Решение № 12590 от 22.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3089/2016 г.

Решение № 12590 от 22.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3089/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Т. П. против решение № 1048 от 23.12.2015 г., постановено по адм. д. № 645/2015 г. по описа на Административен съд С. област, с което е отхвърлена жалбата на П. с искане за обявяване на нищожност на Акт за установяване на задължение по декларация № 884/18.11.2011 г. на орган по приходите при община Ботевград. Касаторката излага подробни съображения за неправилност на съдебния акт като сочи, че при постановяване на решението е допуснато нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като извърши проверка за валидност, допустимост и правилност на обжалваното решение, приема следното: Предмет на първоинстанционното производство, образувано по жалбата на В. Т. П., е Акт за установяване на задължение по декларация/АУЗД/ № 884/18.11.2011 г. на орган по приходите при община Ботевград. В жалбата се иска обявяването на нищожност на акта. Административният съд е конституирал като страни в първоинстанционното производство жалбоподателят и гл. инспектор в отдел "МДТ" при община Ботевград, който е издател на обжалвания АУЗД. Съдебното производство се е развило между тези страни и решението е постановено по отношение на тях. При обжалването на АУЗД е приложим реда по ДОПК, съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ и чл. 9б ЗМДТ, препращащ към чл. 4, ал. 1- 5 ЗМДТ. Съгласно чл. 144, ал. 1 ДОПК по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Редът за установяване на задължения по декларация е регламентиран в чл. 107, ал. 3 ДОПК, а в ал. 4 е разписано, че обжалването по административен ред се осъществява пред директора на териториалната дирекция. Според чл. 4, ал. 5, предл. 2-ро ЗМДТ правомощията на териториален директор се изпълняват от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община. Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ДОПК предвижда, че на оспорване пред съд подлежи ревизионния акт в частта, която не е отменена при обжалването по административен ред. Това, предвид разпоредбата на чл. 144, ал. 1 ДОПК означава, че самият АУЗД подлежи на обжалване пред съда, а не актът на решаващия орган, с който е потвърден. В приложимия Данъчно-процесуален кодекс има специални правила за обжалването, като съгласно чл. 159, ал. 2 от този процесуален закон ответник в съдебното производство е решаващият орган. В конкретния случай това е директорът на дирекция "МДТ" при община Ботевград, а не органът, издал обжалвания административен акт. При така регламентираната нормативна уредба, първоинстанционният съд неправилно е конституирал като ответник издателя на АУЗД, а не решаващия орган - директора на дирекция "МДТ" при община Ботевград. Т. е. решаващият орган не е участвал в производството по оспорването му. Това води до недопустимост на съдебното решение, тъй като е постановено при участието на ненадлежна страна. Касационен довод за недопустимост на обжалваното решение не е направен в жалбата, но съгласно чл. 218, ал. 2, пр. 2 АПК, за допустимостта на съдебния акт съдът следи служебно. Предвид изложеното обжалваното решение на Административен съд С. област следва да се обезсили, а делото се върне на друг състав на същия съд за ново разглеждане след правилното конституиране на страните. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд