Решение № 4170 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1368/2022 г.

Решение № 4170 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1368/2022 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. В., подадена чрез процесуален представител адв. Д. Енчева, срещу решение № 2003 от 15.12.2021 г., постановено по адм. дело № 2331/2021 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане № 3292р - 17570 от 17.09.2021 г., издадено от С. А., инспектор в сектор "Охранителна полиция" при 4РУ - Бургас при ОД на МВР Бургас. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на закона и съществени процесуални правила, както и необоснованост. Излага съображения, че съдът неправилно е установил фактическата обстановка по спора в противоречие със събраните по делото доказателства, при издаването на разпореждането е нарушен принципа на служебното начало по чл. 9, ал. 2 АПК във връзка с чл. 35 и чл. 36 от АПК, задължаващи административния орган да издаде акта, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Твърди, че оспореното разпореждане не съдържа реквизитите по чл. 64, ал. 5, както и оспорва изводите на съда за липсата на материална компетентност на издателя на разпореждането с доводи, че за нарушения по ЗУЧК, полицейските органи са единствено компетентни да съставят актове за нарушения по чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК. По подробно развити съображения в касационната жалба се иска отмяна на оспореното решение, както и разпореждане № 3292р - 17570 от 17.09.2021 г. на инспектор в сектор "Охранителна полиция" при 4 РУ - Бургас. Претендира сторените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – инспектор в сектор "Охранителна полиция" при 4РУ - Бургас - С. А., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспореното решение № 2003 от 15.12.2021 г., постановено по адм. дело № 2331/2021 г. по описа на Административен съд - Бургас, е отхвърлена жалбата на Върбанов против разпореждане № 3292р - 17570 от 17.09.2021 г. на С. А., инспектор в сектор "Охранителна полиция" при 4РУ - Бургас при ОД на МВР Бургас. С оспорения акт е разпоредено на Върбанов, в качеството му на собственик на плавателен съд, тип моторна лодка, с рег. № [рег. номер], да премести от морски плаж "Отманли", пътно превозно средство, тип ремарке, без регистрационен номер, върху който е поставен плавателния съд, тип моторна лодка с посочен срок на изпълнение пет дни. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспореното пред него разпореждане е издадено от компетентен административен орган по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, в съответствие с изискването за форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, разпореждането е издадено след установяване на всички факти, съгласно изискването на чл. 35 АПК, съдържа изискуемите реквизити по чл. 64, ал. 5 от ЗМВР, включително и фактически основания за издаването му, като мотивите се съдържат в документите приложени към административната преписка, което е допустимо съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. Приложените към преписката справки и докладни записки според съда, представляват фактически обстоятелства на издаденото разпореждане по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, поради което същото е мотивирано. Съдът е отхвърлил като неоснователно и твърдението в жалбата за липсата на материална компетентност на издателя на разпореждането, като е изложил мотиви, че предоставената компетентност на полицейските органи за съставяне на актове по чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК, не изключва правомощията на полицейските органи да разпореждат преустановяване на действия, нарушаващи обществения ред, предвидени в чл. 64 от ЗМВР. От събраните по делото доказателства, съдът е приел, че разпореждането е издадено при правилно приложение на материалния закон, предвид безспорно установеното обстоятелство по делото, че посоченото ППС тип ремарке, върху който е поставен плавателен съд - тип моторна лодка е било разположено в имот с начин на трайно ползване "Крайбрежна плажна ивица", който е изключителна държавна собственост, което е нарушаване на обществения ред, предвид затрудняването на използването на морския плаж. Решението е правилно. Настоящата съдебна инстанция намира, че фактическата обстановка по спора правилно е възприета и установена от първоинстанционния съд и същата е съответна и подкрепена от събраните по делото писмени доказателства. Наведените в касационната жалба оплаквания по естеството си преповтарят тези наведени с първоначалната жалба. Същите са обсъдени подробно в мотивите на решението и правилно са отхвърлени от АС - Бургас като неоснователни. Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че разпореждането е издадено от компетентен орган и съдържа всички задължителни реквизити, съобразно изискванията на разпоредбата на чл. 64, ал. 5 от ЗМВР. Обстоятелството, че в разпоредбата на чл. 32, ал. 11 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие е предоставена компетентност на длъжностни лица, определени от директорите на областните дирекции на МВР да съставят актовете за установяване на нарушенията по чл. 30, ал. 3 от същия закон, по никакъв начин не изключва упражняване правомощието на полицейските органи по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР във връзка с изпълнение на възложените в чл. 6 от ЗМВР охранителна и превантивна функции на МВР, а именно такива по опазване на обществения ред и превенция на противоправни дейности, застрашаващи обществения ред, каквито са й действията, които затрудняват използването на морския плаж, описани в оспореното разпореждане. Ето защо правилно съдът е отхвърлил като неоснователно твърдението, че издателят на разпореждането не притежава материална компетентност да постанови този акт. Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че оспореното разпореждане съдържа фактически и правни основания, както и всички задължителни реквизити, посочени в чл. 64, ал. 5 от ЗМВР. Фактическите основания за издаване на разпореждането се съдържат в разпоредителната му част и са описани подробно и разбираемо, като от същите се установяват конкретните факти и обстоятелства и на какво основание е издаден актът. От същите безспорно се установяват мотивите на административния орган, съображенията му да издаде акта, същите са конкретни и ясни, както за неговия адресат, така и за съда. Ето защо не се кредитират доводите на касатора за липсата на мотиви на оспореното разпореждане. Същите повтарят в разширен вид изложеното относно извършени от административния орган нарушения в първоначалната жалба до съда. По тези доводи първостепенният съд е изложил подробни мотиви, към които настоящата инстанция препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Именно от разпоредителната част на акт се установява, че касатора в качеството му на собственик на моторна лодка с рег. № БС 2458 е разположил върху морски плаж "Отманли", находящ се в близост до бивша водолазна база или т. нар. "Кораб", пътно превозно средство, тип ремарке, без регистрационен номер, върху който е поставен и плавателен съд - тип моторна лодка. Тази фактическа обстановка, безспорно е установена по делото от събраните писмени доказателства, справки и докладни записки, както и приложения снимков материал, поради което са правилни изводите на административния съд, че разполагането на превозни средства, описани в разпореждането, собственост на касатора върху плаж, представляващ изключителна държавна собственост представляват действия, които нарушават обществения ред и затрудняват свободното ползване на плажа, поради което и с оспореното разпореждане, полицейският орган законосъобразно е упражнил правомощието си по охрана на обществения ред, изрично предвидено в разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 2 и чл. 14 от ЗМВР, предвид изрично подаден сигнал, относно нарушено право на достъп до този плаж, както и извършената надлежна проверка от компетентните органи. Изложените твърдения, че превозните средства се намират в имот върху който касатора има право на стопанисване са ирелеванти и правилно са отхвърлени от АС - Бургас, предвид безспорно установеното по делото обстоятелство, че посочените в разпореждането пътни превозни средства са разположени в имот, отбелязан с начин на трайно ползване "Крайбрежна плажна ивица", която на основание чл. 6, ал. 3 от ЗУЧК е изключителна държавна собственост. В кой ПИ и с кой идентификатор и чия собственост са имотите върху, които са разположени превозните средства е без правно значение, след като от приложения по делото снимков материал и представените докладни записки е видно, че същите са разположени върху плажа. Правилно съдът е приел, че оспореното разпореждане е издадено при правилно приложение на материалния закон и предоставените на полицейските органи правомощия в чл. 64 ЗМВР да издават разпореждания, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, каквито са предвидени в нормите на чл. 6, ал. 1, 2 и чл. 14, ал. 1 от ЗМВР и които включват безспорно действия, които нарушават обществения ред, каквото е и затрудняване или препятстване свободното използване на плажната ивица от всички граждани. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. АС - Бургас е изпълнил задължението си по чл. 168 от АПК, като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 от АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, разпределил е тежестта на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответната страна не са претендирани, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение