Решение № 16151 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 595/2013 г.

Решение № 16151 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 595/2013 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на кмета на община Враца против решение № 30 от 23.11.2012 г. по адм. дело № 397 от 2012 г. на Административния съд - Враца, като неправилно поради нарушение на приложимия материален закон и допуснати процесуални нарушения при преценката на събраните доказателства. Ответната страна - Любомир Трифонов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че допустимата за разглеждане касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 46, ал. 5 ЗОС, съдът по жалба на Любомир Трифонов е обявил за нищожна заповед № 277 от 13.03.2012 г. на кмета на община Враца в частта, с която е отменена негова заповед № 65 от 05.05.1992 г. за посоченото общинско жилище, а в останалата част оспорената заповед е отменена като незаконосъобразна. Относно нищожността на оспорената заповед в посочената част съдът е изложил съображения, че административният орган е отменил влязъл в сила административен акт, което е допустимо само при условията на чл. 99 и сл. АПК, които в случая са налице относно незаконосъобразността на останалата част на оспорената заповед. Съдът е изложил съображения, че същата е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила относно започването на административното производство по чл. 61, ал. 3 във връзка с чл. 26, ал. 3 от АПК и при нарушение на материалноправните разпоредби на чл. 46, ал. 5 ЗОС - липса на доказаност на посочените такива за неплащане на наемната цена и неизползване на жилището не по предназначение по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 7 ЗОС и чл. 37, ал. 1, т. 8 от общинската наредба. Решението е валидно и правилно. Съдът е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства и е направил обоснована и законосъобразна преценка за материалната незаконосъобразност на оспорената административна заповед и допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила при нейното издаване. Съдът е изложил подробни правни съображения, които като правилни се споделят от настоящата инстанция. Законосъобразно съдът е обявил за нищожна заповедта в частта й, с която административният орган е отменил своята настанителна заповед. Същата представлява влязъл в сила индивидуален административен акт и неговата отмяна е допустима само при наличие на условията на чл. 99 и сл. АПК. В случая заповедта е издадена на основание чл. 46, ал. 5 ЗОС и в съдържанието си следва да има само "прекратяване на наемните правоотношения" с посочване на основанията за това. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила относно започването на административното производство - чл. 61, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 2 АПК. Тази императивна норма разпорежда административният орган да изпълни задължението си, като уведоми адресата за това, с което ще се осигури неговата правна защита. Всяко нарушение на посочените правни норми обуславя наличието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, налагащи отменително основание за акта по чл. 146, т. 3 АПК. Само това основание е достатъчно да се отмени оспорената заповед. Законосъобразни са изводите на съда, че с оглед представените от жалбоподателя писмени доказателства не е установено наличието на посоченото правно основание за прекратяване на наемните правоотношения. Представеното удостоверение, че има адресна регистрация в друго населено място, не доказва наличието на "постоянно необитаване на общинското жилище", както законосъобразно съдът е приел. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,