Решение № 12469 от 19.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7419/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ при Министерство на вътрешните работи (МВР), чрез гл. юриск. Пашунов, срещу Решение 802/21.06.2024г., постановено по адм. дело 265/2024г. по описа на Административен съд - София област(АССО). Твърди се, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Оспорва изводите на съда за недоказаност на дисциплинарното обвинение и иска отмяна на съдебното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ответника. В съдебно заседание, чрез юриск. Иванова, поддържа касационната жалба. Ответникът Д. А. В., чрез адв. Александрова, в писмен отговор и в съдебно заседание лично и чрез адв. Александрова взима становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноските за касационната инстанция по представен списък. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил, по жалба на младши инспектор Д. А. В., заповед 513з 12025/ 01.12.2023г. на директора на СДВР към МВР, с която на основание чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.5 и т.6 и чл.194, ал.2, т.1, предл. 1 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и по реда на чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, е прекратено служебното му правоотношение на длъжността старши полицай в група Охрана на обекти на вододовеждащи съоражения към отдел Охрана на обекти на Софийска вода АД при СДВР, поради нарушение на чл.194, ал.2, т.1, предл. 1 и чл.203, ал.1, т.5 от ЗМВР. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон, поради недоказаност на дисциплинарното обвинение. При съвкупен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, извел правен извод, че уволненият служител В., не е извършил вменените му нарушения по чл. 194, ал. 2, ал. 1, предл. първо от ЗМВР - "Неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове" и по чл. 203, ал. 1, т. 5 от ЗМВР - "неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни", за което на основание чл.197, ал.1, т.6 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Така постановеното решение е правилно и законосъобразно, като мотивите на първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящия касационен състав по реда на чл.221, ал.2, предл. второ от АПК. От събраните по делото доказателства не се доказа вмененото на Д. А. В. с процесната заповед дисциплинарното нарушение - неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни. Дисциплинарно - наказващият орган необосновано и при липса на доказателства е приел, че на дати 08.09.2022г., 09.09.2022г., 13.09.2022г., 14.09.2022г. този служител не е бил на работа без основателни причини. Напротив - от съвкупният анализ на доказателствата събраните по административната преписка и в съдебното производство, се налага категоричен извод, че Д. В. е изпълнявал стриктно задълженията си съобразно утвърдените графици за дежурства и не е налице твърдяното отсъствие от работното му място за процесните дати. Правилно съдът не е ценил ежедневните ведомости като надлежни писмено доказателства и ги е изключил от доказателствения материал по делото, поради събраните данни, включително и чрез приетата СТЕ, за нередовното им водене, нанесени поправки и недостоверност на съдържащата се в тях информация. Правилно съдът е кредитирал свидетелските показания, че на посочените в заповедта дати служителят В. е бил на работа, тъй като те са категорични, покриващи се взаимно и не са налице причини да бъдат приети за неверни или депозирани от заинтересовани от изхода на спора лица. На следващо място - за всяка от процесните дати е налице попълнена от Д. В. информационна карта. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Инструкция 8121з-929 от 2 декември 2014 г. за патрулно-постова дейност, резултатите от работата на нарядите на полицейските органи, изпълняващи патрулно постова дейност се отчитат на всяка смяна. Формите на отчетност са информационна карта за дейността на наряда (образец приложение 5) и останалите приложения към нея, като те са надлежно доказателство за извършената от служителя работа в определения с графиците наряд в съответните дати. Именно това е нормативно регламентираният документ, с който се отчита дейността на нарядите. Наличието на тези надлежно оформени и и подписани от наказания служител Д. В. информационни карти опровергават приетото от страна на дисциплинарно наказващият орган, че той не е бил на работа в два последователни работни дни на 08.09.2022г. - 09.09.2022г. и на13.09.2022г. - 14.09.2022г. С оглед горното, неоснователни са всички доводи наведени в касационната жалба. Обжалваното решение, като постановено при липса на сочените основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, своевременно направената и доказана от ответника претенция за присъждане на разноски за заплатен адвокатски хонорар, касаторът дължи такива в касационното производство в размер на 400 /четиристотин/ лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,