Определение № 2433 от 2.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2334/2016 г.

ВАС02.03.2016 г.докладчик Милена Славейкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 626 от 02.02.2016 г. по адм. д. № 984/2016 г. по описа на Административния съд София-град. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Определение № 2433 от 2.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2334/2016 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Богдан Методиев Наков, гр. София против Определение № 626 от 02.02.2016 г. по адм. д. № 984/2016 г. по описа на Административния съд София-град, с което е оставено без разглеждане искането му за спиране на предварително изпълнение по изгонването му от жилище - общинска собственост и сключване на споразумение за разсрочено плащане. Поддържа неправилност на определението. Ответната страна - кметът на район "Оборище", Столична община не взема становище. Върховният административен съд, състав на първо отделение, намира че частната жалбата е допустима, но неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение № 626 от 02.02.2016 г. е прекратено производството по адм. д. № 984/2016 г. по описа на Административния съд София-град, тъй като съдът е приел, че поканата за доброволно изпълнение не представлява изпълнително действие на органа по изпълнението, а хипотезата на чл. 280, т.1 АПК не представлява самостоятелно основание за спиране на принудителното изпълнение. Съдът е обсъдил липсата на образувани съдебни производства по чл. 297, вр. с чл. 294 от АПК, по чл. 292 от АПК или по чл. 288, ал.3 от АПК. Поради което е приел, че искането за спиране по чл. 280, т. 1 от АПК е недопустимо. В частта, с която се иска сключване на споразумение за разсрочено плащане, съдът е изпратил жалбата на основание чл. 130 АПК по компетентност на кмета на район "Оборище", Столична община. Така постановеното определение е правилно. Със заповед № РД-09-184/18.11.2014 г. на кмета на район "Оборище", Столична община е разпоредено на основание чл. 65, ал. 2 от Закона за общинската собственост да се изземе от Богдан Методиев Наков общински апартамент. С решение № 1189/04.03.2015 г. по адм.д. № 11757/2014 г. на Административен съд София-град, жалбата на молителя против горепосочената заповед е отхвърлена. С постановление № РОБ16-ГР94-60/15.01.2016 г. на кмета на район "Оборище", Столична община на основание чл. 277 АПК е отправена покана за доброволно изпълнение до Богдан Методиев Наков и съпругата му. Съгласно чл. 277, ал. 1 от АПК, органът по изпълнението отправя до длъжника покана за доброволно изпълнение в 14-дневен срок (в настоящия случай едномесечен срок) от получаването й. Поканата за доброволно изпълнение не представлява действие по смисъла на раздел VІ, Глава седемнадесета АПК, поради което не подлежи на самостоятелно обжалване. От получаването на поканата за доброволно изпълнение не настъпва пряко засягане на правата на жалбоподателя, тя е уведомление, че при неизпълнение на задължението по изпълнителното основание ще се пристъпи към принудително изпълнение. С поканата не се извършва принудително изпълнение, поради което същата не се обжалва по реда на чл. 294 - 298 АПК. При положение, че се допусне оспорване на поканата за доброволно изпълнение, би се обезсмислила възможността за доброволно изпълнение. Известителният, уведомителен характер на поканата прави обжалването й недопустимо, при липса на изрична правна възможност, а връчването й е предпоставка за законосъобразност на актовете и действията в изпълнителното производство. Необжалваемостта на акта, действието на който се иска да бъде спряно, прави недопустимо и искането за неговото спиране, предвид акцесорния характер на последното. Следва да бъде отчетено за правилно съждението на съда, че при липса на предприето принудително изпълнение, при липса на жалба и висящо съдебно производство по чл. 294 от АПК или по чл. 292 от АПК, самостоятелно направеното искане за спиране от съда на изпълнителното производство, на основание чл. 280, т. 1 от АПК е процесуално недопустимо. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че възраженията в частната жалба са неоснователни. Обжалваното определение е правилно и следва да се остави сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

Цитирани разпоредби

5