Решение № 9506 от 11.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7005/2017 г.

Решение № 9506 от 11.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7005/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция "Д. резерв и военновременни запаси" гр. С. против решение № 134 от 25.04.2017 г., постановено по адм. д. № 118/2017 г. по описа на Административен съд - В., VI състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу заповед № ЧР-30-1-3 от 6.01.2017 г. Ответникът - М. А. С. от гр. В., в отговор от 9.06.2017 г. и в отрито съдебно заседание, моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, макар и по съображения, различни от изложените от първоинстанционния съд. С оспорения съдебен акт решаващият състав на Административен съд - В. е отменил заповед № ЧР-30-1-3 от 6.01.2017 г. на Председателя на Държавна агенция "Д. резерв и военновременни запаси" гр. С., с която е прекратено служебното правоотношение на М. А. С. от гр. В., на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 108 от Закона за държавния служител. Настоящият тричленен състав на Върховия административен съд, при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК приема, че оспореното решение е валидно и допустимо . Същото е постановено от компетентен съд, в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с жалба, която отговаря на положителните предпоставки за разглеждане на спора по същество и отсъствие на отрицателни такива. От данните по първоначалното дело се установява, че с решение № 13980 от 20.12.2016 г., постановено по адм. д. № 11162/2015 г. по описа на Върховния административен съд, V отделение, е била отмене на заповед № ЧР-32-1-2 от 25.09.2013 г. на Председателя на Държавна агенция "Д. резерв и военновременни запаси" гр. С., с която на М. А. С. наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Със заповед № ЧР-12-1-5 от 6.01.2017 г. на Изпълняващия длъжността Председател на Държавна агенция "Д. резерв и военновременни запаси" гр. С., държавният служител е бил възстановен на заеманата до уволнението длъжност "директор" на Териториална дирекция "Д. резерв" гр. В., на основание чл. 122, ал. 1 ЗДСл във връзка с цитираното решение на Върховния административен съд. Със заповед № ЧР-30-1-3 от същата дата, на същия административен орган, е прекратено служебното правоотношение на М. А. С. от гр. В., на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 108 от Закона за държавния служител. В заповедта са изложени съображения, че лицето не може да заема цитираната длъжност, поради "липса на разрешение за достъп до класифицирана информация", а преките задължения изискват това разрешение. Последното обстоятелство, за което в заповедта са изложени подробни мотиви, не е било спорно пред решаващия състав на Административен съд - В., а и било подкрепено с писмени доказателства. Проблем от фактическа и правна страна представлява предпоставката, твърдяна от административния орган, като липса на разрешение за достъп до класифицирана информация. По първоинстанционното дело е представен в заверен препис факс от 4.01.2017 г., който възпроизвежда само част от съдържанието на документ от 18.02.2014 г., с който, на основание чл. 60, ал. 1, т. 6 от ЗЗКИ, Държавната комисия по сигурността на информацията прекратява издаденото на М. А. С. разрешение № 3523 до ниво на класификация "секретно". Разпоредбата на чл. 60, ал. 1, т. 6 от Закона за защита на класифицираната информация ( ЗЗКИ) визира хипотезата, при която органът, издал разрешение за достъп до класифицирана информация, прекратява действието на издаденото разрешение по писмено предложение на служителя по сигурността на информацията при отпадане на необходимостта от достъп до класифицирана информация. Следователно не става дума за отнемане на издаденото разрешение при условията на чл. 59, ал. 1 ЗЗКИ, когато издаденото разрешение се отнема, поради виновно поведение на лицето и последното, на основание алинея шеста от същия текст няма право да кандидатства за заемане на длъжност или за изпълнение на конкретна задача, свързани с работа с класифицирана информация, за срок от три години от отнемането. При прекратяване на издаденото разрешение по чл. 60, ал. 1 ЗЗКИ, текстът на чл. 60, ал. 2 ЗЗКИ задължава органа по ал. 1 да уведоми писмено, не само ръководителя на организационната единица, но и лицето. Според чл. 60, ал. 4 ЗЗКИ, прекратяването на действието на издаденото разрешение е въз основа на писмен акт със съответно съдържание по чл. 58. Съгласно чл. 58 ЗЗКИ разрешението и отказът за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация съдържат: органа, издал документа; име, презиме, фамилия, дата и място на раждане и ЕГН на проучваното лице; вида на проучването; нивото на класификация за сигурност на информацията, до което е разрешен или отказан достъп; правното основание за издаването или за отказа да се издаде разрешение за достъп до класифицирана информация; срока на валидност на разрешението; номера на разрешението или на отказа; дата и място на издаването; подпис и печат. В производството пред първоинстанционния съд, ответникът не е представил доказателства за проведеното пред Държавната комисия по сигурността на информацията производство за прекратяване издаденото на М. А. С. разрешение № 3523 до ниво на класификация "секретно" в смисъл, по чия инициатива и към кой момент е било проведено, с оглед първоначалното уволнение от държавна служба, не е представен писмен акт със съдържание по чл. 58 ЗЗКИ, съгласно изискванията на чл. 60, ал. 4 ЗЗКИ, не са представени доказателства за уведомяване лицето за прекратяване на разрешението - чл. 60, ал. 2 ЗЗКИ. Съдът не е дал указания на страната при условията на чл. 171, ал. 4 АПК, но в касационната жалба не се съдържат оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а за това процесуално нарушение, касационната инстанция не следи служебно. Но при преценка на решението за съответствието с материалния закон, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че в него неправилно е прието, че в процесната заповед са посочени фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В заповед № ЧР-30-1-3 от 6.01.2017 г. на Изпълняващия длъжността Председател на Държавна агенция "Д. резерв и военновременни запаси", гр. С. е казано само, че е налице обективна невъзможност, изразяваща се в липса на разрешение за достъп до класифицирана информация, което се изисква за длъжността. Никъде не е посочено защо лицето няма дължимото разрешение, след като преди предишното уволнение е имало такова, как е лишено от достъп до класифицирана информация и в кой момент, които факти и обстоятелства обуславят фактическото основание за издаване на заповедта. В последната не е отразен факта на прекратяване на действието на издаденото разрешение, нито с какъв акт на компетентния орган е станало това, за което административния орган представя едва пред съда извадка от документ, която не отговаря на законово регламентираните изисквания. Разпоредбата на чл. 59, ал. 1 АПК, задължава административният орган да издаде акта с мотивирано решение. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, фактическите основания за издаване на административния акт са задължителен реквизит на същия. Касае се до съществено нарушение на административнопроизводствените правила, рефлектирало пряко върху правото на защита на лицето, чието служебно правоотношение е прекратено. Освен това, съдържанието на заповедта, в посочената й част и единственото представено по делото доказателство, сочат че административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за така отразената от него "липса на разрешение за достъп до класифицирана информация". В заповедта не се казва, че става дума за прекратяване издаденото на М. А. С. разрешение № 3523 до ниво на класификация "секретно". Липсват мотиви и дали той е бил надлежно уведомен за този акт. Налице е нарушение на чл. 35 АПК. Предвид изложеното в тези мотиви касационната инстанция приема, че допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила са основание за отмяна на оспорената заповед, съгласно чл. 146, т. 3 АПК. Наред с това се съобразява, че обхвата на съдебната проверка по чл. 168 АПК изключва възможността за допълване на мотивите на административния акт. По тези съображения делото не следва да се връща за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Като краен резултат постановеното от него решение, с което е прието, че оспорената заповед е незаконосъобразна, е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски в полза на касционния жалбоподател не се присъждат. Ответникът е доказал разноски за адвокатски хонорар за настоящата инстанция в размер на 600 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 26.05.2017 г. Предвид направеното от пълномощника на касатора възражение за прекомерност и съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, разноските се редуцират до 500 лв. - за изготвяне на отговор по касационна жалба без процесуално представителство на адвоката. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,