Решение № 5743 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12197/2017 г.

Решение № 5743 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12197/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по три касационни жалби на Л. В. М. и В. Й. М., А. В. М. и кмета на Столична община против решение № 2287 от 05.04.2017 г. на Административен съд С.-град, постановено по адм. дело № 5471/2016 г. В касационните жалби се излагат доводи за недопустимост на решението като постановено по недопустима жалба на лица без правен интерес за оспорването и за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се обезсилване, евентуално отмяна на решението. Ответните страни В. П. П. и Ц. Д. П., двамата от гр. С. писмено оспорват жалбите. Останалите ответници не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационните жалби за допустими - подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. При извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение намира, че обжалваното решение е недопустимо, поради следното: Предмет на съдебен контрол е заповед № РД-50-06/30.01.2003 г. на кмета на район "Б.", Столична община за одобряване попълване на кадастралната основа на имоти с пл. № 500б, пл. № 500в, пл. № 499а и пл. № 499б, кв. 69 по плана на в. з. "Б.". С последваща заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на гр. Б., като същата е влязла в сила на 09.03.2012 г. Следователно кадастралния статут на имотите, не се определя от оспорената заповед, тъй като е налице влязла в сила заповед за одобряване на КККР от 2012 г. От изложеното следва, че към настоящия момент жалбите срещу процесната заповед са недопустими, поради липса на предмет- чл. 159, т. 1 АПК. Постановеното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено. При този изход на делото разноските са в тежест на оспорващите административния акт и следва да се присъдят в полза на касаторите, за което е направено своевременно искане и до размера на платените адвокатски възнаграждения за представителство пред двете инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,