Решение № 2830 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4428/2014 г.

Решение № 2830 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4428/2014 г., VIII о.,докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), срещу решение № 892 от 18.02.2014 г., по адм. дело № 3694/2012 г. по описа на Административния съд София - град, с което е отменен по жалба на "Фърст Корифи" АД, ЕИК 130540220, Ревизионен акт (РА) № 231107487 от 11.11.2011 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на НАП - София, в частта му, изменена с решение № 291 от 13.02.2012 г. на директора на дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, с което са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2009 г. в размер на 52 075.05 лв. и лихви в размер на 8 691.82 лв. и дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на ревизираното лице разноски по делото в размер на 450 лв. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът твърди, че съда неправилно е приел, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 26, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Иска решението да бъде отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Фърст Корифи" АД, чрез процесуалният си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционният съд е бил РА № 231107487 от 11.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в частта му, изменена с решение № 291 от 13.02.2012 г. на директора на дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, с което са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2009 г. в размер на 52 075.05 лв. и лихви в размер на 8 691.82 лв. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил процесния РА и е осъдил дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП да заплати на дружеството разноски по делото. По делото е установено, че с РА е извършено увеличение на финансовият резултат за 2009 г. със сумата на данъчните основи по фактури: № 11 от 29.09.2009 г., № 20 от 20.10.2009 г., № 21 от 21.10.2009 г., № 22 от 22.10.2009 г., № 23 от 23.10.2009 г., № 24 от 27.10.2009 г., № 27 от 17.11.2009 г., № 29 от 17.11.2009 г. и № 30 от 18.11.2009 г., издадени от "Корект 07". Спорните фактури са издадени в изпълнение на сключения Договор от 03.09.2009 г. между "Фърст Корифи" АД и "Корект 07" ЕООД, с предмет "извършване на СМР на обекти, стопанисвани от възложителя". Въз основа на договора, фактурите, подписаните протоколи от страните, счетоводното отразяване на фактурите, заключението на вещото лице по назначената Съдебно - счетоводна експертиза (ССЕ) и допълнителна ССЕ, съдът е приел, че процесните девет фактури не са отразени като разходи в счетоводството на ревизираното лице. Същите са отразени в калкулационната сметка "Разходи за придобиване на дълготрайни активи" по партиди "КПП", "Склад" и "Трафопост", всички в с. Николово и в сметките за разчетите с доставчиците - по партида на доставчика "Корект 07" ЕООД, а на 30 октомври 2009 г. след съставянето на последния приемо-предавателен протокол, натрупаните разходи по партиди са заведени по три различни партиди в сметката за Дълготрайни материални активи (ДМА) по идентични партиди "КПП", "Склад" и "Трафопост". Въз основа на горепосоченото съдът е заключил, че процесните фактури не участват в разходите на ревизираното лице за 2009 г. и не влияят по никакъв начин на финансовия резултат на дружеството. Разходите за дълготрайни активи не представляват разходи, които автоматично се отразяват в намаляване на финансовия резултат на ревизираното лице. Икономическата изгода за ДМА се черпи през повече от един отчетен период, отразяването им в разходите е съразмерно със стойността на срока, през който могат да се използват, поради което същите се отразяват като разход разсрочено във времето, чрез амортизационните отчисления. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че след като данъчната основа по процесните фактури представлява разходи за придобиване на ДМА, които не са отразени в счетоводните разходи за 2009 г. и съответно по никакъв начин не се отразяват на финансовия резултат, не съществуват счетоводни разходи и липсва основание със същите да бъде увеличен финансовия резултат на дружеството по чл. 26, ал. 2 ЗКПО. Решението е правилно. Фактическата обстановка по делото е установена правилно, въз основа на съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и се споделя от настоящият състав, поради което не следва да бъде повтаряна. Според мотивите на приходните органи в процесния РА, спорните фактури не удостоверяват реално извършени доставки. Поради това е прието, че разходите не са документално обосновани и са произтекли от сделки, при отклонение от данъчното облагане. Пред първоинстанционният съд е представен РА № 20001007173 от 02.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София. След извършване на служебна проверка настоящият състав установи, че на "Фърст Корифи" АД с РА № 20001007173 от 02.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София е потвърден с решение № 2287 от 16.12.2011 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП е отказан данъчен кредит в общ размер от 2 795 198.81 лв. и лихви 279 353.48 лв. по доставки от "Агроекспрес" ЕООД, "Мото Медия" ЕООД, "Стандарт 60" ЕООД, "Лев агро" ЕООД и "Корект 07" ЕООД по фактури с предмет "аванс по договор" (за слънчогледово семе, пшеница, царевица) и доставка на "рапица", както и за СМР за данъчни периоди от 01.03.2009 г. до 31.12.2009 г. С този РА е отказано право на данъчен кредит именно по спорните в настоящото производство 9 фактури, издадени от "Корект 07" ЕООД. Посоченият РА е обжалван пред Административния съд - София град. С решение № 6806 от 08.11.2013 г., по адм. дело № 607/2012 г. по описа на Административния съд - София град, е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 20001007173 от 02.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 2287 от 16.12.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП за отказан данъчен кредит в общ размер от 2 795 198.81 лв. и лихви 279 353.48 лв. по доставки от "Агроекспрес" ЕООД, "Мото Медия" ЕООД, "Стандарт 60" ЕООД, "Лев агро" ЕООД и "Корект 07" ЕООД, за данъчни периоди от 01.03.2009 г. до 31.12.2009 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че процесните доставки не са реални. Решението на админиостративния съд е обжалвано от дружеството пред Върховния административен съд. С решение № 260 от 09.01.2015 г., по адм. дело № 4754/2014 г. по описа на Върховния административен съд е оставено в сила решение № 6806 от 08.11.2013 г., по адм. дело № 607/2012 г. по описа на Административния съд - София град. Настоящият състав намира, че предмета на процесния РА е различен от предмета на РА № 20001007173 от 02.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, влязъл в сила с решение № 260 от 09.01.2015 г., по адм. дело № 4754/2014 г. по описа на Върховния административен съд, поради което не оказва влияние върху настоящия спор. Основният спорен момент по настоящото делото е счетоводното отразяване на процесните фактури. За да издаде спорния РА в мотивите си органа по приходите е приел, че спорните фактури са осчетоводени по сметка 602 - разходи за външни услуги и оттам по сметка 611 - разходи за основна дейност. В мотивите на РА е посочено, че от представената счетоводна документация е видно воденето на сметка 611 на синтетично ниво, без заведена аналитична отчетност по отделни обекти. Изводите на органа по приходите са неправилни. Първоинстанционният съд правилно е кредитирал основното и допълнително заключение по ССЕ, като обективно и съответстващо на представените доказателства по делото. Заключенията по ССЕ не са оспорени от страните. Първоинстанционният съд правилно е приел въз основа на заключението на вещото лице, че процесните девет фактури, с данъчна основа в общ размер на 340 500 лв. не са отразени като разходи в счетоводството на дружеството. Същите са отразени в под сметката "база Николово КПП", която подсметка впоследствие е приключена чрез отнасянето на разхода по дебит сметка "Сгради". В тази сметка са заведени аналитични партиди - "КПП", "Трафопост" и "Склад", с обща сума по партидите - 340 500 лв. Процесните фактури са отразени в калкулационната сметка "Разходи за придобиване на дълготрайни активи" по партиди разходи за придобиване "КПП", "Склад" и "Трафопост" и в сметки за разчети с доставчиците - по партида на доставчика "Корект 07" ЕООД. След съставянето на последния приемо - предавателен протокол между ревизираното лице и доставчика, натрупаните разходи по посочените партиди са заведени по три различни партиди в сметката за ДМА. Въз основа на разпоредбите на чл. 13, ал. 1 и чл. 15 ЗС може да се направи извод, че разходите за ДМА не се отразяват пряко във финансовия резултат за периода, в който са извършени. Правилен е извода на първоинстанционният съд, че след като данъчната основа по спорните фактури съставлява разход за придобиване на ДМА, който не е отразен в счетоводните разходи за 2009 г., същия по никакъв начин не се отразява на финансовия резултат на дружеството за 2009 г. В случая спорните фактури не съставляват счетоводни разходи и липсват основания със същите да бъде увеличен финансовия резултат на ревизираното лице по чл. 26, ал. 2 ЗКПО. В спорния РА, органът по приходите не е изложил мотиви по отношение на направените разходи за амортизация, поради което първоинстанционният съд правилно е приел, че не трябва да обсъжда въпросите свързани с отразените разходи за амортизация на дълготрайните активи "КПП", "Склад" и "Трафопост" в с. Николово и въпроса за увеличение на финансовия резултат на основание непризнаване на разходи за амортизационни отчисления, предвид разпоредбата на чл. 160, ал. 5 ДОПК. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на "Фърст Корифи" АД следва да се присъдят разноски по делото. Пред настоящата инстанция са представени два договора за правна защита и съдействие. Първият договор е серия А 0326793 от 18.02.2013 г. (л. 14). В него е договорено възнаграждение в размер на 1 000 лв. и е посочено, че е платена сумата в размер на 1 000 лв. Вторият договор е серия А 0331293 от 01.12.2014 г. (л. 16 гръб). В него е договорено възнаграждение в размер на 2 000 лв., но не е посочено сумата да е платена. Поради изложеното настоящият състав намира, че дружеството е доказало направени разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 1 000 лв., поради което следва да му се присъдят разноски в посочения размер. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,