Решение № 10547 от 9.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3256/2010 г.

Решение № 10547 от 9.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3256/2010 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Столична РДНСК, против Решение № 55/2.11.2009 г, постановено по адм. д. № 1206/2009 г, по описа на Административен съд - София град, II отд, 23 с-в. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок от Донка Петрова Димитрова, чрез пълномощниците адвокати Банова и Романова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Донка Петрова Димитрова против Заповед № ДК-02-СО-174/08.12.2008 г. на Началника на СРДНСК, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Ограждане на тераса и остъкляване", находящ се в ап. 130, ет. 1 в бл. 97, ЖК "Ботевградско шосе - север", гр. София, като се възстанови терасата пред помещението на абонатната станция и стаята от апартамента във вида преди извършеното незаконно строителство. Съдът е отменил процесната заповед в частта й досежно частта от терасата пред ап. 130 на посочения адрес, като е отхвърлил жалбата на Димитрова в останалата й част досежно частта пред абонатната станция. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид, че административният орган не е установил вида, характера, обема и времето на извършените строителни работи, въпреки представените му доказателства за извършени такива в периода 1985 - 1986 г. и през 2006 г., което е довело до неточно посочване на фактическите основания и съответно нарушение на административно-производствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е изследвал внимателно фактите по делото, допуснал е и приел СТЕ, чието заключение не е оспорено и е прието като обективно и вярно. Мотивирано и обосновано е прието, че частта от строежа, извършен в периода 1985 - 1986 г. е търпим строеж по смисъла на § 16 ПР ЗУТ и жалбата в тази си част следва да бъде уважена, както и, че втората част от процесния строеж е изградена в нарушение на нормите и правилата на сега действащия ЗУТ, чл. 147, ал. 2 вр. ал. 1, т. 12 ЗУТ - без становище на инженер конструктор. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,