Решение № 13364 от 7.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8250/2016 г.

Решение № 13364 от 7.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8250/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от управителя му - М. О. Д., против решение № 3665/30.05.2016 г. по адм. дело № 11455/2015 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: директора на Дирекция "Общински строителен контрол" /"ОбСК"/ при СО, чрез пълномощника му - юрисконсулт П., оспорва касацонната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на [фирма], срещу Заповед №РД-18-188/17.11.2015 г. на директора на Д"ОбСК" при СО, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. първо, ал. 3, 6 и 7, вр. с чл. 57 от ЗУТ и Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на СО / НПОРИМДЕРД/ по отношение на същото дружество е наредено премахването на "6 бр. рекламни елемента - тип "Рекламни касети", конзолно окачени към стълбове на [фирма], находящи се в [населено място], [улица], от [улица]до подход към [улица], на границата между р-н "С. " и р-н "И. ", СО. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган, при условията на законова делегация - § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Според него разпоредените за премахване 6 бр. рекламни елемента, тип "Рекламни касети" по описание от съставения КА на дл. лица при СО, отговарят на изискванията на "рекламен елемент" по § 5, т. 81 от ДРЗУТ, за които е приел, че са поставени без разрешение, в нарушение на изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗУТ. От анализа на доказателствата е извел изводи, че представените от оспорващото дружество 5 бр. разрешения за монтаж, издадени в периода 1998-2000 г., не касаят процесните рекламни елементи и че тези разрешения са с изтекъл срок на действие, на основание § 5, ал. 3 от ПЗР от действащата НПОРИМДЕРД на територията на СО /приета с Решение на СОС № 717 по протокол № 71/06.11.2014 г., в сила от същата дата/. Съдът е отхвърлил представения договор от 2008 г. и споразумения към него, като годни основания за поставяне на процесните рекламни елемента, с аргумента, че те не ги касаят тъй като не са включени в приложенията им, както и че тези договори са неотносими към приложението на чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ. Поради това е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на правнорелевантните факти, изводите на съда за наличие на предпоставките на чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. първо от ЗУТ, са правилни. Пред решаващия съд, както и пред настощия, касаторът не е доказал наличието на валидно издадени и действащи към момента разрешения за поставяне на процесните 6 бр. рекламни елемента, тип "Рекламни касети", окачени към стълбовете за улично осветление по описаните в заповедта улици. Само наличието на такива разрешения, издадени на името на оспорващото дружество, по реда на чл. 57, ал. 1 и сл. от ЗУТ, чието действие не е изтекло към датата на издаване на заповедта, би могло да опровергае законосъобразността й. Позоваването от касатора на сключен договор със Столична община от 2008 г. и споразумения към него от 2008-2013 г., с предмет - поставяне на рекламни елементи върху общински места, правилно е прието от съда като неотносимо, тъй като наличието на гражданско облигационни отношения, не може да замести липсващата в случа административна процедура и издаване на административен акт по чл. 57, ал. 1 от ЗУТ, необходими по закон за поставянето на рекламни елементи от вида на процесните. Поради това правилни са изводите на съда, че представените от касатора 5 бр. разрешения за монтаж на рекламни елементи, издадени в периода 1998-2000 г., са с изтекъл срок на действие, както и че не касаят процесните такива - предмет на заповедта. Съгласно § 87, ал. 1 от ПЗР на отменената НПОРИМДЕРД на територията на СО / в сила от 2007 г., изм. 2009 г. /, всички издадени до приемане на наредбата безсрочни разрешения за поставяне / монтаж/ на преместваеми обекти, се считат за издадени за максимално допустимия срок по чл. 20, ал. 1 от наредбата, считано от датата на приемането й, а именно за 5 г., считано от 20.12.2007 г. Този срок, както правилно е прието, спрямо издадените 5 бр. разрешения за монтаж, е изтекъл на 20.12.2012 г., след който действието им е прекратено. Тези разрешения са с прекратено действие и на основание § 5, ал. 3 от ПЗР на сега действащата НПОРИМДЕРД на територията на СО / в сила от 06.11.2014 г. /, която разпоредба във вр. с чл. 30, ал. 1 от наредбата, предвижда максимален срок на действие на безсрочните разрешения за поставяне, 10 г., считано от издаването им, който срок е изтекъл най-късно през 2010 г. Настоящият състав намира, че касаторът не може да се позовава на тези разрешения, тъй като още с отменената Наредба от 2007 г. тяхното действие е прекратено, считано от 20.12.2012 г., а също и поради това, че не касаят процесните рекламни елементи, с посоченото в заповедта местонахождение, установено от заключението на приетата СТЕ. Неоснователно се поддържа, че процесните рекламни елементи са "търпими" на основание § 83 от цитираната наредба на СОС от 2007 г. (отм.); , поради което не подлежат на премахване. Цитираната разпоредба не визира "търпимост" на рекламни елементи за които има издадени разрешения за поставяне, а урежда хипотеза, която няма отношение към случая. В ЗУТ също липсва уредба за търпимост на преместваеми обекти и рекламни елементи, поради което и не може да се говори за създаден режим на търпимост на процесните елементи. Предвид изложеното касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 600 лева, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение