Решение № 5557 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 400/2016 г.

Решение № 5557 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 400/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Д. Г. Я. срещу заповед № 8121к-4362/13.11.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която й е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и при липса на виновно поведение от страна на нейния адресат. Иска се отмяната й. Ответната страна по жалбата - министърът на вътрешните работи оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Б. П.. Върховният административен съд, пето отделение, в тричленен състав, след като прецени допустимостта на жалбата, наведените доводи и събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 211 Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Настоящият съдебен състав е сезиран с жалба срещу заповед № 8121к-4362/13.11.2015 г. на министъра на вътрешните работи (стр. 79 от адм. преписка), с която на Д. Г. Я. е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" По делото се установява, че лицето заема длъжността старши разследващ полицай в група "Разследване на криминални престъпления" на сектор "Разследване" към Пето РУ на СДВР - МВР по служебно правоотношение, възникнало на основание заповед № К 2302/29.09.2006 г. В това му качество на него е възложено за разследване досъдебно производство под № ЗМ1643/13 г. по описа на Пето РУ-СДВР. В дирекция "Инспекторат" при МВР е постъпило становище № 8121р-31479/17.08.2015 г. и постановление № 19912/13/13.08.2015 г. от прокурор В. Ж. при Софийска районна прокуратура (СРП), в което са изнесени предварителни данни за извършено дисциплинарно нарушение. Поради това със заповед № 513з-6060 от 28.08.2015 г. на директора на СДВР (стр. 67) е възложено извършването на проверка на тези данни, изготвена е справка в нейно изпълнение № 229р-17444/28.09.2015 г. (стр. 14) и е изготвено предложение № 513 р-32632 от . 10.2015 г. (стр. 11) за налагане на дисциплинарно наказание. Лицето е дало обяснение по повод така образуваната проверка от 23.09.2015 г. (стр. 20). По делото се установява, а и видно от цитираната справка, че посоченото досъдебно производство е образувано на 28.06.2013 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК. Разследващият полицай Д. Я., понастоящем жалбоподател. На 28.06.2013 г. е извършен оглед и са проведени разпити на лица, едно от които съобщава малките имена на предполагаемите извършители. От този момент не са извършвани други следствено-процесуалния действия. Наблюдаващия прокурор с постановление от 28.07.2013 г. е възложила действия по разследването, възложено е на оперативен работник С. Л.. На 3.09.. 2013 г. делото е пратено в СРП с мнение за спиране на производството, като е посочено, че за времето от 28.06.2013 г. до 3.09.2013 г. са извършени оглед, разпити на три лице. С постановление от 12.09.2013 г. делото е върнато като са дадени конкретни указания, то отново е разпределено на Д. Я., Те не са били изпълнени като за времето от м. 09.2013 г. до 28.10.2013 г. не е извършено нито едно процесуално-следствено действие След удължаване на срока е назначена на 5.11.2013 г. пожаро-техническа експертиза. На 24.02.2014 г. е изготвено мнение за спиране, следва отново искане от СРП за удължаване на срока с пет месеца. На 10.04.2014 г. е назначена лицево-идентификационна експертиза. На 23.04.2014 г. са проведени разпити от разследващия полицай на две лица, и на същата дата са назначени две експертизи - съдебно-оценителна и съдебно-психиатрична и психологическа експертиза. Последвало е искане отново за удължаване на срока. Осъществен е разпит на три лица, изпълнен от С. Л., след възлагане от страна на разследващия полицай. След 25.11.2014 г., когато е изготвена съдебно-оценителната експертиза не за изпълнени дадените указания от наблюдаващия прокурор и за времето от осем месеца след тази дата не е изпълнено нито едно процесуално-следствено действие. С постановление 3.08.2015 г. разследващия полицай, на основание чл. 196, ал. 1, т. 5 от НПК е отстранена и разследването е възложено на главен разследващ полицай на Пето РУ-СДВР. Така от фактическа страна се установява многократно удължаване на срока на разследване, многократно даване на указания от наблюдаващия прокурор, включително и при лично докладване, неизпълнение на същите, освен тези по изпращане на предложения за удължаване на срока за разследване, включително приобщаване на посочената експертиза след срока. Комисията, изготвила обсъдената по-горе справка, която е връчена на 5.10.2015 г. (стр. 15) е приела, че са налице данни за извършено нарушение на служебната дисциплина по чл. 197, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 201, ал. 1, т. 6 ЗМВР. Предложила е да бъде наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". Лицето е депозирано възражение по нея, под № 229р-17444/06.10.2015 г. (стр. 19). На 13.11.2015 г. министърът на вътрешните работи е издал оспорената заповед, с която приел, че нарушението на служебната дисциплина следва да се квалифицира като такова по чл. 197, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 201, ал. 1, т. 6 ЗМВР и на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". При така установената фактическа обстановка настоящият състав на Върховния административен съд намира, че жалбата е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 1 ЗМВР орган. Спазени са и формалните изисквания, уредени в чл. 205 и сл. от ЗМВР. Заповедта, съгласно чл. 210 ЗМВР е в писмена форма и в нея са посочени: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Изложените в заповедта и в предхождащите я документи (справка и предложение) конкретни факти, описващи поведението на жалбоподателката и правните норми, които са нарушени, представляват мотивите на административния акт. Заповедта е издадена въз основа на данните от проведената проверка, като са посочени конкретно действията на служителя, квалификацията на поведението му и нарушените правни норми. При постановяване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Такива не са установени, както се твърди от жалбоподателя, а именно, че комисията при осъществяване на проверката и издаването на справката е нарушила уредените правила, което е рефлектирало върху правото й на защита, включително с оглед на събиране на доказателствата в дисциплинарното производство. По делото не се установява твърдяния факт, че комисията в посочения състав, не се е събирала, и че лицето несвоевременно се е запознало с изготвената справка, рефлектирала върху правата й в административното производство. Установено е по делото, че лицето е дало обяснение на 23.09.2015 г., след издаване на заповед № 513з-6060 от 28.08.2015 г., а след издаване на справката, същата й е връчена на 05.10.2015 г., след което е направила възражение от 6.10.2015 г. Поставеният от нея проблем относно невъзможността да организира защитата си и конкретно да участва в събирането на доказателства, той не рефлектира върху извод за липса на съществени нарушения. Всички цитирани писмени доказателства, част от административната преписка по водене на досъдебното производство, са подписани от нея в посоченото й качество на старши разследващ полицай в група "Разследване на криминални престъпления" на сектор "Разследване" към Пето РУ на СДВР - МВР, на който е възложено делото. Тя самата ги и посочва при уточняване на фактическата страна по спора, относно законосъобразното налагане на дисциплинарното нарушение. Не може да бъде споделена и защитната й теза, че целта е била да се "оневини" наблюдаващия прокурор. По делото безспорно се установява, че не са извършвани съответните досъдебни процесуално-следствени действия, не са изпълнявани всички и точно дадени указания от наблюдаващия прокурор, като е налице и опит за спиране на това производство, а при неудовлетворяване на исканията за неговото удължаване във времето. Оспорената заповед е постановена след като са установени предвидените в закона материалноправни предпоставки, като за точност следва да се посочи, че жалбоподателя не се позовава на такива твърдения и тези. Нарушенията, за които се налага дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години" са изброени в разпоредбата на чл. 201, ал. 1, т. 6 ЗМВР - системно нарушаване на сроковете, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс или неоправдано забавяне на наказателно производство. Според посочената разпоредба наказанието се налага за нарушаване на служебните задължения, довели до посочения в самата нея резултат - забавяне. В случая е установено системно неспазване на сроковете, видно от исканията за удължаване на сроковете, и необосновано забавяне на производството, макар двете изисквания да са наложени в условия на алтернативност. Това поведение правилно е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на посочената разпоредба, обосноваващо налагане на предвиденото в текста дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". Дисциплинарно наказващият орган при определяне вида и размера на наложеното наказание е взел предвид тежестта на извършеното нарушение и че от него са настъпили вредни последици. След като по делото е установено, че жалбоподателят е нарушил служебните си задължения, довели до забавяне на производството и неразкриване на извършителя/те на деянието по чл. 330, ал. 1 от НК, правилно с оспорената заповед е наложено обсъжданото дисциплинарно наказание. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че оспорената заповед е законосъобразна като издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на закона, поради което жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. По делото не се претендират съдебни разноски. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,