Решение № 7282 от 16.6.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2735/2021 г.
ВАСПърво отделение16.06.2021 г.
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение 2297/11.12.2020 г., постановено по адм. дело 679/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Заповед за налагане на ПАМ ФК-83-0027079 от 30.01.2020 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, с която на Хронос 2007 ООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект: траурна агенция Хронос, находящ се в гр. Пловдив, бул. Пещерско шосе 93, стопанисван от Хронос 2007 ООД, с ЕИК[ЕИК], и забрана за достъпа до него за срок от 7 дни.ОСЪЖДА Национална агенция по приходите - гр. София да заплати на Хронос 2007 ООД, с ЕИК:[ЕИК], разноски по делото за двете инстанции в размер на 500 (петстотин) лева.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Хронос 2007 ООД, с ЕИК:[ЕИК], чрез процесуален представител адв. Н. А., против Решение 2297/11.12.2020 г., постановено по адм. дело 679/2020 г. по описа на Административен съд (АС) - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК-83-0027079 от 30.01.2020 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности - гр. Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) и дружеството е осъдено да заплати на НАП разноски в размер на 100 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на атакуваната Заповед за налагане на ПАМ. Излагат се твърдения, че административния съд необосновано е приел за несъществено неточното квалифициране на фактите по отношение на количеството и вида на стоката. Застъпва се и твърдението, че в конкретния случай налагането на ПАМ за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. е в противоречие с целта на закона, тъй като мярката не би могла да изпълни целите си да предотврати или да преустанови вредните последици за фиска, доколкото с приетата по делото СТЕ е установено, че нарушението, за което е издадена ПАМ, е отстранено. В тази връзка се изразява и убеждението, че липсата на нанесени вреди на фиска сочи, че дружеството, стопанисващо обекта, надлежно е декларирало всички данни за продажбите си към НАП и няма установено несъответствие между покупки и продажби, което от своя страна изключва налагането на ПАМ, доколкото същата не може да постигне целите си. Изразяват се и опасения, че наложената мярка е несъразмерна от гледна точка на личния интерес и неговото накърняване спрямо закрилата на обществения интерес. В заключение се моли за отмяна на решението и решаване на спора по същество, като се отмени издадената Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-83-0027079 от 30.01.2020 г. на началник отдел Оперативни дейности - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Претендират се и сторените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба Началник на Отдел Оперативни дейности - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. К., оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила решението на АС Пловдив, както и да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представен списък. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Пловдив е била Заповед за налагане на ПАМ ФК-83-0027079 от 30.01.2020 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с която на Хронос 2007 ООД, за констатирано нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 4 от Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, на дружеството е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект: траурна агенция Хронос, находящ се в гр. Пловдив, бул. Пещерско шосе 93, стопанисван от Хронос 2007 ООД, с ЕИК[ЕИК], и забрана за достъпа до него за срок от 7 дни. С обжалваното решение на АС - Пловдив е отхвърлил жалбата на Хронос 2007 ООД срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-83-0027079 от 30.01.2020 г. на началник отдел Оперативни дейности - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че при извършена на 24.01.2020 г. проверка в траурна агенция Хронос, находящ се в гр. Пловдив, бул. Пещерско шосе 93, стопанисван от Хронос 2007 ООД, органите по приходите са установили, че при извършената продажба на проверяващите, заплатена в брой, е издаден фискален касов бон, който не съдържа задължителните реквизити по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги, като наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата. Констатираните с проверката обстоятелствата са отразени в протокол за извършена проверка (ПИП) cep. АА 0027079 от 24.01.2020 г. На 30.01.2020 г. на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б а и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС от началник отдел Оперативни дейности - гр. Пловдив при ЦУ на НАП била издадена обжалваната в производството пред АС - Пловдив Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-83-0027079 от 30.01.2020 г. запечатване на обект, както и забрана за достъпа до него за срок от 7 дни. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че административен акт е издаден от компетентен орган по приходите по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, в изискуемата писмена форма, при наличие на всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и правилно приложение на материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона. Издаденият в деня на проверката 24.01.2020 г. касов бон за контролната покупка и съдържанието му като правнорелевантен факт са мотивирали АС - Пловдив да приеме, че в настоящия случай са налице всички елементи от хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка запечатване на обект. Съдът е приел, че касовият бон за извършената от проверяващите контролна покупка не отговаря на изискванията на чл. 118, ал. 4, т. 4 ЗДДС, във връзка с чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., които изискват касовият бон да съдържа задължителни реквизити, едни от които са именно наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. На следващо място първоинстанционният съд е приел , че издаденият акт е мотивиран и законосъобразен и по отношение на определения от органа по целесъобразност срок на ПАМ. Приел е, че при определяне на срока са тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, вида, големината и местоположението на търговския обект, характера на дейността и възможността за реализиране на високи обороти от продажби поради достъпните цени на стоките и услугите. Изложил е съображения, че наличието или липсата на вреди, съответно на възможност за тяхното настъпване, е обстоятелство, относимо към продължителността на срока за налагане на ПАМ, но същото не изключва налагането на ПАМ и е без значение за упражняване на административното правомощие по прилагането ѝ. Наред с това, първоинстанционният съд е счел за неоснователни наведените от дружеството оплаквания досежно неточното описание в заповедта на вида и количеството контролно закупената стока, като в този ред на мисли е посочил, че дори и десетте траурни лентички да са продават като възможно най-малка търговска единица от 1 пакет с цена 1 лев, то видно от приложения на л. 34 ФКБ 0003869/24.01.2020 г. е посочено най-общо траурни стоки на цена 1 лев. АС Пловдив е счел за ирелевантно за законосъобразността на наложената с обжалваната Заповед ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС и своевременното преустановяване (отстраняване) на нарушението, установено с назначената по делото СТЕ, от заключението по която е видно, че на 27.01.2020 г. от сервизната фирма Боги-50М е извършена промяна във ФУ с номер DT723191 с номер на фискална памет 272319, като са въведени артикули заведени в група Б-данъчна група по ДДС. Приел е за неоснователни възраженията на жалбоподателя по този повод, като е изложил, че посоченото обстоятелство би имало значение отново само при определяне продължителността на срока на налаганата ПАМ, но не би могло да се вземе предвид при преценка наличието на предпоставките за прилагането на законово предвидената по вид и съдържание ПАМ. В заключение АС - Пловдив е приел за безспорно установено, че Хронос 2007 ООД е осъществило нарушение на установения в закона ред за документиране на извършени продажби, като е издало касов бон без задължителните реквизити при изрично разписано в нормата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. съдържание за този документ. Решението на първоинстанционния съд е неправилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. Към реда за издаване на документ са относими задълженията по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Загл. изм. - ДВ, бр. 80 от 2018 г.). Нормата на чл. 26, ал. 1 от Наредба Н 18/2006 г. определя задължителните реквизити, на които следва да отговаря фискалната касова бележка от фискално устройство, в това число наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги т. 7. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. При извършената на 24.01.2020 г. проверка, за която е съставен ПИП cep. АА 0027079, е установено, че при извършената продажба на проверяващите, заплатена в брой, е издаден фискален касов бон, който не съдържа задължителните реквизити по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. - наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги, като наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата. Видно от събраните по делото доказателства на 27.01.2020 г., нарушението е преустановено. Посоченото обстоятелство се установява и от заключението на вещото лице по назначената съдебно - техническа експертиза, прието и неоспорено от страните по делото, съгласно което на 27.01.2020 г. от сервизната фирма Боги-50М е извършена промяна във ФУ с номер DT723191 с номер на фискална памет 272319, като са въведени артикули заведени в група Б-данъчна група по ДДС. При така установените факти, принципно правилно съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, но неправилно е преценил, че мярката съответства на целта на закона. По делото е установено, че нарушението на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. е преустановено към момента на издаване на заповедта за налагане на ПАМ от 30.01.2020 г. В случая запечатването на обекта за срок от 7 дни не изпълнява целите по чл. 22 ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях. Когато принудителната административна мярка е наложена след преустановяване на нарушението, тя има характер на санкция, а принудителните административни мерки не изпълняват такава функция. За такова административно нарушение законът предвижда имуществена санкция, която се налага с други цели - за да се предупреди и превъзпита нарушителя. С оглед изложеното настоящият касационен състав намира, че наложената ПАМ с оспорената заповед на началник отдел Оперативни дейности - гр. Пловдив при ЦУ на НАП не може да изпълни законово предвидените превантивни цели, за които е наложена, тъй като към момента на прилагането, административното нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, е преустановено. Като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е потвърдил същата, обаче, Административен съд Пловдив е постановил едно неправилно съдебно решение, което по гореизложените съображения и при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което Заповед за налагане на ПАМ ФК-83-0027079 от 30.01.2020 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, да бъде отменена. При този изход на процеса Национална агенция по приходите - гр. София, в качеството на юридическото лице, в състава на което влиза административният орган, издал оспорената заповед, следва да бъде осъдена да заплати на касатора - Хронос 2007 ООД разноски по делото в размер на 500 лева, съгласно представения на л.31 от настоящото дело списък с разноски и доказателства за тяхното извършване. Водим от горното и на основание на чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,