с направените от съдебния състав изводи, които засягат различни действия и бездействия на искателя. Производството по налагане на дисциплинарно наказание е независимо от досъдебното такова, поради което постановлението, с което същото е прекратено частично по отношение на искателя в случая не представлява ново писмено доказателство или ново обстоятелство от съществено значение за дисциплинарното производство. По изложените съображения не е налице основанието по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на влязлото в сила съдено решение и искането за отмяна по този законов текст да бъде отхвърлено като неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 3 от АПК актът подлежи на отмяна, когато същият е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В случая не е налице отмяна на акт, а прекратяване на досъдебно производство, на което не се е позовал нито административният орган при издаването на заповедта за уволнение, нито съдът, който е разгледал жалбата против същата. Дисциплинарното наказание е наложено за нарушения на т. 7, т. 8 и т. 17 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а не за деяние, което е престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, поради което и това основание за отмяна на влязлото в сила решение не е налице. При този изход на делото и при своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника, Б. Ч. К. следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - София направените разноски за производството в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. С оглед изложеното и на основание чл. 244 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,