Решение № 658 от 16.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 696/2008 г.

Решение № 658 от 16.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 696/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 350/2008 г. на Апелативен съд гр. В. е подадена касационна жалба от частния обвинител и граждански ищец Н. К. И., с оплаквания за съществени процесуални нарушения, нарушение на закона, явна несправедливост на наложеното наказание и занижен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Жалбата се поддържа в съдебно заседание лично и от повереник. Срещу същото решение е подадена касационна жалба и от подсъдимия Т. К. И., с оплаквания за съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието, която също се поддържа в съдебно заседание лично и от защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение законосъобразно, а подадените жалби неоснователни. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 10.10.2008 г. постановено по внохд. № 350/2008 г. на Апелативен съд гр. В. е потвърдена присъда по нохд. № 234/2008 г. на Окръжен съд гр. Д. С посочената присъда подсъдимия Т. К. И. е признат за виновен в това на 1.02.1995 г.в землището на с. С. умишлено умъртвил съпругата си М. И. И. по особено мъчителен начин, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 вр. с чл. 115 и при условията на чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от петнадесет години, което да изтърпи при първоначален строг режим. Подсъдимия е оправдан по първоначално предявеното му обвинение да е извършил деянието и с особена жестокост. С присъдата е уважен граждански иск за неимуществени вреди в полза на майката на пострадалата в размер на 25 000 лв., ведно със законната лихва от 1.02.1995 г., д. т. и разноски. По жалбата на частния обвинител и граждански ищец Н. И.: Оплакванията са за не събрани в достатъчен обем доказателства, не установени важни обстоятелства, не обсъдени в пълнота доказателства, нарушение на закона в оправдателната част, явна несправедливост на наказанието и занижен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Доводите са неоснователни. Частния обвинител и граждански ищец е на тази позиция от досъдебната фаза и това е разбираемо. Майка е загубила дъщеря си и на дванадесетата година е разбрала кой е виновен за това. В този случай за нея и най-тежкото предвидено в закона наказание не би било достатъчно и справедливо. Претендираните обаче, съществени процесуални нарушения не са налице. Инстанционните Съдилища са събрали необходимия обем доказателства и доказателствени средства, по предвидения в НПК процесуален ред. Подробно и внимателно са ги обсъдили, изложили са съображения, кои обстоятелства приемат за установени и на коя доказателствена основа. Поставените в тази връзка въпроси от частния обвинител в касационната жалба касаещи, "неустановени важни" обстоятелства са извън предмета на доказване и правилно са останали без отговор. Неоснователно е оплакването за нарушение на закона, в частта за оправдаването на подсъдимия по обвинението да е извършил деянието с особена жестокост. Квалифициращото обстоятелство "особена жестокост" е налице тогава когато, "при извършване на убийството деецът е проявил изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм, обстоятелства характеризиращи го като жесток човек" - т. 15 от П № 2/1957 г. на ПЛ на ВС. Такива обстоятелства по делото не са установени, а и не се твърдят от частния обвинител, поради което правилно подсъдимия е оправдан по това обвинение. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне вида и размера на наказанието инстанционните Съдилища са взели предвид всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства от значение, съобразен е и приноса на подсъдимия за разкриване на обективната истина, поради което и наказанието от петнадесет години лишаване от свобода е достатъчно и справедливо. Без основание е и оплакването за занижен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Очевидно каквато и да било сума не би могла да репарира понесените от майката неимуществени вреди в резултат на престъплението извършено от подсъдимия . Присъдената обаче сума от 25 000 лв. ведно със законната лихва от датата на увредата, би могла да покрие претендираните вреди. По жалбата на под. Т. И.: Основното оплакване в саморъчната жалба на подсъдимия, а и в писмените бележки на защитата е за съществено процесуално нарушение допуснато от първоинстанционния съд, с отказа за съкратено производство по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Довода е неоснователен. Извода на Съда, че не са налице предпоставките за разглеждане на делото по този процесуален ред е законосъобразен, тъй като с оглед характера и тежестта на обвинението и отдалечеността във времето на извършеното е следвало съобразно чл. 107, ал. 5 НПК, да се проверят внимателно всички събрани поделото доказателства. В подкрепа на правилността на това становище на първоинстанционния Съд е и оправдателната част на присъдата относно квалифициращото обстоятелство "особена жестокост", за което не е имало доказателства по делото, а "признаването"фактите и обстоятелствата от обвинителния акт на подсъдимия очевидно не е намирало опора в доказателствената основа, посочена от обвинението. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Както бе посочено по горе инстанционните Съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение за определяне вида и размера на наказанието. Наказание определено при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, в предвидения от закона минимум, не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение