Решение № 10859 от 22.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5710/2011 г.

Решение № 10859 от 22.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5710/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ваня Борисова Божинова-Иванова от София срещу решение № 1516/31.03.2011 г. по адм. дело № 7756/2010 г. на Административен съд София-град, първо отделение, 6-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на касаторката срещу заповед № 682/24.09.2010 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Красно село, потвърдена с решение № РД-01-419/11.10.2010 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - София град. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Ответникът - директорът на Дирекция "Социално подпомагане"-Красно село, София оспорва касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за основателна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 13, ал. 5 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) е оспорената от Ваня Борисова Божинова-Иванова заповед № 682 от 24.09.2010 г. на директора на ДСП - Красно село, потвърдена с решение № РД-01-419/11.10.2010 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане София-град, с която е постановен отказ за отпускане на еднократна парична помощ по чл. 16 от Правилника за приложение на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) по молба -декларация с вх. № СП-518/682/10.09.2010 г. С решението си по делото първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Ваня Борисова Божинова-Иванова. За да постанови този резултат решаващият съдебен състав е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, спазена е предписаната от закона писмена форма, включително изискването за задължително мотивиране на отказа. При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - проведена е съответната процедурата по подадената от жалбоподателката молба-декларация, изготвен е социален доклад от социалния работник след извършване на съответната анкета, лично на жалбоподателката. Прието е също, че обжалваната заповед е материално законосъобразна, тъй като от установеното не може да се направи обоснован извод, че за жалбоподателката (член на семейството й) е налице внезапно възникнала здравна потребност и това да мотивира отпускане на еднократната помощ по чл. 16 от ППЗСП. Решението на Административен съд София-град е необосновано и неправилно. Съдът не е изследвал и обсъдил в пълнота законосъобразността на мотивите за отказа, обективиран с обжалваната заповед № 682/24.09.2010 г. на директора на ДСП - Красно село - филиал Овча Купел, София. При преценката за материалната законосъобразност на административния акт не е съобразено несъответствието му с целта на закона. Направеният извод за липсата на инцидентно възникнала здравна потребност по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП е необоснован. От данните по делото се установява, че на 10.09.2010 г. Ваня Борисова Божинова-Иванова е подала молба-декларация с вх. № СП-518/682 до директора на Дирекция "Социално подпомагане" - община Красно село - филиал Овча Купел, град София с искане да й бъде отпусната еднократна помощ за проведено на сина й Йордан Иванов Иванов здравно изследване с магнитнорезонансна томография на лумбален сегмент на гръбначен стълб в МБАЛ "Токуда Болница София" АД. Към молбата представя резултат от проведеното на 09.09.2010 г. образно изследване и фактура № 0190001841/09.09.2010 г. за заплатена стойност за ЯМР, мускулоскелетна система, аксиален скелет, прешлени, на обща стойност 250,00 лв. и е посочила, че исканата парична помощ е за покриване на направените разходи по проведеното изследване. Със заповед № 682 от 24.09.2010 г. директорът на ДСП - Красно село (при условията на заместване, чрез надлежно упълномощено лице и отсъствие на титуляра) е отказал да отпусне исканата еднократна парична помощ. Като мотиви за отказа е посочено, че: "Не отговаря на условията на чл. 16 от ППЗСП. Извършените изследвания в ДКЦ "Токуда" АД са направени по лично мнение на г-жа Иванова, без медицинско направление и мнение на личния лекар, а разходите са заплатени с дарение от родител". Заповедта е обжалвана по административен ред с жалба вх. № 94ВВ/52 от 06.10.2010 г., по която е постановено решение № РД 01-419/11.10.2010 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - София град, с което е отхвърлена жалбата и потвърдена заповедта. За да постанови този резултат директорът на РДСП-София град е приел, че по смисъла на чл. 16, ал. 1 ППЗСП инцидентно възникнали жизнено важни потребности са такива събития за лицата и семействата, които имат неочакван и непредвиден характер и следва да са настъпили към момента на подаване на молбата - декларация, за да може да се направи преценка за наличието на възникнал инцидент като основание за отпускане на еднократната помощ. Директорът на РДСП е направил крайният извод, че отпускането на еднократна помощ за възстановяване на извършения разход е неоправдано и не може да бъде определена като инцидентно възникнала потребност от здравен характер. С разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП е дадена възможност за отпускане на еднократна помощ веднъж годишно при инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и техните семейства. Нито в ЗСП, нито в ППЗСП се съдържа правна възможност да бъде отказана еднократна помощ по чл. 16, ал. 1 ППЗСП, защото разходите по заявените нужди били вече заплатени с дарение от родител. Единствените релевантни обстоятелства, които следва да бъдат обсъждани при подадена молба за еднократна месечна помощ, са изброените от законодателя в нормите на чл. 16, ал. 1 ППЗСП и чл. 11, ал. 2 ЗСП - налице ли са инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално - битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата, и дали са изчерпани всички възможности на тези лица за самоиздръжка или за помощ от други лица, които са задължени по закон да ги издържат. В процесния случай от доказателства по делото се установява, че жалбоподателката като майка, останала вдовица от 1999 г., сама е отгледала и се грижи за трима сина, от които най-малкият Йордан на 12 години е ученик, който е с основно заболяване други придобити деформации на костно мускулната и съединителната тъкан и придружаващо заболяване сколиоза. Заболяването му е свързано с болки в гърба и тежко обективно състояние, което е установено при прегледа от лекар-специалист д-р Анастасий Александров Шатерник и отразено в приложените по делото амбулаторни листове и назначения за изследвания и лечение. Последните опровергават извода на административния орган за липсата на мнение от личния лекар за направеното изследване. По делото са представени доказателства за направени разходи през 2010 г. за препоръчани изследвания и лечение на заболяването на Йордан, които разходи многократно надвишават поисканата от жалбоподателката с молба-декларация вх. № СП-518/682 от 10.09.2010 г. еднократна парична помощ по чл. 16 от ППЗСП само за проведеното на 09.09.2010 г. образно изследване в МБАЛ "Токуда Болница София"АД. При тези данни необоснован и незаконосъобразен е изводът на административния орган и на първоинстанционния съд, че не е налице инцидентно възникнал здравословен проблем и не следва да се отпусне еднократна помощ по подадената от Ваня Борисова Божинова-Иванова молба-декларация. Семейният и социален статус на жалбоподателката съгласно изготвен по молбата-декларация социален доклад и другите доказателства по делото е следния: на 45 г., вдовица от 1999 г., с определена с ЕР на НЕЛК 23 % трайно намалена работоспособност, с три деца: на 13 г., 14 г., за които се грижи и съжителства с пълнолетен син, безработен, самата тя неработеща, домакиня, като доходи получава пенсии 2 х 144, 79 лв., месечни помощи по Закона за семейните помощи за деца - 70 лв. Декларира, че освен едностайното жилище, в което живее със семейството си няма друго имущество или други доходи, извън гореизброените. Изрично в чл. 16, ал. 1 от ППЗСП е указано, че еднократна парична помощ се дължи на лицата и семействата при инцидентно възникнала здравна потребност, каквато в процесния случай е налице и няма основание да се отказва отпускането на такава помощ. По изложените съображения, Върховният административен съд приема, че са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решение № 1516 от 31.03.2011 г. по адм. дело № 7756/2010 г. на Административен съд София-град и за постановяване от касационната инстанция на решение по същество, с което да се отменят заповед № 682 от 24.09.2010 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Красно село, гр. София и потвърждаващото я решение № РД-01-419/11.10.2010 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане София-град и делото да се върне като преписка на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Красно село, гр. София за отпускане на еднократна парична помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП по подадената от Ваня Борисова Божинова-Иванова молба-декларация вх. № СП-518/682/10.09.2010 г. за задоволяване на инцидентно възникналата здравна потребност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд - шесто отделение,