Решение № 12788 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6576/2012 г.

Решение № 12788 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6576/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите срещу решение № 4266 от 26.03.2012 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 5767/2011 г.

С обжалваното решение съдът отменил негова заповед № РД-194 от 21.03.2011 г., с която на основание чл. 102а, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 4 от Закона за управление на отпадъците е наредено на "Парис" ЕООД да извърши екологосъобразно третиране на отпадъци и го осъдил да заплати на дружеството 1 740 лв. разноски по делото.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че решението е постановено в нарушение на чл. 72, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО отм.) и Регламент (ЕО) № 1013 на Европейския парламент и на Съвета от 14.06.2006 г. относно превози на отпадъци. Осъщественият трансграничен превоз на отпадъци с получател "Парис" ЕООД е следвало да бъде предмет на процедура на предварителна писмена нотификация и съгласие в съответствие с дял II, чл. 3 и сл. от Регламент (ЕО) № 1013/2006 и чл. 74, ал. 1 ЗУО (отм.). Сочи, че поради извършването на превоза без изискуемата нотификация същият е незаконен по смисъла на чл. 2, т. 35, б. "а" Регламент (ЕО) № 1013/2006, а отговорността за него е на получателя. Счита за неправилно приетото от съда, че внесения от "Парис" ЕООД продукт е сурово рапично масло - суровина за биодизел, и няма характер на отпадък по смисъла на чл. 1, § 1, б. "а" от Директива 2006/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5.04.2006 г. относно отпадъците. Съдът неоснователно не взел предвид констативен протокол № 20203 от 1.02.2011 г., писмо от 17.05.2010 г. в което за "Фрай Фюъл Инк. " Камбъл ривър, Британска Колумбия се заявява, че "извършените три отделни проби от отработено масло" са тествани за киселинност, водно съдържание и твърди частици, договор от 2.08.2010 г. с "Танексим" ЕООД, фактура № 1026 от 26.06.2010 г. и коносамент № ZIMUVAN0014397, както и становище вх. № 05-08-916 от 24.02.2012 г. на директора на Регионална инспекция по опазване на околната среда и водите (РИОСВ) - Варна. Съдът неоснователно и неправилно взел предвид единствено представените по делото експертни заключения без да отчете, че вещите лица не дават ясен и категоричен отговор на въпроса дали е възможно чрез подгряване физикохимичните показатели на отработеното (пържено) рапично масло да се доближат, респективно уеднаквят, с тези на суровото. Вместо отговор на поставения въпрос в експертизата се посочва, че "извършваните технологични процеси при добиването на сурово рапично масло не могат да променят показателите му толкова, че то да се уеднакви с отпадъчната пържилна мазнина". Счита, че въпросът е дали показателите на отпадъчната пържилна мазнина могат да се уеднаквят с тези на суровото рапично масло след извършване на определени технологични процеси. Моли съда да отмени обжалваното решение. Касаторът се представлява от юрисконсулт Петьо Петков.

Ответникът по касационната жалба - "Парис" ЕООД, счита същата за неоснователна. Основното твърдение на касатора - че внесената суровина е отпадък, се базира на описание в писмени документи и некомпетентни становища, които са определили суровината като пържилна мазнина (отпадък) въз основа на чисто субективни човешки възприятия. Твърди, че констативния протокол не може да служи като доказателство, тъй като в него липсват физико-химически изследвания на веществото. Записаното в коносамента е неправилен превод от английски език, тъй като става въпрос за сурово рапично олио, загрято на висока температура, а не пържено. Становището на заинтересования директор на РИОСВ се основава на стойността на веществото, не на неговото съдържание и заключенията в него не са подкрепени с никакви доказателства. Договорът с "Танексим" ЕООД е за предходна доставка, а и само доказва, че веществото не е отпадък, тъй като никой не купува отпадък, а иска да се освободи от него. В противоречие на тези доказателства, приетите по делото единична и тройна експертизи, както и сертификат за произход и анализ изрично сочат, че става въпрос за сурово рапично олио. Моли съда да отхвърли касационната жалба и потвърди обжалваното съдебно решение. Претендира направените за касационната инстанция разноски. Ответникът се представлява от адв. Георги Баев, Адвокатска колегия, гр. Пловдив.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно направил извод за характера на предмета на вноса на базата на заключенията на съдебните експертизи, не на основата на протокола, който е съставен само по визуално наблюдение на стоката.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежно лице, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 27.01.2011 г. в митнически пункт Варна Запад при Митница Варна бил подаден единен административен документ, регистрационен № 11BG002002Н0006940, за допускане на вносни стоки до свободно обръщение с крайно потребление с получател "Парис" ЕООД. В документа стоката била декларирана като растителна мазнина - суровина за производство на биогориво, негодна за човешка консумация - 20 бидона по 1 000 л., с тарифен № 1518009180. За изпращач бил посочен Fry Fuеl, канадска фирма. Към единния административен документ били приложени инвойс фактура № 370005 от 12.07.2010 г. и коносамент № ZIMUVAN0014397. И в двата документа като предмет на вноса било посочено "fried canola oil".

2. С уведомление от 27.01.2011 г. Митница Варна информирала Регионалната дирекция по околната среда и водите, гр. Варна, за съмнения относно вида на стоката.

3. Регионалната дирекция по околната среда и водите извършила проверка на стоката, резултатите от която били отразени в констативен протокол № 0000020203 от 1.02.2011 г. Проверката била направена на контейнерния терминал Варна Запад. Контейнерът бил отворен и проверяващият установил, че пратката се състои от "отработено рапично масло; цвят: тъмнокафяв, и мирис: гранясало масло". В резултат на това проверяващото длъжностно лице приело, че става въпрос за отпадъчно рапично олио с код В 3065, съгласно Регламент (ЕО) 1013/2006 и код 200125, съгласно Наредба № 3 от 1.04.2004 г. за класификация на отпадъците (Наредба № 3). Превозът бил определен като незаконен поради липса на нотификация.

4. "Парис" ЕООД бил информиран за резултатите от проверката и дал становище, че предмет на превоза е сурово рапично олио.

5. На 9.02.2011 г. длъжностно лице в Митница Варна съставил на "Парис" ЕООД акт за неизпълнение на чл. 72, ал. 1 и чл. 74, ал. 1 ЗУО (отм.) във вр. с чл. 2, т. 35 Регламент (ЕО) № 1013/2006, с което бил нарушен чл. 108а, ал. 1 ЗУО (отм.).

6. На 21.03.2011 г. министърът на околната среда и водите издал заповед № РД-194, с която на основание чл. 102а, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 4 ЗУО (отм.) наредил на "Парис" ЕООД да извърши екологосъобразно третиране на отпадъците с код 3065 по Регламент (ЕО) № 1013/2006 и код 200125 по Наредба № 3.

7. В хода на съдебното производство "Парис" ЕООД представил: сертификат за произход от 19.06.2010 г., издаден от Fry Fuеl, с който канадската фирма декларирала, че каноловото масло в процесния контейнер е обработено от нея за отстраняване на водното съдържание; сертификат за анализ на химическото и физическо съдържание на олиото; декларация за съдържанието на контейнера; резултати от три проби за отработено канолово масло, собственост на канадската фирма с дата 17.05.2010 г.; договор от 30.03.2011 г. с "Астра Биоплант" ЕООД за продажба на 20 000 л. растителна мазнина с място на предаване на стоката - пристанище Варна, както и фактура за продажбата.

8. В хода на съдебното производство съдът разпитал свидетеля Георги Балабанов, служител на "Парис" ЕООД. В показанията си свидетелят разказал за дейността на фирмата и за извършената на "Астра Биоплант" ЕООД продажба на доставеното от Канада рапично масло.

9. В хода на съдебното производство били назначени единична и тройна съдебни експертизи, които извършили физико-химически анализ на взетата в присъствието на митническите власти проба от процесното масло. И двете експертизи дали заключение, че става въпрос за сурово рапично масло, тип "канола". Тройната експертиза дала заключение, че при технологичната преработка на семената се извършва загряване както на семената, така и на добитото масло, на етапите на влаготермичната обработка - при пресоване, екстракция и дестилация на разтворителя. Тази обработка не водела до промяна на състава и физико-химичните показатели на рапичното масло и по никакъв начин не доближавала показателите на суровото и пърженото рапично масло.

При така установените факти съдът кредитирал заключението на съдебните експертизи и не кредитирал посоченото в констативния протокол на РИОСВ, тъй като направените в него изводи били само на основата на наблюдения. Приел, че фактурите за продажба не установят физико-химичния характер на стоката, а имат за цел да документират счетоводно операцията, както и че писмото на канадската фирма от 25.08.2010 г. е неотносимо, тъй като не съдържа идентификация на контейнера. Въз основа на така ценените доказателства съдът приел от правна страна, че предмет на вноса е сурово рапично масло - суровина за биодизел, поради което няма характер на отпадък по смисъла на чл. 1, § 1, б. "б" Регламент (ЕО) № 1013/2006. Приел, че притежателят на суровото рапично масло не го е изхвърлил и не възнамерявал да го изхвърли. С оглед на установената липса на нарушение или на данни за бъдещо нарушение на Регламент (ЕО) № 1013/2006 съдът направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я отменил.

Този извод на съда е правилен.

Основният спорен по делото въпрос е за характера на внесената стока - е ли тя "отпадък" по смисъла на чл. 2, т. 1 Регламент (ЕО) № 1013/2006. Отговора на този въпрос предопределя правилността или неправилността на извода на съда, че не е налице нарушение на Регламент (ЕО) № 1013/2006 под формата на незаконен превоз по смисъла на т. 35, чл. 2 от същия, т. е. обуславя правилното приложение от съда на материалния закон. С оглед именно на това всички доводи на касатора са свързани с преценката от съда на доказателствата по делото и направените въз основа на тях фактически изводи относно характера на стоката.

Касаторът твърди, че всички доказателства по делото, с изключение на съдебните експертизи, установяват по безспорен начин, че процесната стока е пържено рапично масло, което автоматично я прави отпадък. Преди всичко следва да се посочи, че първоинстанционният съд правилно определил правната норма, дефинираща понятието "отпадък", и правилно определил релевантните за дефинираното понятие факти. Съгласно чл. 2, т. 1 Регламент (ЕО) № 1013/2006 определението за понятието "отпадък" е съгласно посоченото в чл. 1, § 1, б. "а" Директива 2006/12/ЕО. Според тази норма отпадък е вещество или предмет от категориите, установени в приложение I, които притежателят изхвърля, възнамерява или се изисква да изхвърли. Приложение I определя различни категории отпадъци като в своята практика Съдът на Европейския съюз трайно приема, че списъка е само примерен, още повече, че приложението съдържа и категория Q 16, която включва всякакви материали, вещества или продукти, които не са включени в другите категории. С оглед на това Съдът на Европейския съюз определя също, че обхвата на понятието "отпадъци" зависи от значението на думата "да изхвърли" (виж решение от 18.12.1997 г. по дело Inter-Environnement Wallonie, С-129/96, т. 26), тълкуването на която следва да бъде в съответствие с целта на директивата (виж решение от 15.06.2000 г. по дело ARCO Chemie Nederland и др., С-418/97 и С-419/97, т. 37).

В случая касаторът първо, приел, че внесената стока е "пържено рапично масло", и второ, автоматично направил заключението, че то е "отпадък" по смисъла на регламента, тъй като под номер В 3065 на приложение V "Отпадъци, предмет на забраната за износ в чл. 36", част I, списък Б фигурира "отпадъци от ядивни мазнини и масла от животински или растителен произход (например пържилни масла и мазнини), при условие, че не проявяват свойствата от приложение III". Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 36 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 има предвид забрана за износ от Европейския съюз към държави, за които не се прилага Решението на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие по смисъла на чл. 2, т. 17 от регламента, а в процесния случай става въпрос за внос в Съюза от трета страна. Вярно е, че съгласно чл. 63, т. 4 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 всички превози до България на отпадъци за оползотворяване, изброени в приложение III, са предмет на процедурата на предварителна писмена нотификация и съгласие, а приложение III, част I включва отпадъци, изброени в приложение IХ на Базелската конвенция, което от своя страна е приложение V, част 1, списък Б на регламента, но направеното от органа автоматично приравняване на "пържено рапично масло" с отпадък без да се изследват визираните в разпоредбата на чл. 1, § 1, б. "а" Директива 2006/12/ЕО факти и обстоятелства само по себе си е основание за незаконосъобразност на извода му, че приетия от него предмет на вноса - "пържено рапично масло" представлява отпадък. Органът въобще не обсъдил и не изложил каквито и да било доводи относно това дали адресата на акта изхвърля, възнамерява или се изисква от него да изхвърли полученото рапично масло - независимо пържено или сурово, за да може да обоснове извод, че този продукт е отпадък. Не случайно още в жалбата си до касатора по повод на съставения констативен акт "Парис" ЕООД подробно аргументира твърдението си, че полученото от него от внос рапично масло е необходимо за биогориво и той нито е изхвърлял, нито е имал намерение да се освободи от него, още по-малко е задължен да стори това. Напротив, дружеството е твърдяло през цялото време и ангажирало доказателства, че продажбата на процесното масло за биогориво е цел на икономическата му дейност. Безспорно, това не прави маслото автоматично не-отпадък, но касаторът не само не обсъдил твърденията и доказателствата на дружеството в контекста на съдържанието на релевантната правна норма - чл. 1, § 1, б. "а" Директива 2006/12/ЕО, но не събрал и не обсъдил относимите доказателства като се ограничил с твърдението, че щом стоката фигурира в приложение III значи е отпадък и то отпадък за оползотворяване.

Наред с горното, както обосновано приел в мотивите си и съдът, доказателствата по делото не установяват по безспорен и категоричен начин, че осъществения по единен административен документ № 11BG002002Н0006940 внос е на "пържено рапично масло". Съдът направил обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства и изложил подробни мотиви защо цени едните и защо приема, че другите не доказват твърдяния от касатора факт. Касационната инстанция счита преценката на съда на доказателствата за правилна и обоснована, извършена на основата на правилното определяне на предназначението на всеки от ангажираните документи и на отношението, което той има към подлежащия на доказване факт. Вярно е, че в констативния акт, на който се позовал в оспорената заповед касатора, е посочено, че пратката е "с отработено рапично масло, цвят: тъмнокафяв и мирис: гранясяло масло", но първо, в акта не е посочено проверката как е извършена - отваряни ли са въобще бидони и колко, и второ, най-същественото, проверяващият има ли компетентност чрез физическо наблюдение - цвят и мирис, да определи физико-химичното съдържание на веществото. Безспорно е, че физико-химичното съдържание на веществото може да се установи надлежно само чрез извършване на физико-химически анализ с помощта на съответните методи, технологии и апаратура. Човешките сетива, било то и на експерт от инспекцията по опазване на околната среда и водите, не могат да установят мастно киселинния състав, съдържание на алдехиди и кетони, плътността, влагата, наличието на механични примеси, киселинното число, а именно тези показатели могат да установят вида на рапичното масло, и по-важното в случая - само те могат да установят е ли то в състояние да бъде използвано за биогориво, т. е. може ли това масло да се използва при икономически изгодни условия и отговаря ли на потребностите на производителите на биогориво, факт, който има значение за определянето му като отпадък. Именно резултата от този анализ - непротиворечиво установен от заключението на двете съдебни експертизи, мотивирал съда да приеме за безспорно доказано, че внесената стока е сурово, а не пържено рапично масло. Т. е. тя е целево произведена, а не страничен продукт от съответна икономическа дейност, за да се твърди, че дори и да има търговска стойност и да е закупена с търговска цел за повторно използване има качеството на отпадък по смисъла на регламента (виж решение от 18.04.2002 г. по дело Palin Granit, н С-9/00, т. 29).

Що се отнася до твърденията на касатора, че вещите лица следвало да отговорят на въпроса дали показателите на отпадъчната пържилна мазнина могат да се уеднаквят с тези на суровото рапично масло след извършване на определени технологични процеси следва да се посочи, че, първо, касаторът е имал възможност да постави допълнителни задачи на вещите лица, ако е считал този въпрос за важен и неустановен по делото. И второ, с оглед на изложеното по-горе, релевантен по делото е въпроса отпадък от производствен процес ли е процесното олио, от който собственикът му иска да се избави или макар да е страничен продукт от дейността му е налице висока степен на вероятност за неговото повторно използване без предварителна обработка, което повторно използване е и икономически изгодно или пък е продукт, резултат на нарочно производство, който има собствено търговско и икономическо предназначение (виж т. 32-37 на посоченото по-горе дело Palin Granit). При установено от експертизите, че процесния продукт е първичен продукт от производствена дейност, за който от другите доказателства е видно, че има търговско и икономическо предназначение, то въпроса на касатора е неотносим.

Неоснователни са и твърденията на касатора относно неправилното ценене от съда на писмените доказателства по делото. Касационната инстанция не намира основание да направи извод, различен от този на първоинстанционния съд досежно доказателственото значение на констативния протокол, фактурата и коносамента. Съдът правилно приел, че посоченото в инвойса и коносамента само по себе си не може да докаже, че процесната стока е отпадък, както и че даденото в констативния протокол заключение за вида на внесеното масло не кореспондира с физико-химичния анализ направен както от съдебните експертизи, така и представен от Fry Fuеl, канадската фирма-продавач на "Парис" ЕООД.

Видно от изложеното доводите на касатора свързани с твърдението, че внесената стока е "пържено рапично масло" са неоснователни. Съдът, след като събрал всички релевантни и искани от страните доказателства, направил правилна и обоснована преценка на относимостта им към спорния въпрос за характера на вноса и въз основа на това направил обоснован извод, че внесената от "Парис" ЕООД стока не е отпадък. Липсата на качеството на отпадък на внесената стока означава и липса на задължение за дружеството за нотификация по смисъла на чл. 4 от Регламент (ЕО) № 1013/2006г, и следователно неизвършване от него на нарушение на регламента. Като достигнал до този правен извод съдът постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от делото, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Министерството на околната среда и водите, в чиято структура се намира касатора, да заплати на "Парис" ООД направените по делото разноски в размер на 960, 00 лв. внесено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 7.05.2012 г.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд