Решение № 6371 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2168/2012 г.
ВАСПетчленен състав07.05.2012 г.докладчик Татяна Хинова
Диспозитив
Отменя определение от 5.04.2012 г., с което е даден ход по същество на спора. Оставя без разглеждане искането на Марио Димитров Шиваров за отмяна на решение № 12685 от 28.10.2010 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - четвърто отделение по адм. д. № 6165/2010 г., с което е оставено в сила решение № 401 от 24.02.2010 г., постановено от Административен съд Варна по адм. д. № 2245/2008 г. Прекратява производството по адм. д. № 2168/2012 г. по описа на Върховния административен съд. Определението може да се обжалва пред седмочленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Мотиви
Решение № 6371 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2168/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане за отмяна на решение № 12685 от 28.10.2010 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - четвърто отделение по адм. д. № 6165/2010 г., с което е оставено в сила решение № 401 от 24.02.2010 г., постановено от Административен съд Варна по адм. д. № 2245/2008 г. С искането за отмяна са релевирани доводи, че след постановяване на решението в касационното производство молителя е бил уведомен за приключила процедура, част от която е констативен акт № 56 от 2.06.2009 г. Именно този констативен акт е посочен като ново писмено доказателство, което установява факт, релевантен за разглеждания спор. С оглед на тези доводи молителя Марио Димитров Шиваров прави искане за отмяна на влязлото в сила решение. Ответникът - областен управител на Варненска област, с представено по делото писмено становище, излага доводи за основателност на искането за отмяна. Ответникът Тодор Атанасов Парашкевов не взема становище по искането за отмяна. Заинтересованите страни не вземат становище по искането за отмяна. Настоящият състав счете, че разглеждането на искането за отмяна е процесуално недопустимо, поради просрочие. С решение № 401 от 24.02.2010 г., постановено от Административен съд Варна по адм. д. № 2245/2008 г. е отменена по жалба на Тодор Атанасов Парашкевов заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на областния управител на Варненска област, с която е одобрен план на новообразуваните имоти за селищно образувание по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, м. "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землището на кв. Виница, гр. Варна по отношение на предвиденото отреждане за имоти № 1850 и № 1861 и за тази част преписката е върната за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. С решение № 12685 от 28.10.2010 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - четвърто отделение по адм. д. № 6165/2010 г. решението на Административен съд Варна е оставено в сила. С искането за отмяна на влязлото в сила решение, като ново писмено доказателство е посочен констативен акт № 56 от 2.06.2009 г., подписан от молителя. Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от АПК, искането за отмяна на влязло в сила решение може да се направи в едногодишен срок от възникване на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - в едногодишен срок от влизане в сила на решението. Във всички случаи искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаването на основанието за отмяна - ал. 2 на чл. 240 от АПК. В настоящия случай решението, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 28.10.2010 г., а молбата за отмяна е подадена едва на 13.12.2011 г. - след изтичане на едногодишния срок по чл. 240, ал. 1 от АПК. Не е налице и хипотезата на приложимия тримесечен срок от узнаване на основанието за отмяна. Представения като ново писмено доказателство констативен акт е съставен на 2.06.2009 г. и е подписан от молителя Марио Димитров Шиваров т. е. от тази дата следва да се зачита преклузивния срок, предвиден в хипотезата на чл. 240, ал. 2 от АПК. Сроковете по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от АПК са преклузивни - изтичането им погасява правото на искане и образуваното по такова искане производство се прекратява. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че разглеждането на искането за отмяна е процесуално недопустимо, поради просрочие. Определението, с което е даден ход по същество на спора следва да бъде отменено на основание чл. 253 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Искането за отмяна следва да бъде оставено без разглеждане, а образуваното производство прекратено. Воден от горното и на основание чл. 159, т. 5 във връзка с чл. 249 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия,