Решение № 1791 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9998/2011 г.

Решение № 1791 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9998/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ") против частта от съдебно решение № 321/12.07.11 г., постановено по адм. д. 193/11 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отменена част от Ревизионен акт (РА)№ 04251000055/14.12.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 81/14.02.2011 г. на ДД "ОУИ", в частта относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по данъчни фактури, издадени от "Милки груп" ООД за данъчни периоди от 01.02.2010 г. до 31.05.2010 г. общо в размер на 17283,75 лв. заедно със съответните лихви и са присъдени съдебни разноски. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е необосновано и неправилно поради нарушение на материалноправни норми и на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменена обжалваната част на решението и да бъде отхвърлена изцяло жалбата на "Кармела 2000" ООД против РА или да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на АС - Велико Търново. Подробни съображения в подкрепа на становището и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Кармела - 2000" ООД, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 321/12.07.11 г., постановено по адм. д. 193/11 г. по описа на АС - Велико Търново е отменена част от РА № 04251000055/14.12.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 81/14.02.2011 г. на ДД "ОУИ", в частта относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по данъчни фактури, издадени от "Милки груп" ООД за данъчни периоди от 01.02.2010 г. до 31.05.2010 г. общо в размер на 17283,75 лв. заедно със съответните лихви и са присъдени съдебни разноски. Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е отхвърлена жалбата против част от РА. Административният съд - Велико Търново приема за установено, че обжалвания РА е действителен данъчен акт, но при издаването му в частта, с която на "Кармела-2000" ООД е отказано право на данъчен кредит е допуснато нарушение на материалния закон. Съдът обосновава изводите си въз основа на подробен и задълбочен анализ на всички събрани по време на данъчната ревизия доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета в съдебното производство. Според АС - Велико Търново данъчните органи неправилно възприемат за нереални доставки от "Милки груп" ЕООД в полза на ревизираното лице като се позовават на доказателства, които не установяват пряко факти от значение за тези доставки, а обстоятелства, свързани с предходните доставчици на "Милки груп" ЕООД. Така постановеното съдебно решение в обжалваната му част е правилно и законосъобразно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че АС - Велико Търново при постановяване на обжалваната част на съдебното решение е игнорирал съществени факти от обективната действителност, при което се е стигнало до изопачаване на действителната фактическа обстановка. Съдът правилно е установил спорните по делото факти и като е обсъдил всички събрани доказателства правилно е приел за доказано, че реално "Милки груп" ООД е доставило на "Кармела 2000" ООД стоките: кувертюрно масло, алкализирано какао, сухо мляко, лецитин и какао на прах. За да достигне до този извод, административният съд е обсъдил доказателствата, които установяват притежаването на тези стоки от доставчика, тяхното транспортиране и използването им от получателя на доставките за извършване на последващи облагаеми доставки. В този смисъл неоснователни са възраженията в касационната жалба, че съдът не е обсъдил товарителниците, отразяващи част от осъществените транспортни услуги от трети лица, които като частни документи не съдържат подпис и печат на превозвача. Изрично на страница 5 от съдебното решение са обсъдени именно доказателствата, установяващи извършването на превоза на стоките и посочената липса на подпис от представител на превозвача. Първоинстанционният съд е направил правилна оценка на тези доказателства, които съдържат подписи на изпращача и на получателя, номерата на автомобилите, вида на превозваната стока, място на натоварване. Допълнително съдът е анализирал местосъхранението на стоката нейното предаване за превоз от гледна точка на ползваните складови площи от доставчика по спорните доставки. Касационната инстанция споделя изводите на решаващия съд, че липсата на част от реквизити в превозни документи, които не се попълват от данъчнозадълженото лице и обозначаването на превозваните стоки като "колети", не може да доведе до непризнаване на право на приспадане на данъчен кредит по доставка на стоки. В касационната жалба е възпроизведено становището на органите по приходите относно обстоятелствата, свързани с произхода и превоза на доставяните стоки, което не кореспондира с основния фактически състав, подлежащ на установяване по делото, а именно осъществяването на доставка на стоки, по която да е налице право на приспадане на данъчен кредит, а не тяхното придобиване по предходни доставки или превоз като доставка на услуга. Придобиването на стоките от доставчика им и тяхното превозване са обстоятелства, които могат да бъдат използвани при преценката доколко доставчикът е имал възможност да изпълни задължението си да продаде договорените стоки, а тяхното превозване може да бъде използвано за доказване на реалното им предаване в изпълнение на договора за продажба. При събрани достатъчно писмени доказателства и категорично неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза, установяващи, че доставчикът "Милки груп" ЕООД е разполагал със стоките, предмет на доставки по спорните фактури, счетоводството му е водено редовно, аналитично и от него могат да се проследят предходните му доставчици, както и предаването на съответните количества стоки, получени от "Кармела 2000" ООД, осчетоводяването им при получателя, влагането им в производството и осъществена реализация на продукцията при съпоставимост между приходите и разходите, са неоснователни възраженията на касатора, че неправилно съдът е приел спорните доставки за реални. С оглед разпределението на доказателствената тежест в съдебното производство по обжалване на РА, издаден по общия ред, неоснователно е възражението на ДД "ОУИ" за неопровергаване на констатациите на органа по приходите. На основание чл. 124, ал. 2 от ДОПК само фактическите констатации в РА, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК се смятат за верни до доказване на противното. В конкретния случай РА не е издаден по особения ред на чл. 122 от ДОПК и съдът правилно в съответствие със съдопроизводствените правила е разпределил доказателствената тежест между страните в съдебния процес. При наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по данъчните фактури, по които ревизираният субект е декларирал право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право само поради съмнения за неизрядност или недобросъвестно поведение на трети лица, предходни доставчици на неговия доставчик. Особено ако недобросъвестното поведение не е установено по категоричен начин при насрещните проверки на предходните доставчици, а само е предположено поради начина на представяне на изисканите документи и последващата служебна дерегистрация по ЗДДС. Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. По отношение решението в частта относно присъдените разноски касационната инстанция не констатира допуснати нарушения, поради което също следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и липсата на искане за присъждане на разноски от ответната страна, разноски за настоящата инстанция не следва да бъдат определяни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение