Решение № 16660 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11134/2013 г.

Решение № 16660 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11134/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Васил Ботев Иванов от гр. Варна срещу решение № 1515 от 12.06.2013 г. по адм. дело № 604/2013 г. на Административен съд - гр. Варна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. С разпореждане № 4905281045 (№ 31) от 04.07.2011 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при РУСО - гр. Варна е отпуснало на касационния жалбоподател Васил Ботев Иванов лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 13.06.2011 г. в минималния размер от 100,86 лв. (чл. 98, ал. 7 КСО) - поради неприключила медицинска експертиза на неговата работоспособност. Експертизата е приключила с експертно решение (ЕР) № 520 от 22.07.2011 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), с което на жалбоподателя е определена 48 % трайно намалена работоспособност (ТНР), причинена от: анкилозиращ спондилит с множествено засягане на гръбначния стълб, артериална хипертония II ст., хронична вертебрално - базиларна недостатъчност, спондилоартроза с трайни ортопедични функционални нарушения и феномен на Рейно - всичките определени от НЕЛК като общи заболявания, и 40 % ТНР от професионално заболяване - вегетативна полиневропатия на горни крайници, средно степен. В резултат с посоченото ЕР НЕЛК е определила на жалбоподателя общо 64 % ТНР и дата на инвалидизиране 01.06.1997 г.

1. Въз основа на това ЕР длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО е издало разпореждане № 4905281045 от 28.10.2011 г., с което на основание чл. 98, ал. 8 КСО е изменило размера на пенсията на 115,67 лв. В разпореждането са изложени лаконичните мотиви: "лицето има осигурителен стаж до дата на инвалидизиране 20 г. 05 м. 07 дни и след дата на инвалидизиране 02 г. 00 м. 07 дни; пенсията следва да се измени от 07.07.2010 г.; до отстраняване на несъответствията между информацията в УП-2 и Персонален регистър пенсията ще се изплаща в минимален размер".

1. С решение № 58А от 09.01.2013 г. директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Варна е отхвърлил жалбата на Васил Ботев Иванов срещу това разпореждане със следните мотиви:

а) Ако в случаите на множествени увреждания е определен процент на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане поради трудова злополука и/или професионална болест, гражданска или военна инвалидност под 50 на сто, но заедно с процента на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане поради общо заболяване крайният процент е над 50 на сто, пенсията се отпуска при условията и в размерите на пенсия за инвалидност поради общо заболяване съобразно крайния процент - чл. 28, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС);

б) Когато лицето има осигурителен стаж от различни категории, при определянето на продължителността му за правото и размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване осигурителният стаж не се превръща от една категория в друга - чл. 23, ал. 1 НПОС.

в) При изменението на пенсията по реда на чл. 98, ал. 8 КСО (каквото изменение е било направено с оспореното от Васил Ботев Иванов разпореждане от 28.10.2011 г.) е взето предвид последното ЕР на НЕЛК, както и положения осигурителен стаж над 22 години, без този стаж да е превръщан от втора към трета категория при условията на чл. 104, ал. 2 КСО в съотношение 4 години от втора категория за 5 години от трета, което е законосъобразно (с оглед на чл. 23, ал. 1 НПОС).

г) Не съществува "право на добавка за трудова злополука", а вероятно жалбоподателят претендира изчисляване на размера на пенсията и от признатия процент ТНР с причинна връзка професионално заболяване (40 %), но този процент е кумулиран в общия процент ТНР (64 %), поради което е взет предвид при изчисляването на размера на пенсията в обжалваното разпореждане.

1. С посоченото по-горе решение Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател Васил Ботев Иванов срещу решение № 58А от 09.01.2013 г. на директора на РУСО и потвърденото с него разпореждане № 4905281045 от 28.10.2011 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО. За да постанови този резултат съдът е приел, че:

а) е неоснователна претенцията на жалбоподателя за пенсия за инвалидност поради професионално заболяване, защото право на такава пенсия имат лицата, загубили работоспособността си 50 и над 50 на сто поради професионално заболяване, а НЕЛК е определила на жалбоподателя 40 % ТНР поради професионалното заболяване вегетативна полиневропатия;

б) е неоснователно искането на оспорващия да бъде превърнат осигурителния му стаж от втора категория в осигурителен стаж от трета категория, защото правилото на чл. 104, ал. 2 КСО е приложимо само при определянето на пенсиите за осигурителен стаж и възраст и не е приложимо при определянето на пенсиите за инвалидност, където категорията на осигурителния стаж е без значение;

в) е неоснователно искането на жалбоподателя пенсията да бъде отпусната от датата на инвалидизирането, защото при издаването на оспореното от него разпореждане е действала разпоредбата на чл. 94, ал. 2 КСО, която гласи, че пенсия за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в съответното ТП на НОИ в едномесечен срок от влизането на експертното решение в сила, а в случая не се спори, че този едномесечен срок е бил спазен, който факт обосновава правилността на решението на пенсионния орган на Васил Ботев Иванов да бъде отпусната пенсия за инвалидност от датата, на която е подал заявлението до ТЕЛК - 7.07.2010 г.

II. Тези изводи на Варненския административен съд са правилни - законосъобразни и обосновани. Те са съобразени и с трайно установената съдебна практика, според която:

а) "ако лицето има осигурителен стаж от различни категории, при определянето на продължителността му за правото и размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване, осигурителният стаж не се превръща от една категория в друга (защото) в разпоредбата на чл. 104, ал. 2 КСО изрично е казано, че осигурителният стаж се превръща като три години осигурителен стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория само при пенсиите за осигурителен стаж и възраст, т. е. (това правило) не се отнася за пенсиите за инвалидност" (реш. № 6606 от 15.05.2013 г. по адм. д. № 2134/2013 г. на ВАС-VI отд.; така и реш. № № 4199 от 24.03.2011 г. по адм. д. № 10464/2010 г., също на ВАС-VI отд.);

б) "в производството, образувано по заявлението на лицето за отпускане на пенсия за инвалидност не могат да бъдат определяни нито процента на намалената работоспособност, нито вида на увреждането, респективно, не може да бъде правена преценка дали същото се дължи на професионално или общо заболяване (защото) тези обстоятелства са преценени в производството по експертиза на работоспособността", решението по което е задължително за всички (чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето) и поради това не е нарушение на съдопроизводствените правила отказът да бъде назначена експертиза за тяхната проверка (реш. № 9201 от 26.06.2012 г. по адм. д. № 4542/2012 г. на ВАС-VI отд.).

Законосъобразен и обоснован е и изводът на Варненския административен съд, че жалбоподателят няма право на пенсия за инвалидност поради професионално заболяване или трудова злополука, защото:

• професионалното заболяване, макар да е било установено още през 1993 г., понастоящем, според влязлото в сила и задължително за всички ЕР № 520 от 22.07.2011 г. на НЕЛК, обуславя 40% ТНР, а право на пенсия за инвалидност възниква при поне 50% ТНР от професионално заболяване (чл. 78 КСО),

• а трудовата злополука и последиците от травматичното увреждане при нея са отзвучали още в края на 80-те години на миналия век (разпореждане № 4905281045 от 23.11.1989 г. на Дирекция "Пенсионно осигуряване" - гр. Варна).

Въпреки изложеното до тук, обаче, решението на Варненския административен съд е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 168, ал. 1, чл. 170, ал. 1 и чл. 171, ал. 4 АПК, защото съдът не е направил проверка по въпроса как е определен размерът на пенсията с разпореждането от 28.10.2011 г. Както се посочи и по-горе, мотивите в разпореждането са прекалено лаконични и в тях не се съдържа отговор на този въпрос. Длъжностното лице, издало това разпореждане, не е показало в цифри индивидуалния коефициент на жалбоподателя и средномесечния осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията (чл. 76 КСО) и въобще не е показало конкретните данни и изчисленията, които е направило по тях в изпълнение на всяко от правила по чл. 75 КСО.

Поради липса на процесуална възможност този пропуск на Варненския административен съд да бъде отстранен с допълнително решение, следва постановеното от него решение да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да провери законосъобразността на действията и верността на данните и изчисленията, използвани от длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при изчисляването на размера от 115,67 лв. на пенсията, отпусната на жалбоподателя.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,