Решение № 6358 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 330/2012 г.

Решение № 6358 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 330/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1448 от 21.11.2011 г., постановено по административно дело № 1403/2011 г., Административен съд - Бургас е: 1) отменил като незаконосъобразно решение № 64/2.06.2011 г. на директора на РУСО (Районно управление "Социално осигуряване") - Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 501025/8.02.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване", с което на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 68, ал. 1-3 от КСО, на Христо Стоянов Христов от с. Ясна поляна, общ. Созопол е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст; 2) разпоредил изпращане на преписката на РУСО - Бургас за ново произнасяне по заявление вх. № МП-33835/27.10.2010 г. на Христо Стоянов Христов от с. Ясна поляна, общ. Созопол за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като се съобразят указанията на съда, съдържащи се в мотивите на съдебното решение. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на отмененото с него решение на директора на РУСО. Ответникът по касация Христо Стоянов Христов от с. Ясна поляна, общ. Созопол, в писмен отговор чрез повереника си адв. Димитрова моли касационната жалба като неоснователна да бъде оставена без уважение, а оспореното с нея съдебно решение да се остави в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и предлага атакуваното с нея решение да бъде оставено в сила като правилно. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК на основанията посочени в нея и след служебна проверка на решението на Бургаския административен съд за валидност и допустимост, е неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Решението на Административен съд - Бургас, с което жалбата до него е уважена като основателна, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорените актове на администрацията и на обуславящите ги такива), решаващият съдебен състав е извел обоснован извод, че атакувания пред него административен акт е издаден в нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност (отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК), налагащо жалбата на Христов да бъде уважена като основателна, а преписката върната на компетентния административен орган за произнасяне съобразно изложените мотиви. В случая трудовата книжка на жалбоподателя и ответник по касация е била надлежно оформена, защото вписванията в нея са били извършени от лицата, които имат право да ги правят, като има подписи и печат на работодателя. Неправилно пенсионният орган не е зачел стажа на Христов при работодателя СМУ "Исстрой" гр. Стара Загора за периода от 7.10.1976 г. до 15.03.1978 г., както и за периода от 25.10.1979 г. до 5.03.1982 г., съобразно данните от трудовата му книжка. В резултат на непризнаването на осигурителния стаж за спорните периоди е изведен от администрацията погрешния извод, че Христов няма към датата на подаване на заявлението за пенсиониране изискуемия сбор от осигурителен стаж и възраст от 100 точки, и съответно, че не отговаря на условията на чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО и § 4 от ПЗР на КСО. В допълнение към изложеното в мотивите на проверяваното съдебно решение, което настоящия съдебен състав изцяло споделя и не е нужно дословно да преповтаря, следва да се отбележи, че съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за трудов стаж по настоящия КСО. Освен това, чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж указва, че осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки. Трудовата книжка е допустимо и надлежно доказателство за вписания в нея трудов, респективно осигурителен стаж. Т. е., за зачитане на осигурителен стаж за цитираните периоди е достатъчно представянето на трудовата книжка на Христов, която противно на твърдяното от касатора, е надлежно оформена и представлява официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Аргумент в тази връзка е и това, че касаторът не е оспорил истинността на вписванията в трудовата книжка на Христов, следователно по делото не е спорно наличието на трудово правоотношение, началото и края на същото, категорията полаган труд и получаваното възнаграждение. Продължителността на прослуженото време за тези периоди, което се зачита за трудов стаж, е лесно установяема от пенсионния орган чрез извършване на прости аритметични изчисления, за които не са нужни никакви специални знания, а и да бяха нужни такива, специализираната касателно процесните правоотношения администрация трябва да ги притежава с оглед характера на възложените й функции. По тези съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразното решение на административния орган и връщайки преписката на компетентната администрация за ново произнасяне с конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,