Решение № 7335 от 17.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10463/2015 г.

Решение № 7335 от 17.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10463/2015 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Областно пътно управление гр. Смолян срещу решение № 130/23.07.2015 г. на Административен съд Смолян по адм. д. № 134/2015 г. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че предметът на спора касае искането на "Косовски хан" ЕООД, гр. Чепеларе за издаване на Разрешение за специално ползване на пътя чрез временно ползване на части от пътното платно и на земи в обхвата на пътя. Съдът неправилно преценил предмета на спора, както и приложимите спрямо искането правни норми, включително и тези на Наредба № 3/16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът, "Косовски хан" ЕООД, гр. Чепеларе, чрез адв. Кисьов оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд приема, че обжалваното съдебно решение е недопустимо при следните съображения от правна страна: Производството пред Административен съд Смолян е образувано по жалба на "Косовски хан" ЕООД, гр. Чепеларе срещу писмо изх. № 53-00-180/19.05.2015 г. на Директора на Областно пътно управление гр. Смолян. За да разгледа спора по същество, съдът е приел, че със същото се отказва на "Косовски хан" ЕООД, гр. Чепеларе да издаде поисканото с молба вх. № 53-00-165 от 08.05.2015 г. Разрешение за специално ползване на пътя чрез временно ползване на части от пътното платно и на земи в обхвата на пътя. Този извод на съда не се споделя от касационната инстанция. По делото са събрани доказателства във връзка с две искания на "Косовски хан" ЕООД, гр. Чепеларе за издаване на разрешение за специално ползване на пътя: Едното е с дата 25.02.2015 г. - л. 19 по делото, като представлява искане за издаване на Разрешение за специално използване на пътя чрез изграждане на търговски крайпътен обект. Другото е с дата 17.04.2015 г. - л. 34 по делото, като представлява искане за издаване на Разрешение за специално използване на пътя чрез временно ползване на части от пътното платно и на земи в обхвата на пътя. Както правните квалификации, така и процедурите и сроковете за издаване на двете разрешения са различни. Искането за издаване на Разрешение за специално използване на пътя чрез изграждане на търговски крайпътен обект с дата 25.02.2015 г. - л. 19 по делото е направено поради изтичане на срока на Разрешение № 1 от 21.12.2013 г. Съгласно чл. 8 от Наредбата за специално ползване на пътищата, разрешението за специално ползване на пътя чрез изграждане на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него е задължително условие за издаване на разрешение за строеж по смисъла на глава осма, раздел III от Закона за устройство на територията. Това разрешение за специално ползване е валидно за срок от една година и се издава по образец съгласно приложение № 1. Представеното по делото на л. 10 Разрешение за специално ползване на пътя чрез изграждане на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него № 1/21.12.2013 г. е със срок до 21.12.2014 г. В тази насока касационната инстанция не споделя извода на административния съд относно действието на същото разрешение след изтичане на този срок. Но искането от 25.02.2015 г. не е предмет на оспорваното писмо. Предмет на оспореното писмо от 19.05.2015 г. е искането на дружеството за издаването на Разрешение за специално ползване на пътя чрез временно ползване на части от пътното платно и на земи в обхвата на пътя. Правната квалификация на това искане е чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "е" от Закона за пътищата. Съгласно текста на чл. 26, ал. 3, т. 3 от същия закон, това разрешение се издава от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища - в 15 дневен срок от подаване на заявлението. Разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 3 от Закона за пътищата е специална по отношение на чл. 57 АПК. Изтичането на срока за произнасяне формира мълчалив отказ на органа, който подлежи на оспорване съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 2 АПК в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Тъй като заявлението за издаване на Разрешение за специално ползване на пътя чрез временно ползване на части от пътното платно и на земи в обхвата на пътя е с дата 17.04.2015 г., петнадесетдневният срок за произнасяне на органа изтича на 01.05.2015 г. Считано от 01.05.2015 г., срокът за оспорване на мълчаливия отказ на органа изтича на 01.06.2015 г. Като подадена на 03.06.2016 г. жалбата на "Косовски хан" ЕООД, гр. Чепеларе се явява подадена при влязъл в сила мълчалив отказ на директора на ОПУ Смолян за издаване на Разрешение за специално ползване на пътя чрез временно ползване на части от пътното платно и на земи в обхвата на пътя. На следващо място, касационната инстанция приема, че обжалваното писмо на директора на ОПУ Смолян по своята същност не представлява индивидуален административен акт, тъй като не обективира отказ на органа да издаде поисканото Разрешение за специално ползване на пътя чрез временно ползване на части от пътното платно и на земи в обхвата на пътя. Чрез него, на дружеството се дават указания относно документите, които следва да представи във връзка с искането. Непроизнасянето на органа по съществото на спора в срока по чл. 26, ал. 3, т. 3 от Закона за пътищата обаче формари мълчалив отказ на същия органа, който е влязъл в сила към датата на подаване на жалбата до административния съд. Горното обосновава извод за недопустимост на съдебния акт, с който спорът е решен по същество. Същият следва да се обезсили, като производството по делото се прекрати. От една страна обжалваното писмо изх. № 53-00-180/19.05.2015 г. на Директора на Областно пътно управление гр. Смолян няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, поради което производството срещу писмото се явява недопустимо поради липса на предмет (чл. 159, т. 1 АПК). На следващо място, дори и да е формиран мълчалив отказ на органа да се произнесе по искане за издаване на Разрешение за специално ползване на пътя чрез временно ползване на части от пътното платно и на земи в обхвата на пътя с дата 17.04.2015 г., същият към датата на подаване на жалбата пред административния съд е влязъл в сила, поради което и подадената срещу отказа жалба се явява недопустима като просрочена (чл. 159, т. 5 АПК). Предвид изхода на спора, на касатора следва да се присъдят поисканите разноски в размер на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд