Решение № 6697 от 21.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на "Малука" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление Софийска област, с. Гара Елин Пелин, ул. Теменуга 3, чрез адв. М. Ел-Тал, против Решение 831/04.08.2022 г., постановено по адм. дело 97/2022 г. по описа на Административен съд София област. В касационна жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на административния съд относно липсата на доказателства съгласно чл. 28 ЗДДС вр. чл. 21, ал. 1, т. 1 ППЗДДС за извършен износ от "Малука" ЕООД през процесните данъчни периоди и твърди, че са допуснати процесуални пропуски при обсъждането на документите. Съгласно оплакванията, законът не поставя изискване за посочване на данъчно задълженото лице в документите за износа. Съображенията са развити в касационната жалба в отделни пунктове. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което при условията на алтернативност делото да бъде върнато за ново разглеждане или РА да бъде отменен. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), не представя отговор на касационната жалба. В проведеното съдебно заседание, чрез юрк. Бакърджиева, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2 663 лв. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като взе предвид доказателствата по делото и прецени наведените доводи в касационната жалба, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискванията на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд - София област е бил Ревизионен акт (РА) Р-2202320007873-091-001/09.08.2021 г., издаден от Е. Станкова - орган, възложил ревизията и Р. Зрънчева - ръководител на ревизията, потвърден с Решение 1779/22.11.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП" София при ЦУ на НАП, по отношение на допълнително начислен ДДС в размер на 24 828,50 лв. и лихви за просрочие в размер на 342,53 лв. по фактури за износ до Нигерия и Мали. От фактическа страна в съдебното решение са посочени извършените процесуални действия в хода на ревизионното производство. Последното е било възложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22002320007873-020- 001/14.12.2020 г., издадена от надлежно оправомощен орган по приходите на съответната длъжност и изменена впоследствие по отношение на предметния обхват и крайния срок за приключване със заповеди за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) Р-22002320007873-020-002/22.01.2021 г., Р-22002320007873-020-003/19.02.2021 г., P-22002320007873-020-004/19.03.2021 г. и Р-22002320007873-020-005/20.04.2021 г. Констатациите и предложенията на ревизиращия екип, определен със заповедите за възлагане, са обективирани в Ревизионен доклад (РД) Р-22002320007873-092-001/29.06.2021 г. Въз основа на него и след отхвърляне на възражението, подадено от ревизираното дружество по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК, е издаден процесният РА. От правна страна решаващият съд е приел, че РА е валиден акт като издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържание съгласно чл. 120 ДОПК. В хода на ревизията не са констатирани съществени процедурни нарушения, водещи до отмяна на акта. За да отхвърли жалбата съдът е мотивирал извод, че констатациите на органите по приходите са основателни и не противоречат на фактическата обстановка по делото. На първо място е обсъдено и прието за неоснователно направеното възражение за незаконосъобразност на РА с оглед на подаденото от дружеството искане за спиране на производството по реда на чл. 34, ал. 1, т. 5 ДОПК. Наличието на друго ревизионно производство и друг издаден РА, с който на субекта са установени задължения за различни периоди няма правно значение за законосъобразността на процесния РА. Изложените аргументи по същество се отнасят до анализа на представените от жалбоподателя документи и съпоставката с получените данни от Агенция Митници, Централно митническо управление с писма от 04.05.2022 г. и от 30.05.2022 г. В мотивите са взети предвид относимите разпоредби от ЗДДС и ППЗДДС, даващи право на данъчно задълженото лице да приложи нулева ставка на ДДС само ако разполага с документите по чл. 21 от правилника: митнически документи, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверени след удостоверено напускане на стоките от митническо учреждение, фактури за доставките, документи за превоз на тези стоки. По делото е установено, че "Малука" ЕООД е отразило доставки по чл. 28, ал. 1 ЗДДС в дневниците си за продажби за м. 10, м. 11 и м. 12.2020 г. с нулева ставка на обща стойност 183 867,75 лв. и не е спорно, че Нигерия и Мали са трета страна за целите на облагане посмисъла на § 1. т. 4 ДР ЗДДС. Направено е заключение, че жалбоподателят не е изпълнил доказателствената си тежест в процеса да установи предпоставките за третиране на спорните доставки като облагаеми с нулева ставка на ДДС. Единствено въз основа на представените договори не може да бъде направен извод за развитието на спорните отношенията между страните. В подкрепа на крайното заключение са отнесени разминаванията между фактурираната стойност и вписаната стойност в митническите декларации, липсата на част от транспортните документи за превоза и идентификационни данни за получателите, непопълването на определени реквизити и несъответствията в представените митнически декларации относно изпращач, получател и митнически агент. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Установените от първоинстанционния съд факти и направените изводи са в съответствие със събраните доказателства по делото. Доказателствената тежест е разпределена правилно и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение. Съдът е приложил правилно материалния закон, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно. Заявените оплаквания в касационната жалба не се установяват при извършената проверка на доказателствения материал по делото. Неоснователно е възражението на касатора, че от изложените мотиви в решението не става ясно въз основа на кои доказателства съдът е достигнал до извода за невъзможност да бъдат установени обстоятелствата във връзка с доставките към клиенти от трети страни Федерална република Нигерия и Република Мали. Фактическата обстановка е изяснена в цялост при ревизията и констатациите на органите по приходите не са опровергани по надлежния ред в хода на съдебното производство. Видно от РА (и РД към него), товарните автомобили са придобити от физически и юридически лица в страната като преди продажбата на "Малука" ЕООД, транспортните средства са били бракувани в КАТ и съхранявани в частни имоти. Преценката по съществото на спора правилно е ограничена от първоинстанционния съд единствено до декларирания износ на автомобилите. В това отношение крайното заключение е обосновано с оглед съвкупната оценка на представените доказателства и становищата на страните, а не само въз основа на получените данни от Агенция Митници, Централно митническо управление с писма от 04.05.2022 г. и от 30.05.2022 г. Не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК, както твърди касаторът. Подчертаните от съда несъответствия при съпоставката на данните от представените фактури, наличните товарителници и митническите декларации от агента LUMARDO, Антверпен, отговарят на поставените въпроси. Разпоредбата на чл. 146, ал. 1, б. а от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС предвижда, че държавите-членки освобождават доставките на стоки, изпратени или превозени до местоназначение извън Общността от или за сметка на продавача. Решаващият съд е посочил относимите норми от националното законодателство, уреждащо предпоставките за прилагане на нулева данъчна ставка - чл. 28 и чл. 37 ЗДДС вр. чл. 21. ал. 1 ППЗДДС и в съответствие с фактите е приел, че жалбоподателят не е установил по несъмнен начин извършени доставки, попадащи в режим на нулева ставка. Съгласно чл. 28, т. 1 ЗДДС, облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика. Документите за това са изброени в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ППЗДДС: митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, удостоверяващ напускането на стоките от митническо учреждение на напускане или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ съгласно митническото законодателство; фактура за доставката; и документ за превоза на тези стоки. Елементите от разглеждания фактически състав, които следва да бъдат изпълнени кумулативно, включват както данни за реално извършен износ на стоки, така и представяне на посочените документи в правилника. Принципно е вярно изразеното разбиране, че вътрешните отношения между собственика на стоката и лицето, посочено като изпращач, не засягат действителността на осъществената доставка, както и нейния получател. Доколкото обаче спорът в настоящия случай е именно в тази насока, то изложените съображения от административния съд за отхвърляне на жалбата са логични и обосновани. Въз основа на реквизитите от представените договори за покупко-продажба не може да бъде направен категоричен извод в това отношение. В тежест на лицето, извличащо благоприятните правни последици, е било да докаже предпоставките за прилагане на нулева данъчна ставка и изпълнението на задължителните предпоставки. След проверката по заявените от касатора пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Същото следва да се остави в сила, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК, бъде направено препращане към останалата част от мотивите на решаващия съд, които са издържани от фактическа и правна страна и се споделят. С оглед крайния изход на делото и своевременно заявената претенция на процесуалния представител на ответника, на НАП (по арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК) се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер от 2 663 лв., изчислени по реда на Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,