Решение № 1870 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7481/2017 г.

Решение № 1870 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7481/2017 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 24.04.2017 г. по адм. д. № 243/2016 г. Административен съд С.- град е отменил ревизионен акт № ВG004000-РКЗ-РА4/14.09.2015 г., потвърден с решение № Р-593/32-266999/12.12.2015 г. на директора на Агенция "Митници" в частта, с която на "А. Б." ЕООД са определени допълнителни публични задължения за акциз в размер на 67 057,58 лв. главница и 32 893,72 лв. лихва за данъчни периоди м. май, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2010 г. и м. януари, февруари, март и октомври 2011 г. Решението се обжалва с касационна жалба от директора на Агенция "Митници". Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост. Ответникът по касационната жалба "А. Б." ЕООД я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде отменено като незаконосъобразно. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорения ревизионен акт и решението на директора на Агенция "Митници", с което той е потвърден са установени допълнителни публични задължения за акциз на "А. Б." ЕООД в посочения размер главница и лихви и за посочените данъчни периоди. В оспорените актове е прието, че публичните задължения за акциз произтичат от получени от дружеството ответник добавки с код по КН 381190 00 през период, когато то не е имало качеството на лицензиран складодържател, стоките не са били поставени под режим на отложено плащане на акциз (РОПА) съгласно изискванията на Закона за акцизите и данъчните складове ( ЗАДС). Получаването на процесните добавки представлява освобождаване от потребление съгласно чл. 20, ал. 2, т. 13 ЗАДС и за тях дружеството се явява данъчно - задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 6 ЗАДС. С обжалваното решение Административен съд С. - град е приел, че в оспорените административни актове не са изложени съображения относно класифицирането на процесните добавки с код по КН 381190 00. Кодът бил приет произволно, без извършен химически анализ за съдържанието на добавките. Съдът е приел, че липсата на лиценз за дружеството ответник не може да бъде основание за определяне на задължение за акциз. Добавките били влагани в производството на биодизел, за който е заплатен акциз. Такъв бил заплатен и при продажбата на произведения от дружеството биодизел. Поради водената от дружеството счетоводна политика и специфика на производствения процес било невъзможно да се установи дали и какво количество добавки са вложени в отделните партиди биодизел, защото това е зависело от качеството на конкретната суровина. Административен съд С. - град е приел въз основа на изложеното по - горе, че дружеството ответник не дължи акциз на основание чл. 20, ал. 2, т. 13 ЗАДС, тъй като добавките са получавани в лицензиран данъчен склад. За допуснатите нарушения във връзка с получаване на добавки без лиценз и съхранението им в нарушение на изискванията на ЗАДС дружеството следва да носи административно - наказателна отговоронст. Решението на Административен съд С. - град е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Не е било спорно по делото, че процесните добавки за подобряване на качеството на произвеждания и продаван от "А. Б." ЕООД биодизел са с код по КН 381190 00. Добавките са декларирани с този код от дружеството - ответник по касационната жалба и този код е посочен от същото в искането му за изменението на лиценза с разрешение за използване на добавки за биодизел. Не са изложени съображения при оспорването за незаконосъобразност на ревизионния акт и решението за потвърждаването му в тази част. Без основание Административен съд С. - град е приел, че че оспорените актове са незаконосъобразни, тъй като не било установено чрез химически анализ съдържанието на добавките и оттам класифицирането им по Комбинираната номенклатура. В тази част изложените мотиви от съда са неотносими към разглеждания от него административен спор. "А. Б." ЕООД притежава лиценз "Прибавяне на добавки към произведения/складиран биодизел с код по КН 381190 00 от 18.02.2011 г. Не е спорно, че за процесните данъчни периоди, без лиценз дружеството е закупувало добавки за биодизел, посочени в ревизионните актове. Не е спорно, че преди изменението на лиценза, ответното дружество не е отразявало в Регистър складова наличност (ДСН) за управлявания от него данъчен склад получаваните добавки, не е спазвал законовите изисквания за уведомяване по реда на чл. 76в, ал. 4, т. 1 ЗАДС и за предоставяне на обезпечение по реда на чл. 76в, ал. 4 от същия закон. Акцизните стоки са определени в чл. 2 ЗАДС, като сред тях са включени енергийните продукти. В чл. 13, ал. 1, т. 6 ЗАДС като енергийни продукти са посочени добавки с код по КН 381190 00 или те са акцизни стоки по чл. 2, т. 3 ЗАДС. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 6 ЗАДС, данъчнозадължени лица са лицата, които получават на територията на страната акцизни стоки освободени за потребление в друга държава членка. Определението за данъчен склад е дадено в чл. 4, т. 2 ЗАДС - мястото, където се произвеждат, складират, получават и изпращат акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз (РОПА) от лицензиран складодържател съгласно изискванията на този закон. РОПА, съгласно чл. 4, ал. 4 ЗАДС е съвкупност от правила, приложими за производството, складирането и движението на стоки при отложено плащане на акциз. Въз основа на изложеното по - горе, административният орган е приел, че за да е налице изключението по чл. 20, ал. 2, т. 13 ЗАДС не е достатъчно само акцизните стоки, освободени за потребление в друга държава да постъпят в данъчен склад, но това следва да е правомерно, съгласно правилата на закона - да са включени в обхвата на лиценза за управление на данъчния склад и да са поставени под режима на отложено плащане на акциз от лицензирания складодържател. След като тези обстоятелства не са налице, ответното дружество е данъчнозадължено лице и дължи акциз от датата на освобождаване на акцизните стоки, което съгласно чл. 20, ал. 2, т. 13 ЗАДС е фактът на получаването на тези стоки. В нарушение на съдопроизводствените правила посочените законови норми, послужили като основание за издаването на ревизионния акт и решението за потвърждаването му, както и доводите на касационния жалбоподател в тази насока не са обсъдени от Административен съд С. - град. Р. е постановено само на основание факта, че добавките са получени в данъчен склад. Не е обсъден доводът на жалбоподателя, че процесните добавки не са били поставени под режим на отложено плащане на акциз и този факт, заедно с факта, че за процесния период ответното дружество не е имало лиценз прави неправомерно получаването на добавките в склада. Не е обсъден доводът дали при тази неправомерност по твърдение на жалбоподателя е налице изключението по чл. 20, ал. 2, т. 13 ЗАДС. Не е обсъдено обстоятелството, установено от икономическата експертиза, че счетоводната документация на ответното дружество не е водена аналитично, поради което не може да се установи дали полученото количество добавки е влагано изцяло в производството на биодизел както общо, така и в отделните партиди. Не е обсъден доводът на жалбоподателя, че поради неправомерното според него получаване на добавките последващите действия (дали са влагани в производството и продажбата на биодизел) са неотносими. Не са обсъдени доводите на жалбоподателя относно различния характер на административно - наказателната отговорност за нарушение по чл. 91а ЗАДС и задължението за заплащане на акциз на фактическите и правни основания, изложени в ревизионните документи и ангажирането им независимо една от друга. Заключенията на експертизите са възприети, но са интерпретирани едностранчиво. Не е обсъдено установеното от икономическата експертиза, че счетоводната документация на ответното дружество не е водена аналитично. По тази причина не може да се установи дали е имало добавки и в какво количество преди ревизирания период, както и дали получените добавки са влагани изцяло в произведения и продаден биодизел общо и в отделните му партиди. Административен съд С. - град е дал възможност на жалбоподателя да изложи съображенията си в писмена защита в 10 дневен срок от датата на заседанието - 29.03.2017 г. Писмената защита е представена в срок на 04.04.2017 г. В решението си съдът е приел, че такава не е представена, поради което липсва обсъждане на доводите на жалбоподателя и доказателствата в подкрепата им. Ако съдът беше изпълнил задължението си да обсъди всички доводи на страните и доказателствата по делото, изводите му биха били други. Решението на Административен съд С. - град следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав съобразно мотивите на настоящето решение. По исканията за съдебни разноски пред тази инстанция следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд