Решение № 710 от 22.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4600/2015 г.

Решение № 710 от 22.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4600/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Северозападно държавно предприятие Териториално поделение /СЗДП ТП/ "Държавно горско стопанство Ловеч" /ДГС - Ловеч/ - гр. Ловеч, представлявано от директора Цветелина Иванова Пенчева, против решение № 16/4.03.2015 г., постановено по адм. дело № 272/2014 г. по описа на Административен съд гр. Ловеч, с което е отхвърлена жалбата му против задължителни предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/ по протокол с изх. № 1150/30.10.2014 г., издадени от инспектори при дирекция "Инспекция по труда" /ИТ/ гр. Ловеч. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъдат отменени оспорените предписания. Претендира присъждане на направените разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - дирекция "Инспекция по труда" - гр. Ловеч, оспорва жалбата. В писмени се излагат подробни съображения за правилност на съдебното решение. Ответниците по касационната жалба - Ивелин Тодоров Денков, Генади Руменов Тачев, Николай Красимиров Лазаров, Христофор Георгиев Симеонов, Йордан Ангелов Дичев, Христо Кирилов Атанасов, Петър Николаев Петров, Ачко Петков Ангелов и Янислав Петев Атанасов, не са изразили становища. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Ловеч е отхвърлена жалбата на СЗДП ТП "Държавно горско стопанство Ловеч" против задължителни предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ по протокол с изх. № 1150/30.10.2014 г., издадени от инспектори при дирекция "ИТ" гр. Ловеч. За да постанови това решение съдът е приел, че оспорените задължителни предписания са издадени от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на процесуалните изисквания, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Съдът е приел за установено, че от работодателя са издадени заповеди за дежурства в почивни и празнични дни на служители в ДГС - Ловеч, наредените дежурства са изпълнени, като за това са съставени рапорти от служителите и пътни листи, които са оформени по надлежния ред и са приети от работодателя, но въпреки това извършената работа не е заплатена на служителите. Поради това органите на дирекция "Инспекция по труда" - гр. Ловеч правилно са задължили работодателя да отрази отработените дни във ведомостите за заплати и да изплати на служителите дължимото трудово възнаграждение като такова за извънреден труд, при работа в почивни и празнични дни. Обжалваното съдебно решение е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, направените изводи са обосновани, последователни и в съответствие с материалния закон, поради което се споделят напълно от настоящия касационен състав. Предмет на оспорването пред съда са задължителните предписания по т. т. 1-17 по протокол изх. № 1150/30.10.2014 г., дадени от инспектори в дирекция "ИТ" гр. Ловеч на основание чл. 401, ал. 1, т. 1 КТ на работодателя СЗДП ТП "Държавно горско стопанство Ловеч". Оспорените предписания са в следния смисъл: с предписанията по т. т. 1, 4, 7, 12 и 15 работодателят е задължен на основание чл. 128, ал. 1 КТ да начисли в съответната ведомост за заплати трудово възнаграждение в увеличен размер по положения извънреден труд през месеците ноември и декември 2013 г. и месеците януари, февруари и март 2014 г. на конкретно посочени работници /с трите имена, ЕГН и заемана длъжност/, за конкретно посочени дати от всеки месец; по т. т. 2, 5, 8, 13 и 16 работодателят е задължен на основание 18, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските да се отразят в съответната ведомост за заплати положените часове извънреден труд за месеците ноември и декември 2013 г., януари, февруари и март 2014 г. на работниците и за датите, същите като тези по съответните точки - 1, 4, 7, 12 и 15; по т. т. 3, 6, 9, 10 и 17 работодателят е задължен на основание чл. 263, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 1, т. 2 КТ за положения извънреден труд да се изплати възнаграждение в увеличен размер на посочените лица и за посочените дати за месеците ноември и декември 2013 г., януари, февруари и март 2014 г. на работниците и за датите, същите като тези по съответните точки - 1, 4, 7, 12 и 15; същото указание е дадено и по т. 10 за посоченото лице, което е положило извънреден труд на 1.01.2014 г., а по т. 11 е дадено задължително предписание, на основание чл. 264 КТ за работа в ден на официален празник - 1.01.2014 г. да се изплати на посочените две лица трудово възнаграждение според уговореното, но не по-малко от удвоения размер. По делото безспорно е установено, че от директора на ДГС - гр. Ловеч са издадени заповеди за дежурства № № I-3-411/29.10.2013 г., I-З-449/27.11.2013 г., I-З-509/27.12.2013 г., I-З-30/27.01.2014 г., I-З-77/26.02.2014 г. и I-З-86/06.03.2014 г., с които е разпоредено на конкретно посочени служители /лесничеи и горски надзиратели/ да полагат труд през почивните дни, съответно за месеците ноември и декември 2013 г. и януари, февруари и март 2014 г., по посочен график и продължителност на дежурството от 8 до 12 часа и от 13 до 17 часа. За изпълнението на разпоредените дежурства от съответните служители са представени рапорти за извършената работа и пътни листи за използваните при дежурствата служебни автомобили. Безспорно е също, че за посочените в заповедите почивни и празнични дни, на съответните служители не са начислявани възнаграждения за извънреден труд във ведомостите за заплати и такива не са изплащани. Предвид установените фактически обстоятелства, обоснован и правилен е изводът на административния орган, който е възприет и от първоинстанционния съд, че служителите на ДГС - Ловеч са положили извънреден труд в почивни дни /някои дни са и официални празници/, който не е бил отчетен като такъв и съответно не е бил заплатен. Не се спори, че служителите, за които става въпрос в задължителните предписания са работили при пълен работен ден с 8-часова продължителност; за процесните периоди в ДГС - Ловеч не е била въведена форма на сумарно отчитане на работното време, нито при условията на дежурства за почивните и празничните дни. При правилна преценка на разпределението на доказателствената тежест в процеса и на доказателствената сила на събраните по делото доказателства, както и на съвкупната преценка на тези доказателства по вътрешно убеждение, първоинстанционният съд е приел за доказано, че посочените в задължителните предписания служители на ДГС - Ловеч, на съответните дати, посочени във всяко от задължителните предписания са положили труд, съобразно трудовите функции, които са им били възложени по трудов договор и които са изпълнявали обичайно в изпълнение на задълженията си по съответния трудов договор и длъжностна характеристика като лесничеи или горски надзиратели. Изложените в първоинстанционното решение доводи и съображения в тази връзка са последователни и подробни, а направените изводи са съответни на доказателствата и се споделят от настоящата инстанция, поради което не следва да бъдат повтаряни. Изложените в касационната жалба доводи и съображения са свързани с основната теза на касационния жалбоподател, че не е доказано реалното полагане на труд от служителите и на датите, посочени в задължителните предписания. Според касатора с издаването на заповеди за дежурства е дадено нареждане от работодателя, поради което адресатите на тези заповеди са били заинтересовани да съставят рапорти за извършената работа и пътни листи, за да отчетат изпълнението на възложената им работа и макар пътните листи да са заверени за начален и краен час, то не било ясно какво са правили служителите през времето от излизането до влизането на съответното служебно МПС. Това становище на работодателя правилно е преценено от съда като защитна теза, която не съответства на събраните по делото доказателства и на правилата на формалната и правната логика. По делото е установено, че пътните листи, които са издадени за съответните дати на дежурствата са заверени от представител на работодателя, а от служителите са съставени и съответно представени на работодателя рапорти за дежурството. Установено е и не се оспорва от работодателя, че трудовите функции на лесничеите и горските надзиратели /каквито са лицата, посочени в задължителните предписания/ през почивните и празничните дни са били същите като трудовите им функции през работните дни от седмицата, като тяхното изпълнение обективно е свързано с използване на служебни МПС и работа на терен; установено е също, че отчитането на извършената работа от лесничеите през работната седмица се осъществява по същия начин, както е извършено отчитането на работата през почивните и празнични дни за дните, за които са издадени заповедите за дежурства и за които се отнасят оспорените задължителни предписания. Наред с това, същественото е, че за процесните почивни и празнични дни липсват констатации на работодателя, удостоверени с надлежен писмен документ, че служителите на които са възложени дежурствата не са изпълнили трудовите си задължения, които са им били възложени с издадените заповеди или че тези задължения не са изпълнени точно или в пълнота, включително с оглед на отработеното време. Предвид това, при наличието на съставени и съответно приети от работодателя без възражения рапорти, както и съставени и заверени пътни листи, от една страна, а от друга - липсата на каквито и да било действия на работодателя, обективирани по съответния ред във връзка с твърдяното от него неизпълнение на възложените дежурства в почивни и празнични дни /например, искане на обяснения от служителите или търсене на дисциплинарна отговорност за неизпълнение на задължение, възложено от работодателя или за неявяване на работа/, твърдението на работодателя, поддържано в касационната жалба, че съответните служители не били изпълнили възложената им работа по заповедите за дежурства, се преценява само като защитна теза, която не съответства на доказателствата по делото и правилата на формалната и на правната логика. По делото няма данни в предприятието да са съставяни присъствени форми през работните дни от седмицата, поради което доводът в касационната жалба, че присъствени листи не са били съставяни за почивните и празничните дни, не може да обоснове тезата на касатора, че лицата не са се явили на работа, още повече че пътните листи за съответните дни са заверени от съответния служител на работодателя. Твърдението в касационната жалба, че в задължителните предписания не били посочени конкретните часове, които са отработени за всеки от дните и които съответно следва да бъдат заплатени, не съответства на съдържанието на оспорения акт. В мотивите на задължителните предписания е посочено съдържанието на всяка от заповедите за дежурство по месеци и дати, като са посочени конкретно часовете, които следва да бъдат отработени, а от съдържанието на самите заповеди се установява, че то е правилно отразено в задължителните предписания. Наред с това, административният орган е приел, че възложената работа е изпълнена и затова се дължи заплащането й по начина, регламентират в трудовото законодателство. Следователно, съдържанието на задължителните предписания е напълно ясно. Следва да се отбележи, че осъществяването на контрол за изпълнението на трудовите задължения на работниците и служителите /включително относно обема на задълженията, качеството и срочността на изпълнението им, продължителността на работа и т.н./ е в правомощията на работодателя, а намирането на подходящ и ефективен способ за осъществяването на този контрол е предоставено на неговата преценка и е обусловено от естеството на работата. Съмненията на работодателя, че работниците и служителите не изпълняват изцяло и/или добросъвестно трудовите си задължения не може да оправдае неизпълнение на задълженията на работодателя по трудовото правоотношение, ако тези съмнения не са доказани, както е в конкретния случай. Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на ДГС - Ловеч против задължителните предписания по протокол изх. № 1150/30.10.2014 г. на дирекция "ИТ" - гр. Ловеч. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение