Решение № 5949 от 5.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15214/2009 г.

Решение № 5949 от 5.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15214/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Евстати Димитров Велинов, в качеството му на изп. директор на "Овергаз Запад" АД срещу акт за установяване на публично държавно вземане под № УДВ-14 от 26.10.2009 г. на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с който на дружеството е установено публично държавно вземане от годишни лицензионни такси и лихви за забава за отчетните 2005 г., 2006 г. и 2007 г. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, постановен при неправилно прилагане на материалния закон, свързано с неточно определяне на размера на дължимата такса. Иска се неговата отмяна. Ответната страна по жалбата - ДКЕВР оспорва същата като неоснователна чрез процесуалните си представители юрисконсулти Е. Тренева и П. Кованджиев. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и направените доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като жалбоподателят има активната процесуална легитимация затова. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол е актът за установяване на публично държавно вземане под № УДВ-14 от 26.10.2009 г. на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с който на дружеството-жалбоподател е установено публично държавно вземане от годишни лицензионни такси и лихви за забава за отчетните 2005 г., 2006 г. и 2007 г., дължими през 2006 г., 2007 г. и 2008 г. общо в размер на 1 950.30 лв. и лихва за забава. Това вземане е установено на същото, в качеството му на правоприемник на "Кожухгаз" АД. Решението за издаването на акта е прието на заседание на ДКЕВР от 26.10.2009 г., като процедурата по вземането му и издаване на акта е започнала с решение на комисията по т. 3.10 от протокол № 86 от 6.07.2009 г. Същото е съобщено на 9.07.2009 г., даден е 7-дневен срок за представяне на възражение. Депозирано е такова от 20.07.2007 г., което е обсъдено от административния орган и е прието за неоснователно. По делото не се спори, че жалбоподателят е правоприемник на "Кожухгаз" АД, на което дружество са издадени две лицензии № Л-170-08 от 17.12.2004 г. за дейността "разпределение на природен газ" и № Л-17 12 от 17.12.2004 г. за дейността "обществено снабдяване с природен газ" на територията на община Петрич. При издаването му са взети предвид изготвените от дирекция "Газоснабдяване" справки за размера на годишните такси за 2005, 2006 и 2007 г., които са въз основа на годишните финансови отчети за съответните години. Оспореният акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на материалноправните норми и административнопроизводствените правила по аргумент от чл. 146 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от Закона за енергетиката годишната лицензионна такса се начислява на базата на "разходи за регулаторната дейност по лизенцията", а съгласно ал. 1 от същата норма таксата за разглеждане на заявление се заплаща при подаването му. Лицата получили лицензията, лицензиантите, заплащат лицензионни такси за всяка издадена лицензия, както и за изменение на лицензията в случаите, посочени в тарифата за таксите, които се събират от ДКЕВР по Закона за енергетиката, издадена на основание чл. 28, ал. 2 от ЗЕ. Уредените в закона лицензионни такси са два вида: първоначална и годишна лицензионна такси. В чл. 3, ал. 1 от цитираната тарифа е записано, че за издадена лицензия по закона се събират първоначална и годишни такси. Първоначалната такса се дължи за издаване или изменение на лицензията, включваща разходи за нейната подготовка и разходи за регулаторната дейност на лицензията до края на текущата година. Обсъжданата такса е годишна и включва разходи за регулаторната дейност по лизенцията на съответната година. Таксите се заплащат за всяка отделна лицензия. От годишните счетоводни отчети се установява, че дружеството не е спазило разпоредбата на чл. 37 от Закона за енергетиката, като не са посочени приходи по други видове регулирани дейности, съгласно издадените му от ДКЕВР две лицензии, респ. в годишния му финансов отчет не са видни приходите по отделните лицензии, за да бъдат начислени таксите от ДКЕВР при спазване на изискванията по посочената тарифа, съответно на чл. 3, ал. 2, т. 2 от нея. Неоснователно е възражението, че не всички приходи по годишния финансов отчет представляват разходи за регулаторна дейност по лицензията, поради което и лицензионните такси следва да бъдат изчислявани само върху стойността на приходите от посочената в закона дейност. Разпоредбата на чл. 29, ал. 3, т. 2 от Закона за енергетиката предвижда, че годишната лицензионна такса включва разходи за регулаторна дейност по лицензията за съответната година. Съгласно § 1, т. 49 от ДР на ЗЕ "разпределение" е "транспортиране на електрическа енергия или природен газ през разпределителните мрежи. Нормата на § 1, т. 16 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ дава дефиниция на цена за "доставка или снабдяване" и това е цена, отразяваща разходите за отчитане, фактуриране и инкасиране на природен газ. Задължение на жалбоподателя е да води счетоводството си така, че да могат да бъдат отделени приходите от дейностите "разпределение на природен газ" и "обществено снабдяване с природен газ", така както изисква чл. 37, ал. 1 от ЗЕ. При липса на отделна счетоводна отчетност следва да се приеме, че по отношение на приходите на дружеството за процесните години е необходима проверка в счетоводството му, за което са необходими специални знания. В съдебно заседание от 6.04.2010 г. дружеството-жалбоподател, чрез процесуалния представител юрисконсулт Владислав Николов, заявява, че не желае да се изслушва съдебно-счетоводна експертиза. По отношение на възражението за противоречие с целта на закона следва да се приеме, че то е неоснователно. При издаването на акта са спазени изискванията на чл. 29, ал. 3 от ЗЕ в размерите, предвидени в тарифата. Заплащането на лицензионните такси не оказва съществено влияние върху цените на крайните потребители, доколкото размерът е минимален в сравнение с този на всички останали разходи на дружеството-жалбоподател, които се включват при образуване и утвърждаване на цените на природния газ за крайните потребители. Съдебни разноски не са искани от страните по делото. Съобразно изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение